Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – В. Т, чрез пълномощник, против решение № 468/05.12.2017 г. по адм. д. № 625/2017 г., по описа на Административен съд (АС) – В. Т, с което съдът е отменил негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1275-000251/02.05.2017 г. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определен срок не се прилага избирателно само по отношение на превозни средства, които са еднолична собственост. Сочи, че при прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) органът действа в условията на обвързана компетентност и не изследва въпроса дали МПС е в режим на съсобственост. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – И.П, счита касационната жалба за неоснователна по съображения изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред АС – В. Т е установено, че при извършена проверка на 29.04.2017 г. в гр. В. Т, младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - В. Т е констатирал, че водачът на лек автомобил шкода „Фабия“ 1.4 ТДИ с рег. [рег. номер на МПС] И.П е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1, 02...