Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2060/17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1934/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отменен по жалба на Ж.И от [населено място], [община], РА № Р-16002615010894-091-001/22.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 714/14.10.2016 г. на посочения директор в частта относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 3 538 лв., ведно с прилежащите лихви - 801, 38 лв. Единственото оплакване в касационната жалба е, че неправилно съдът е приел, че отпуснатите средства като субсидии са използвани от земеделския производител по предназначение. В тази връзка сочи, че са налични косвени индикации, че отпуснатите средства не са усвоени по предназначение, тъй като за 2013 г. в ГДД лицето е декларирало доходи само от изплатените субсидии, което показва, че тези средства не са използвани целево, а за лични нужди. Липсата на доказателства по делото, че са извършвани проверки на място от ДФ „Земеделие“ относно използваните субсидии касационният жалбоподател счита, че доказват тези му твърдения. Не подкрепя и обясненията на ревизираното лице, че само е обработвало, почиствало и поддържало пасищата и ливадите, а останалата част от земите чрез помощта на други земеделски производители на приятелски начала. Това оплакване сочи на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед преценката на съда на събраните по делото доказателства. Като се има предвид, че касационната инстанция проверява служебно съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК,...