Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на М.У, в качеството й на ЕТ "Ф.С.Д. - М.У", чрез процесуален представител адв.. Ч, срещу решение № 1990/09.10.2018 г., постановено по адм. дело № 449/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против РА №Р-16002617002478-091-001/06.11.2017г., издаден от П. Д. С, на длъжност Началник сектор „Ревизии" при ТД на НАП гр. П., възложил ревизията и А. Н. Б, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 35 от 22.01.2018г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. П., при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава : Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на ЕТ за 201 Зг. в размер на 330, 97 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 118, 36 лв; Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 658, 90лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 166, 69лв.; Годишен данък по чл 48, ал. 2 от ЗДЦФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 240, 16 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 37, 03 лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване/ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 201 Зг. в размер на 316, 82лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 113, 30лв.; вноски за Здравно осигуряване /30/ на самоосигуряващо се лице за 201 Зг. в размер на 198, 01лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 70, 81 1лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 201 Зг. в размер на 123, 76 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 44, 26лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване/ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2014г. в размер на 757, 76лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 194, 00лв.; вноски за Здравно осигуряване /30/ на самоосигуряващо се лице за 2014г. в размер на 473, 60лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 121, 25лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2014г. в размер на 296, 00лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 75, 78лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване/ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2015г. в размер на 263, 39лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 40, 61 лв.; вноски за Здравно осигуряване /30/ на самоосигуряващо се лице за 2015г. в размер на 171, 20 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 26, 40 лв.; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2015г. в размер на 107, 00лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 16, 50лв.
Оплакванията наведени в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е обсъдил и анализирал събраните при ревизията писмени доказателства. Жалбоподателката сочи, че органите по приходите не са установили по безспорен начин, че за ревизирания период 2013г. – 2015г. тя е получила доход, който не е отчетен по надлежния ред в счетоводството. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново с което да бъде отменен РА №Р-16002617002478-091-001/06.11.2017г., издаден от орани по приходите при ТД на НАП гр. П., както и иска да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Панова я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извод за неоснователност на подадената от на М.У жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Същите са подкрепени със събрани доказателства, че през периода 01.01.2013 – 31.12.2015 г. ревизираната е извършвала счетоводни услуги, като за част от дейността си не е водила счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч. Тя не е отразявала в счетоводни регистри размерът на получените приходи и не е издавала фактури за извършените счетоводни услуги на клиентите си, респективно - не е отчитала приходите от тях.
След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 8 ДОПК и на подадените от ревизираната данъчни и осигурителни декларации за трети лица, органите по приходите са приели, че приходите от периодично извършваните счетоводни услуги не са отчитани в пълен обем. При определяне на размера на неотчетените приходи те са извършили съпоставка на обема и вида на дейностите, подаваните данни в НАП. Относно определяне на цената на извършената услуга са приети цените, определени във фактури издадени на клиенти на едноличния търговец, при равни други условия/за период, вид извършвани услуги, вида на облагане на обслужваната фирма, брой на заетите лица/ .При този подход те са установили, че ревизираното лице не е отчитало приходи от дейността си, както следва: за 2013 г. – в размер на 7 515 лева, за 2014 г. – в размер на 11 503, 65 лева, за 2015 г. – в размер на 7 480, 83 лева. Данъчната основа за ревизираните години е определена като разлика между установения размер на приходите/ декларираните и укритите/ и разходите за дейността, отчетени от задълженото лице. върху така изчислените годишни данъчни основи са определени задълженията, предмет на касационната жалба.
В хода на съдебното производство е прието без възражения от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което e кредитирано от съда и не опровергава констатациите на ревизиращите относно размера на получените от ревизираното лице възнаграждения за недекларираните и неотчетени услуги.
След анализ на твърденията и възраженията на страните, както и събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че спорът по между им се концентрира върху наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и върху реалното извършване на неотчетени счетоводни услуги. Счел е, че събраните доказателства подкрепят констатацията на органите по приходите, че през периода 2013 – 2015г. ревизираната е извършвала счетоводни услуги, за които не е издавала съответните документи и не е отчитала реализираните приходи. Съдът се е мотивирал с факти по преписката видно от които ревизираното лице М.У, в качеството й на ЕТ "Ф.С.Д. - М.У" е реализирала приходи от извършени счетоводни услуги на различни физически, юридически лица и земеделски производители общо 81 на брой – подробно описани в ревизионния доклад, за които не е издала съответния първичен счетоводен документ и приходите от които не са отчетени, съответно не са изчислени следващите се от това данъци по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за процесните ревизирани периоди.
При приложимост на съдържащата се чл. 124, ал. 2 ДОПК презумпция, съдът е приел, че ревизираната не е оборила верността на фактическите констатации в ревизионния акт и не е доказала твърдението си, че счетоводните услуги са извършвани безвъзмездно. В тази връзка, решаващият състав е отчел, че поддържаната безвъзмездност се подкрепя само от част от наличните декларации на обслужваните лица, в същото време, друга част от клиентите не отричат да са получавали реално осъществени счетоводни услуги.
По отношение на установените задължения по КСО и ЗЗО, съдът е намерил, че и в тази му част РА е законосъобразен. Приел е, че ревизираната не е внесяла авансово дължимите вноски за ЗОВ за периода 2013 г. – 2015 г. върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година, то съдът с оглед установеното в частта по ЗДДФЛ е приел, че законосъобразно са определени дължимите допълнителни вноски за ЗОВ.
В конкретния случай, на база установеното обстоятелство по чл. 122. ал. 1. т. 2 от ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 124 а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода установен по рала на чл. 122 от ДОПК за съответните години. Осигурителният доход е определен по реда на чл. 124 а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за ревизирания период и дължимите вноски на ЗЛ е взето предвид, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице. След съпоставка и анализ на всички събрани доказателства, ревизиращите органи са установили облагаемия доход на задълженото лице по години. Тези доходи са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124 а от ДОПК са установени и задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. На основание чл. 113, ал. 1 от КСО. органът по приходите е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неаргументиран е доводът на касатора за необоснованост на правните изводи на съда относно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, послужили като основания за проведеното облагане по аналог. При събраните в хода на ревизията доказателства, обстойно обсъдени от решаващия състав поотделно и в съвкупност, правилно е прието, че те подкрепят основанията по основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.
Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил твърденията, че няма реално плащане на извършените счетоводни услуги. Правилно съдът не е приел като основателно възражението, че извършените счетоводни услуги са били безвъзмездни, тъй като то не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което обосновано е приел подхода на приходните органи осъществили облагането въз основа на издадени фактури, банкови извлечения, счетоводни регистри, подадени ГФО и справки декларации, обосновавайки този подход и въз основа на дадените от писмени обяснения от страна на обслужваните - счетоводно дружества.
Достигайки до извод, че оспореният РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1990/09.10.2018 г., постановено по адм. дело № 449/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив .
ОСЪЖДА М.У, в качеството й на ЕТ "Ф.С.Д. - М.У" ЕИК 126735741 да заплати на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.