Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. от [населено място], чрез адв. Д. М. против решение № 2551/16.12.2016 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 11/2016 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 181301824/31.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 622/29.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град Варна.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на съдебния акт в атакуваната част, нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателката счита, че е разполагала със средства по сметки на [фирма], [населено място], в размер, който покрива разходите й за покупка на недвижими имоти. Тези разходи са отразени в счетоводните сметки на дружеството и са с установен произход.

Счита, че събраните по делото доказателства не подкрепят основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за прилагане на особения ред. Установяването на дневни или месечни несъответствия не покрива изискването в посочената норма, несъответствието да е за ревизирания период. Не е спазено и условието по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Данъчната основа за данъка върху доходите на физическите лица се определя на годишна база. Твърди, че всички процесуални действия извършени от органа по приходите след 21.02.2013 г., когато е изтекъл срока на ревизията, са недействителни. Счита, че съдът неоснователно е изключил от паричния поток на жалбоподателя за 2006 - 2008 г., доказани с гласни и писмени доказателства конкретни суми от договор за ипотечен кредит и по дарение.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

Аргументи в подкрепа на касационните основания, са изложени в представено по делото писмено становище на адв. Д. М. от 07.11.2017 г.

Ответникът...