Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по касационна жалба на „Летиция – 2“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ш., представлявано от управителя Д.С срещу решение № 55/13.04.2018г., постановено по адм. дело № 66/2018г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено оспорването им срещу Решение № 2153-27-2 от 05.01.2018г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Шумен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания акт.
Ответникът - Директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Шумен, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на издадения административен акт, обусляващ оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 2153-27-2 от 05.01.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-75 от 27.11.2017г. на „Летиция – 2“ ООД, подадена срещу задължителни предписания на контролен орган на НОИ № ЗД-1-27-00338572 от 09.11.2017г.
Началото на производството е сложено по подаден сигнал от Д.Д с вх. № 1019-27-358/21.03.2017г./л. 155/, в който лицето твърди, че е работил като шофьор на товарен автомобил над 12 тона, а работодателят “Летиция -2” ООД - гр. Ш. го е осигурявал за трета категория труд. Във връзка с горното, със заповед № ЗП-5-27-00251124/10.04.2017г. и заповед № ЗП-5-27-00252960/18.04.2017г./л. 93-94/, и двете на ръководител на ТП на НОИ-Шумен (надлежно упълномощен съгласно заповед № 1016-40-703/13.06.2016г. на управителя на НОИ/л. 84/), на контролен орган на НОИ е възложено да извърши пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на “Летиция - 2“ ООД - гр. Ш.. Ревизията приключва с ревизионна записка № РЗ-5-27-00264054/17.05.2017г./л. 92/ и Задължителни предписания № ЗД-1-27-00264316/18.05.2017г. /л. 102/.
Срещу задължителните предписания е подадена жалба от дружеството с вх. № 1012-27-34/29.05.2017г./л. 87-90/ до ръководителя на ТП на НОИ-Шумен, който приема, че последните са дадени без контролният орган да събере и обсъди всички релевантни за казуса факти и обстоятелства и с решение № 2153-27-25/29.06.2017г./л. 81-83/ ги отменя и връща преписката на контролния орган.
В изпълнение на дадените му указания контролният орган изисква от ОД на МВР-Шумен данни за всички регистрирани превозни средства на дружеството, както и справки с данни за регистрационния номер, марка, товароподемност, дата и година на регистрация за периода от 01.01.2005г. до 29.08.2017г. Въз основа на представените от ОД на МВР-Шумен данни се приема за установено, че през посочения период дружеството е притежавало само едно превозно средство с товароподемност по-малка от 12 това, а именно ЗИЛ 130 с рег. [рег. номер на МПС], регистрацията на което е прекратена на 24.01.2007г./л. 38-40 и л. 44/. Административният орган установява, че всяко от останалите превозни средства, които е притежавало дружеството, е с обща сборна товароподемност 12 и повече тона, а именно: влекачи: ДАФ 95 350 АТИ с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ 95 350 АТИ с рег. [рег. номер на МПС] ; И.С.АС 440 С 43 ТП с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ 95 360 АТИ с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ ФТ 95 ХФ 480 с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ 95 ХФ 480 с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ ХФ 95 430 с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ ТГ 47 ХС с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. [рег. номер на МПС] ; ДАФ 95 360 с рег. [рег. номер на МПС] ; Ивеко 440 Е 38 с рег. [рег. номер на МПС] и ВОЛВО ФХ 12 420 с рег. [рег. номер на МПС] ; полуремаркета: с рег. [рег. номер на МПС], А.Ф.с рег. [рег. номер на МПС], Фрюхауф с рег. [рег. номер на МПС], Кодър Д 3 Д 34 с рег. [рег. номер на МПС], Кинг ТЛ 55 3 Ф с рег. [рег. номер на МПС], Кьогел СН 24 с рег. [рег. номер на МПС], Кроне СДЦ 27 Елту 4 с рег. [рег. номер на МПС], Шмитц СЦФ 24 с рег. [рег. номер на МПС], Кроне СДЦ 27 Елту 4 с рег. [рег. номер на МПС], Кроне СД с рег. [рег. номер на МПС], Шмитц С 01 с рег. [рег. номер на МПС], Шмитц СЦФ 24 с рег. [рег. номер на МПС] и Шмитц СЦФ 24 с рег. [рег. номер на МПС] /л. 41-71/.
Въз основа на тези данни, контролният орган приема, че след като дружеството е притежавало само превозни средства с обща сборна товароподемност 12 и повече тона, то шофьорите работещи в дружеството са управлявали тези превозни средства и положеният от тях труд следва да се зачете като труд от втора категория, съгласно чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13 за прилагане на Наредба за категоризация на труда при пенсиониране /НКТП/ във вр. с чл. чл. 2, т. 25 от НКТП.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е съобразено с материалния закон и неговата цел. Обоснован е извод, досежно наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за издаване на задължителните предписания, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което първоинстнационният съд приема, че решението на директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителните предписания на контролен орган е правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Шумен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Правото да се определи кой труд към коя категория се причислява, е от компетентността на Министерския съвет. Именно този орган следва да съобрази характера и особените условия на труд. С Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране Министерския съвет, в изпълнение правомощията си, установени в чл. 104, ал. 1 от КСО, извършва диференциация, като изчерпателно изброява професиите, длъжностите и видовете работа, попадащи съответно в първа и във втора категория труд.
Контролните органи на НОИ са компетентният административен орган, който следи за спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността на НОИ, съгласно нормите на чл. 107 и чл. 108 КСО. В предметния обхват на правомощията на контролните органи на НОИ е включено и задължението за проследяване начина на подаване на информацията за осигурителен доход и стаж, както и достоверността на издадените документи за пенсиониране, представляващи основание за отразените данни, въз основа на които се изчисляват и изплащат парични обезщетение и пенсии на осигурените лица.
Спорен от правна страна е въпроса досежно наличието на предпоставките, свързани с характера и условията на труда, полаган от посочените лица като шофьори, обуславящи квалифицирането му като такъв от втора, а не от трета категория, респ. попадат ли посочените превозни средства в разпоредбата на чл. 9, ал. 34 от Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, във връзка с чл. 2, т. 25 НКТП.
Цитираната разпоредба на чл. 2, т. 25 НКТП регламентира, че трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е от втора категория. Съгласно чл. 9, ал. 34 от Инструкция №13/31.10.2000г. записът на чл. 2, т. 25 от НКТП обхваща трудът на «шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя».
Инструкция 13/31.10.2000г. определя изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии. Инструкцията е задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП. Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата.
С оглед техническите характеристики на притежаваните от дружеството влекачи и полуремаркета, полаганият от шофьорите труд следва да се определи като такъв от втора категория съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 25 НКТП. От приложените по делото доказателства е видно, че притежаваните от дружеството влекачи имат специфично конкретно предназначение – превозване на товари посредством прикачено към тях ремарке или полуремарке, т. е. експлоатацията на тези превозни средства без ремарке е практически невъзможна. Този извод се налага и от легалната дефиниция на §1, т. 2, б. «а» и «б» от ДР на Наредба №75 от 7.10.2003г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите (Загл. Изм. – ДВ, бр. 92 от 2006г.) и от разпоредбата на чл. 149 от Закон за движение по пътищата/ ЗДвП/.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно характера на Свидетелството за регистрация на автомобилите като официален свидетелстващ документ, съдържащ данни за превозното средство и за собственика, съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Предвид горното, неоснователни са твърденията на касатора относно неправилно приложение на нормата на чл. 104, ал. 10 КСО, в която е установена забрана категорията труд да се доказва със свидетелски показания. Обоснованите от контролните органи изводи се основават единствено на писмени доказателства.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски – с данните по чл. 5, ал. 4 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
По силата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите», дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Подаването на данни е регламентирано в Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно указанията за попълване на декларация обр. 1 в позиция «12» - вид осигурен се попълва код «03» за работещите при условията на втора категория труд и код «01» - за работници и служители, без обхванатите от следващите кодове, съответно за работещи при трета категория труд. Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. с код «корекция» в Декларация обр. 1 не се коригират данните «код за вид осигурен», некоректно подадените за лицата данни следва да се заличат от работодателя чрез подаване на нови декларации с попълнен код за заличаване и се подаване нови декларации с коректни данни.
С дадените задължителни предписания контролните органи на НОИ не променят категорията на полагания труд от работиците, заемащи длъжност "шофьор" на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, а изискват от касационния жалбоподател спазване на нормативните актове, свързании с ДОО и подаване на вярна информация за регистъра на осигурените лица. В конкретната хипотеза не е нарушен принципа, установен в разпоредбата на чл. 4 ДОПК за самостоятелност и независимост на органа по приходите, в чиито функционални компетентности са включени правомощия, различни от упражнените от органите на НОИ относно контрол по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт. В същия смисъл е Решение № 2790 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1181/2018 г., VIо.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55/13.04.2018г., постановено по адм. дело № 66/2018г. по описа на Административен съд – Шумен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.