№ 494

гр. София, 03.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 3401 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 511 от 30.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 429/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е: 1/ отменено частично решение № 2602795 от 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2797/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, за отхвърляне на предявения от Е. Т. Х. против „Д. П. М. Ч.“ ЕАД иск по чл. 200 КТ, вместо което „Д. П. М. Ч.“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. Т. Х. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от професионално заболяване „вибрационна болест от втори към трети стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ако работеше на длъжност „миньор“ и пенсията за инвалидност, която е получил и минималната работна заплата в следните размери: 1000 лева за периода от 01.03.2018 г. до 28.10.2019 г. и 12 995, 20 лева за периода 29.10.2019 г. – 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2019 г., до окончателното им изплащане; 2/ потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 85 310, 56 лева поради изтекла погасителна давност за част от периода 01.03.2018 г. до 28.10.2019 г. и като недоказан по размер.

Срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 85 310,...