Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от З. Г. В., чрез процесуалните му представители адв. П. и адв. К., против решение № 16 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. от Административен съд – Русе, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 336з-421/24.03.2016 г. издадена от началник отдел „ОП” при ОД на МВР - Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационния жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – началник отдел „ОП” при ОД на МВР - Русе изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 16 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. от Административен съд – Русе е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на З. Г. В. срещу заповед № 336з-421/24.03.2016 г. издадена от началник отдел „ОП” при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 и чл. 204, т. 4 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от два месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че ос порваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
В касационната жалба се твърди, че е допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 206, т. 1 ЗМВР, тъй като държавният служител 1. не бил изслушан и 2. дадените от него писмени обяснения не били по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Такова възражение пред решаващия съд не е направено. Въпреки това съдът, в изпълнение на задълженията си по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, е обсъдил доказателствата в тази посока и правилно е приел, че в проведеното дисциплинарно производство административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Хипотезата на правната норма изисква да е изпълнено едно от двете алтернативни задължения - държавния служител да бъде изслушан ИЛИ да даде писмени обяснения. Няма забрана да бъдат изпълнени и двете условия, но законодателят не изисква кумулативно наличие на двете обстоятелства. На следващо място, З. В. е дал писмени обяснения на 07.01.2016 г., преди запознаване със справката. Същото е прието, видно от отметката, от н-к отдел ОП – ОД – МВР – Русе – комисар Т. на 01.03.2016 г., т. е. преди издаване на оспорвания акт – 24.03.2016 г. Следователно, възможността по чл. 206, ал. 1 ЗМВР е реализирана преди налагане на наказанието. Правото на защита на служителя не е нарушено, тъй като е предоставена възможност за обяснения по случая.
На следващо място, снемането на писмени обяснения е било последното действие на ДНО, след което е изготвена обобщаващата справка за извършената проверка. Обратно на твърдяното в касационната жалба З. В. е бил запознат със справката. На приложеното по делото, заверено копие от същата, е отбелязано: „Запознат съм на 28.01.2016 г. в 12. 30 часа“. При това запознаване никакви възражения не са били направени от негова страна. Не е отбелязано и желание да представи допълнително доказателства.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице соченото от касатора нарушение на процесуалните правила. Обосновано решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила.
Не е налице и второто твърдяно нарушение – необоснованост на съдебния акт. Съдът е изследвал законовите предпоставки на чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 и чл. 204, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от два месеца. При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано Административен съд – Русе приел за установено, че на 06.09.2015 г., в периода от 15.20 до 16.10 часа, младши инспектор З. Г. В. – младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Русе, в рамките на работното време и извън времето за почивка, не е изпълнявал служебните си задължения, с което виновно е нарушил чл. 80, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Какви конкретно са „дейностите“ е описано в длъжностната характеристика на държавния служител.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон.
С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 115/2016 г. от Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА З. Г. В., ЕГН [ЕГН], ОТ ГР. [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Русе сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.