Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ж. с [фирма] срещу Решение № 2287 от 29.12.2014 г. по адм. дело № 566/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, ХІІ състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № 281301875 от 25.11.2013 г., издаден от Д. И. В. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Г. Д. Ж. – Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител ревизията в ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 34 от 13.02.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за недоказаност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Счита, че АС Бургас неправилно е анализирал доказателствата по делото и е формирал краен извод за законосъобразност на РА в съответните му части в нарушение на материалния закон. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред АС Бургас е образувано по жалба на С. Р. Ж. с [фирма] срещу Ревизионен акт № 281301875 от 25.11.2013 г., издаден от Д....