О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

София, 15.07.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч. гр. д. № 2319/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. К. Д. и Н. Й. Б. чрез техния пълномощник адв. Н. Н., против определение № 115 от 15.02.2016 г. по ч. гр. д. № 84/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено № 578 от 16.12.2015 г. по гр. д. № 114/2015 г. на Окръжен съд - Шумен за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната касационна жалба са развити доводи за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивният съд е определил цената на субективно съединените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключен договор за доброволна делба, като не е взел предвид, че правото на строеж, предмет на този договор, не е реализирано. На следващо място, неправилно е приел, че всички ищци следва да внесат общо дължимата държавна такса като необходими другари в производството, а не всеки да заплати отделна държавна такса съобразно претенцията си, обусловена от квотата му в съсобствеността.

Считат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Как се определя цената на иска за разваляне на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим...