Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на [фирма], представено от управителя М. П. Г., срещу решение № 421/20.12.2016 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 367 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 15-1400448/03.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т относно допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 11 825.54 лева с лихви за забава в общ размер 2 121.81 лева в данъчни периоди от м. 01 до м. 11.2012 г. Оплакванията на касатора са относии към трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява несъгласие с изводите на съда за установеност на предпоставките на чл. 122, ал. 2, т. т. 2 и 4 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Отрича допустимостта в ревизионното производство, а и в съдебното производство, на доказателствени средства, събрани в досъдебната фаза на наказателно производство, включително заключение на съдебно-икономическа експертиза и обективирани върху 8 броя карирани листове записки от дневни отчети. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Т отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

Решението на АСВТ е постановено в повторно първоинстанционно производство – след частична отмяна с решение № 6801/07.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2015 г. на предходното...