Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. М., представен от адв. С. Р., срещу решение № 1418/21.07.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1181 по описа за 2014 г., поправено с решение № 1985/30.11.2016 г. по същото дело. Касаторът обжалва частта от поправеното решение, с която е отхвърлено оспорването му срещу ревизионен акт /РА/ № 201302134/24.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, относно установените задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчните 2007-2011 г. в общ размер 25 039.81 лева с лихви за забава, както и за задължения за ЗОВ за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г.: за ДОО в размер 1 744.47 лева, по сметка на НЗОК в размер 1 090.74 лева и за ДЗПО-УПФ в размер 681.17 лева със съответните лихви за забава за вноските. Оплакванията му са за неправилност на решението заради противоречие с материалния зцакон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Конкретните доводи са за грешка в познавателната дейност на съда при отказа му да отнесе към установените факти получаването от касацеонния жалбоподател на дарение в размер 15 000 лева от неговата майка, което влияе върху размера на публичните му задължения. Сочи неяснота и неопределеност в правните изводи на съда за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Иска отмяна на обжалваната част на решението, както и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДДОДОП/ не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК,...