Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Ч. К. С“ ЕООД - гр. В., чрез адв.. М, срещу решение № 2274 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 859/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000317003576-091-001/28.11.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения за ДДС в размер 2500 лева за д. п. м. 01.2013г. и лихви в размер на 1 215, 58 лева, потвърден в тази част с Решение № 526/21.02.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна. От изложените оплаквания може да се направи извод, че се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е потвърдил ревизионния акт в обжалваната част, тъй като ревизионните органи не са изяснили всички факти и обстоятелства от значение за облагането на дружеството и са направили необосновани изводи, неотразяващи обективните факти. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Великова я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на разглеждане от първостепенния съд е бил РА № Р-03000317003576-091-001/28.11.2017г. на органи по приходите в ТД на НАП Варна в частта, с която на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 500 лева и са начислени лихви в размер на 1 215, 58 лева по фактура № 000000119/15.01.2013г., с доставчик „Експорт импорт груп - Шумен” ЕООД, с предмет: машина за плазмено рязане „RED STEEL” на стойност 15 000 лева и ДДС 3 000 лева и кредитно известие към фактурата № 0000000001/19.02.2013г. от същия доставчик и за същата машина на стойност 2 500 лева и ДДС в размер на 500 лева.

За да отхвърли жалбата на "Ч. К. С“ ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че в процесната фактура стоката е описана като машина за плазмено рязане RED STEEL без да е индивидуализирана по никакъв начин освен чрез нейната марка /RED STEEL/ - не е посочен фабричен номер, серия, производител, не е придружена от гаранционна карта и др., като е приел, че при тези данни, са необходими доказателства за нейната индивидуализация чрез предаване, т. е. приложимо е правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за родово определените вещи. Съдът е преценил, че вещото лице действително е установило в цеха на жалбоподателя в гр. С. при посещението му през м. юни 2018г. машина с марка RED STEEL, каквато е посочената стока в процесната фактура № 119/15.01.2013г., но според данните по фактурата не може с категоричност да се каже, че наличната машина е именно закупената с посочения документ, на посочената дата –м. януари 2013г. и от доставчик - посоченото дружество. Според съда липсват каквито и да е доказателства за предаването на машината от „Експорт импорт груп - Шумен” ЕООД на ревизираното дружество, а представеният пътен лист от 15.01.2013г. без индивидуализиращи данни относно адреси на натоварване и разтоварване, вид на товара, данни за лицата, които предават и приемат товара, не установява транспортиране на машината по фактурата от склада на доставчика до цеха на получателя. Прието е, че липсват каквито и да е доказателства и за наличието у доставчика на стоката по процесната фактура, а представените в хода на съдебното производство извлечения от ИС на НАП програмен продукт VAT 14 са индиция, че същият не е разполагал с такава. Прието е, че събраните по делото доказателства не установяват и реалното й предаване на получателя. По тези съображения съдът е достигнал до краен извод, че установените обстоятелства не потвърждават получаването на процесната доставка от жалбоподателя и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставка на стока, както и основанието за доставчика - регистрирано лице да начисли данъка. Обжалваното решение е правилно постановено.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с доставката и е направил обосновани фактически изводи за недоказаност на реалното доставяне на стоката. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон. Правилно е приел, че от представените доказателства по делото не се установява, че спорната доставка е реално осъществена от посочения доставчик.

Въпреки наличието на фактура и нейното счетоводно отражение при ревизираното лице, предвид посочените по-горе обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е формирал краен извод за нереалност на доставката. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.

Настоящият състав намира, че след като касаторът черпи права от доставката, негово задължение е да притежава документи за реалното извършване на услугите. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираната доставка. Затова законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактура. Фактурите не обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения Върховният административен съд е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката, по смисъла, вложен от законодателя в чл. 6 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно само съгласието на страните, а и нейното реално осъществяване - доставяне на стоката и извършване на услугата.

Липсват доказателства за реалното осъществяване на доставката.

Предмет на фактурата е машина за плазмено рязане „RED STEEL”. В случая би следвало да се приеме, че договорът между страните е за индивидуално определена вещ. В процесната фактура обаче не е извършена никаква индивидуализация на стоката. По принцип, машина от подобен род би следвало да има освен марка, също така и поне модел, година на производство и фабричен номер. Непълнотата на данъчната фактура относно индивидуализацията на предмета ѝ е пречка по нея да се признае право на данъчен кредит. Обратното би означавало една и съща фактура да може многократно да се използва за посочената цел. Такова е задължителното тълкуване на разпоредби от Директивата по ДДС с Решение от 8 май 2013 на Съда на ЕС по дело С-271/12г. Petroma Transport SA и др.

От друга страна, дори и да става дума за родово-определена вещ, предаването като факт с правно значение за прехвърлянето на собствеността върху нея от доставчика на ревизираното дружество, не е доказано, както обосновано е приел административният съд. Вещото лице е установило в цеха на жалбоподателя в гр. С. машина с марка RED STEEL, каквато е посочената стока в процесната фактура, но от данните по последната не може с категоричност да се определи, че наличната машина е именно закупената с посочения документ, на посочената дата и от конкретното дружество. Действително ревизираното лице и доставчикът са осчетоводители процесната фактура, извършено е плащане по нея, а закупената машина е отразена като дълготраен актив при жалбоподателя, но тези обстоятелства не са достатъчно основание да се признае правото на данъчен кредит, когато не са ангажирани доказателства за реалността на доставката. Правилно е установено, че не е налице убедителна информация за предаването на машината от „Експорт импорт груп - Шумен” ЕООД на ревизираното лице, а представеният пътен лист е без индивидуализиращи данни относно адреси на натоварване и разтоварване, вид на товара, данни за лицата, които предават и приемат товара не установява транспортиране на машината по фактурата от склада на доставчика до цеха на получателя. Липсват транспортни документи, стокови разписки и др., от които може да се обоснове извод за реално предаване на стоката. Правилно съдът е приел, че липсват и каквито и да е доказателства за наличието у доставчика на стоката по процесната фактура.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 490, 09 лева на основание чл. 161 ДОПК и на база чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2274 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 859/2018 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА "Ч. К. С“ ЕООД, ЕИК 200928951, да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 490, 09 лв. /четиристотин и деветдесет лева и девет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.