Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ против решение № 711 от 30.03.2018г., постановено по адм. д. № 3259/2017г. по описа на Административен съд Варна, с което Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е осъдена да заплати на „Протект“ ООД гр. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 673, 66 лева, представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 2260/2015г. по описа на РС-Варна и адвокатско възнаграждение за защита по КНАХД № 2632/2015г. по описа на Административен съд Варна, като с решението по първото дело е изменено Наказателно постановление № 03-004396/05.03.2015г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. В., а с второто е оставено в сила решението на ВРС, както и са присъдени разноски за първоинстанционното производство.
К. Иа агенция „Главна инспекция по труда“ твърди, че намаляване на наложената санкция не е основание за възникване на отговорността му, тъй като административното нарушение е извършено. Изтъква, че правомощието на съда да извърши преквалификация на нарушението, като приложи привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 ЗОДОВ не означава, че е налице незаконосъобразен административен акт. Счита, че няма основание за съразмерно на намалената санкция присъждане на адвокатското възнаграждение. Поради това касаторът иска отмяната на обжалваното решение, като постановено в противоречие с чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. Не претендира разноски.
Ответната страна – „Протект“ ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на дружеството-ищец имуществени вреди в размер на адвокатско възнаграждение заплатено в съдебно производство по обжалване на издадено от орган на агенцията наказателно постановление.
Съдът е установил от фактическа страна, че с Наказателно постановление № 03-004396/05.03.2015г. /НП/ на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. В., на „Протект” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 КТ. С Решение № 1407/06.07.2015г. по НАХД № 2260/2015г. на Районен съд-Варна определената имуществена санкция е намалена до 100лв, като съдът е приел че е налице маловажно нарушение в хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. При касационното обжалване Административен съд Варна е оставил в сила решението на районния съд.
В развилите се съдебни производства „Протект” ООД е било представлявано от адвокат, за което е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. Съответно на уговореното заплащане по банков път, са представени и доказателства за това, включително фактури и извлечение от банкова сметка.
При така установените факти, съдът е счел, че размерът на наложената с наказателното постановление имуществена санкция е пряко свързан със законосъобразността на същото и именно поради това, че незаконосъобразно извършеното нарушение не е било квалифицирано като маловажно при наличие на предпоставките на чл. 415в от КТ за това, наказателното постановление е изменено, като е намален размерът на наложената с него санкция.
Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК, който да е отменен по предвидения в закона ред. Наказателното постановление не е отменено, административно нарушение е извършено, следователно налице е незаконосъобразно поведение на ответника по касация и административно-наказателната му отговорност е реализирана. Никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение.
Намаляването на наказанието не променя тези обстоятелства. Освен това присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно на намаления размер на санкцията не е предвидено в закона. Не е оправдано адвокатският хонорар по административно-наказателни дела да зависи от размера на наложената глоба или санкция, тъй като фокусът на защитата е върху наличието или липсата на извършено административно нарушение. Обстоятелството, че в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения определянето на последните, в противоречие с изискванията за справедливост и обоснованост по чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), е обусловено единствено от размера на санкцията/глобата, не води до извод за наличие на законово основание за съразмерно присъждане на адвокатско възнаграждение по повод съдебна защита и при намаляване на санкциите и глобите, наложени с наказателни постановления.
По тези съображения решението следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ – отхвърлен, като неоснователен. При този изход от спора и на основание чл. 10 ЗОДОВ разноски не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 711 от 30.03.2018г., постановено по адм. д. № 3259/2017г. по описа на Административен съд Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от „Протект“ ООД гр. В. против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 673, 66 лева. Решението е окончателно.