Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Е. М“ ЕООД, подадена чрез адв.. Д против Решение № 6257 от 30.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2932/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002317000900-091-001 /20.11.2017г., издаден от орган по приходите в ТД София на НАП, потвърден с Решение № 194/07.02.2018г на Д. Д „ОДОП“ София, с който е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл. 177 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) по фактура №1/28.07.2014 г., издадена от „П. Т“ ЕООД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде прогласен за нищожен ревизионния акт, или алтернативно същия да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен ревизионен акт.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП в представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на дружеството, при условията на чл. 177 ЗДДС, е начислен ДДС за внасяне в размер на 1 660 122, 80 лева по фактура №1/28.07.2014 г., издадена от „П. Т“ ЕООД.
За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за наличието на предпоставките, предвидени в чл. 177 ЗДДС, правна последица от които е възникването на солидарна отговорност за получателя на дължимия, но невнесен от доставчика му данък върху добавената стойност. Решението е правилно.
Направените и пред настоящата инстанция оплаквания за недопустимост на ревизията предвид наличието на предходно ревизионно производство с обхват задължения по ЗДДС, обхващащо същата доставка /на ноу-хау по фактура №1/28.07.2014 г., издадена от „П. Т“ ЕООД/ и същия данъчен период и неспазване на предпоставките по чл. 133-134 ДОПК за изменение на вече определени задължения по ЗДДС, са неоснователни.
В конкретният случай не е налице инедтичност между обхвата на първото ревизионно производство за установяване на задълженията на ревизиранато дружество по ЗДДС и на процесната ревизия за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177 ЗДДС за заплащане на задълженията на друго лице. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК.Сременно, разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС препраща към реда на чл. 117-120 ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарна отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство е различен. В случая предметния обхват на предходното и процесното ревизионно производство е изрично разграничен, като в заповедта за възлагане на процесната ревизията /л. 32/ е конкретизиран обхвата на ревизията - периода на ревизията -17.07.2014г.-31.07.2014г. и вида на задълженията – отговорност за ДДС по доставки, извършени от „П. Т“ ЕООД. Следва да се посочи и обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС, а са преценявани единствено условията за признаване на правото на данъчен кредит в качеството му на получател. Поради това не е необходимо и да бъде извършвано изменение на задълженията по първоначално издадения ревизионен акт по реда на чл. 133-134 ДОПК каквито доводи са развити в касационната жалба.
Като е стигнал до същите правни изводи и е определил твърденията на жалбоподателя за повторност на процесната ревизия по на чл. 177 ЗДДС за неоснователно, административния съд не е допуснал нарушение на закона.
Правилно и въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, за наличие на изискуемите предпоставки на чл. 177 от ЗДДС по отношение на доставката от „П. Т“ ЕООД, както и че при наличие на тези предпоставки получателят следва да носи отговорността по чл. 177 от ЗДДС.
По делото няма спор, че двете страни по облагаемата доставка, към момента на нейното осъществяване, са регистрирани по реда на ЗДДС; „Е. М“ ЕООД е получател и като такъв е ползвало правото на приспадане на процесния данък. Установено е и обстоятелствато, че дължимия данък не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от доставчика по сделката, поради което е налице предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС.
Административният съд правилно е установил, че е спорен въпроса дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС е посочено, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. След като по делото е установено, че данъкът не е ефективно внесен в бюджета от прекия доставчик, спорният момент по делото се отнася до наличието на предвиденото условие по чл. 177, ал. 3, т. 2, предложение последно - облагаемата доставка да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. По този повод, в рамките на административното производство е назначена експертиза, която да определи пазарната стойност на процесния нематериален актив. Цената на сделката, въз основа на която жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния ноу-хау, е 8 300 614 лв., а пазарната цена, посочена от вещото лице, е в размер на 389 800 лв. Настоящата инстанция споделя напълно извода на съда, че в случая е налице доставка, цената по която, значително се отличава от пазарната такава по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. трето от ЗДДС.
Следва да бъде посочено, че не е оборена в хода на оспорването законовата презумпция по чл. 177, ал. 3 ЗДДС. В допълнение следва да се посочи, че касаторът не е поискал допускането на съдебна експертиза за установяване на твърдяния факт за неточност и необективност на заключението на вещото лице по приетата в хода на ревизията експертиза, установяваща размера на пазарната цена на процесното ноу-хау.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
Разноски: При този изход на спора и с оглед направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер на 10 882 лева, възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Върховния административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6257 от 30.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2932/2018 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „Е. М“ ЕООД, ЕИК 202042701 да заплати на Дирекция " Данъчно - осигурителна практика"-София сумата от 10 882 /десет хиляди осемстотин осемдесет и два/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.