Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. И., против решение № 1551 от 29.07.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1905 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16002414000577-091-001 от 30.03.2015г., издаден на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК от екип в състав П. Д. С. - Н. С “Ревизии” в ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на орган възложил ревизионното производство, и К. Г. Д. - гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16002415058641-003-001/02.04.2015г., издаден на основание чл. 133 ал.З от ДОПК от екип в състав П. Д. С. - Н. С “Ревизии” в ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на орган възложил ревизионното производство, и К. Г. Д. - гл. инспектор по приходите, в ЧАСТТА потвърдена с Решение № 518 от 26.06.2015г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. П. при ЦУ на НАП, относно установени на [фирма], [населено място], публични задължения, както следва: начислен ДДС в размер общо на 6 263, 65 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 237, 05 лева, за данъчен период м. Октомври 2014 г.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред, като неправилно органите по приходите са приели за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 от ДОПК, съответно са начислили ДДС за д. п. м. 10.2014 г. В жалбата се сочи, че извършените...