Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 7432 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, подадена чрез юрисконсулт Кючюкова и юрисконсулт Данева, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение № 3089/ 13.05.2021г. по адм. дело № 10306/ 2020г. на Административен съд - София - град (АССГ).

Изложени са съображения, че решението е недопустимо с оглед липсата на годен за обжалване административен акт, липсата на правен интерес от обжалване и при несъобразяване с предмета на оспорване.

На следващо място се счита, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон - Закона за водите (ЗВ) и Наредба № 3 от 16.10. 2000 г. Допълнително счита, че то е неправилно, поради съществено процесуално нарушение на съдо - производствените правила.

Моли да се обезсили съдебното решение, като недопустимо или при условията на евентуалност да се отмени решението, като незаконосъобразно с всички последици от това.

Касационният жалбоподател - Министъра на околната среда и водите, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Данева моли да се обезсили съдебното решение, като недопустимо, алтернативно да се отмени същото, като незаконосъобразно.

Ответникът- "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли да се отхвърли подадената жалба на МОСВ и да се остави в сила решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък с разноски.

Ответникът- "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, в открито съдебно заседание чрез адв. А., моли да се постанови решение, с което се остави в сила атакувания съдебен акт и отхвърли жалбата, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и иска същото да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Административният съд е бил сезиран с подадена жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище град Бургас, срещу Заповед № РД-756/ 07.10.2019 г., издадена от Министъра на околната среда и водите, в частта по раздел ІV, т.4, т.5, т.10 и т.11. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на акта, в оспорената част.

С обжалвания съдебен акт, адм. съд е ОТМЕНИЛ Заповед № РД-756/ 07.10.2019 г., издадена от Министъра на околната среда и водите, с която се определя санитарно - охранителна зона (СОЗ) около повърхностен водоизточник за питейно - битово водоснабдяване– публична държавна собственост, яз. Камчия, в ЧАСТТА, по раздел ІV, т.4, 5, 10 и 11 и е ВЪРНАЛ преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне по преписка вх. № 26-00-159/03.12.2018 г. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. ОСЪДИЛ е МОСВ да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД сумата 1 870 лева, представляваща разноски по делото.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички реквизити в чл.59 АПК.

От друга страна е установил процесуални нарушения при издаването на адм. акт.

Преценил е, че в случая заповедта е издадена в нарушение на 66, ал. 1 от АПК, която посочва изисквания за откриването на производството по издаване на общия адм. акт, тъй като откриването на производството по издаване на този административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване.

Посочил е че, по делото изобщо липсват доказателства за публичното оповестяване за открито производство за изготвянето проект за санитарноохранителна зона за яз. Камчия. Органът, като не е уведомил по предвидения в АПК ред за откриване на производството по издаване на оспорения административен акт, е лишил от възможност заинтересованите лица, да упражнят правата си да участват в административното производство и то в срок не по - кратък от един месец, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от АПК.

Това нарушение от своя страна е довело до нарушаването на основни принципи в административното производство - за съразмерност - чл. 6, ал. 1 от АПК, за равенство - чл. 8, ал. 1 от АПК, за достъпност, публичност и прозрачност - чл. 12, ал. 1 и 2 от АПК. Поради неспазване на адм. правила е обсъдил наличието на нищожност и незаконосъобразност на адм. акт.

Решаващият съд е достигнал изводът, че оспорената заповед е издадена от административния орган при неспазване на задължителните изисквания относно производството по издаване на общ административен акт, регламентирани в Дял втори, Глава пета, Раздел ІІ на АПК. Тези нарушения се квалифицирали като съществени, като обуславяли незаконосъобразност на Заповед № РД-756/ 07.10.2019 г., издадена от министъра на околната среда и водите.

За пълнота на изложението е отбелязал, че основателни се явяват и наведените от жалбоподателя възражения за допуснати при издаването на административния акт нарушения на материалния закон. Позовал се на приетата по делото СИЕ, заключението по която съдът, счел за обективно и компетентно дадено и според което бизнес планът за развитие на дейността на ВиК Бургас, като ВиК оператор за периода 2017г.- 2021г., предвиждало размер на разходваните средствата до определен праг, който, ако бъдат спазени така дадените от административния орган със заповедта указания, би бил значително надвишен.

Следователно изпълнението на указанията по раздел ІV, т.4, 5, 10 и 11 било в противоречие с действащия и одобрен от КЕВР бизнес план и заложените в него финансови параметри.

Приел, че компетентният орган в нарушение на чл. 71 от АПК, не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е издал материално незаконосъобразен административен акт, което е основание за незаконосъобразност по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК.

Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. Във връзка с възраженията на касатора свързани с допустимостта на производството пред първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е насочена срещу административен акт– Заповед за СОЗ в частта, с която са определени четири условия.

Обжалват се предвидени условия за учредяване на СОЗ, с които се въвеждат задължения за титуляра на СОЗ– да извърши определени действия. Това поражда неговото право да оспори същите и да развие защита срещу тях - чл.179 АПК. Водоснабдителното дружество е оспорило подлежащ на обжалване адм. акт, при наличието на правен интерес по смисъла на чл.147 и чл.179 АПК. Това определя допустимостта на оспорването и поражда задължението на съда да се произнесе относно законосъобразността на адм. акт по чл.168, ал.1 АПК, във вр. с чл.184 АПК.

Поради това, жалбата до АССГ е допустима и подлежи на разглеждане, доколкото съдебното производство е административно и е подсъдно на административния съд – чл.133, ал.3 АПК.

2. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата от закона писмена форма.

Съобразно разпоредбите на чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „у“, подбуква „вв“ ЗВ и чл. 37, т. 2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. министъра на околната среда и водите, притежава правомощия да издава заповед за учредяване на СОЗ.

Я. К. служи за питейно битово водоснабдяване на градовете от Ю. Ч. Неговата важност, като питеен водоизточник, го определя, като комплексен и значим - чл.13, т.1 ЗВ. Министърът на околната среда и водите определя санитарно - охранителни зони на комплексните и значими язовири, използвани за питейно - битово водоснабдяване, като язовир Камчия попада в тази категория - Приложение №1, към чл.13, т.1 ЗВ. С това несъмнено оспорената заповед е издадена от компетентен адм. орган.

Процесната заповед, съдържа всички реквизити предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, като следва да се отчете нейния позитивен, диспозитивен характер. Същата е благоприятен, оправомощаващ административен акт, като гаранция за опазване на чистотата на питейните води - чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. Според чл.119, ал.4, т.2 ЗВ опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване.

Правилно съдът е посочил, че процесната заповед има характер на общ административен акт, предвид факта, че с нея се учредяват санитарно-охранителните зони, с които съобразно чл.4, ал.1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. се определят и учредяват охранителни режими, с които се забраняват, ограничават, наблюдават, спират и контролират дейности, които унищожават, увреждат или застрашават да предизвикат в дългосрочен план отрицателна промяна на качеството и/или количеството на водите, непосредствено или като увредят елементите на околната среда, тоест осигурява се защита на посочената територия.

Заповедта е административен акт с еднократно правно действие и като общ административен акт се съобщава, съгласно чл. 72, ал. 1 АПК.

3. Адм. съд е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, но изводите му относно това, че адм. акт е незаконосъобразен, поради неспазена процедура при неговото издаване не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че при приемане на оспорения адм. акт е допуснато съществено административно - производствено нарушение.

ВиК Бургас ЕАД не може да претендира процесуални нарушения, тъй като е участвала надлежно в адм. производство, което е завършило благоприятно за нея.

Административното производство е започнало на база заявление от 05.02.2018г. на ВиК Бургас ЕАД до министъра на околната среда и водите за откриване на процедура за учредяване на СОЗ. Спецификата на приемането на адм. акт изисква публичното обявяване на проекта за СОЗ - чл.32, чл.39, ал.2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. Едва тогава може да се правят предложения и възражения, защото е налице точност за неговия предмет, териториален обхват и засегнати лица.

Неоснователни са доводите, че оспореният пред съда административен акт е незаконосъобразен, поради съществени нарушения допуснати в административното производство.

Заповедта за СОЗ не е приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - без надлежно обявяване и осигуряване на възможност за участие на всички заинтересовани страни.

Неправилно адм. съд приема, че в адм. производство е налице нарушение чл.66, ал. 1 АПК, която определя откриването на производството по издаване на общия административен акт да се оповести публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.

При приемането на заповедта са спазени изискванията на чл.39, и чл.40 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. С Писмо от 25.09.2018 г. на Директора на БД Черноморски район е изпратен проект на СОЗ на Кмета на О. С. за ОБЯВЯВАНЕ на видно място в общината, както и за запознаване на проекта от всички заинтересовани лица, включително с посочване на срок за представяне на писмени становища и възражения.

В резултат на предприетите действия с Писмо от 13.11.2018 г. на Кмета на О. С. се посочва, че на 8.10.2018г. проекта за СОЗ около язовир Камчия е обявен, както в сайта на община Сунгурларе, така и на достъпно място в сградата на общината (лист 33 от делото на АССГ). Удостоверява се, че след изтичане на едномесечния срок за обявления няма постъпили възражения, мнения и предложения от заинтересовани лица. Действително липсват, конкретни доказателства за начина на извършване на уведомлението. Писмото на Кмета на О. С. обаче, представлява официален удостоверителен документ, който не е оспорен от страните относно неговата автентичност и съдържание. Следва да се приеме, че същото доказва извършеното обявление до всички заинтересовани лица, предвид чл.179 ГПК.

На следващо място с отделни писма проекта е изпратен за съгласуване до РЗИ Бургас, Министъра на здравеопазването, РД по горите - Бургас, Областна дирекция Земеделие - Бургас. Същите са отговорили с техни писма, като са изразили положителни становища. С това са изпълнени изискванията на чл.66, ал. 1 АПК и чл.69 АПК. Дадена е възможност за надлежно участие на заинтересованите лица в административното производство. Същите са проявили активност и са идентифицирали конкретни мерки за защита на водния обект, които са включени в съдържанието на заповедта.

Относно съобщаването на акта, също са спазени предвидените нормативни изисквания. Заповедта е административен акт с еднократно правно действие и като общ административен акт се съобщава съгласно чл. 72, ал. 1 АПК. В чл. 41, ал. 1, чл. 44, ал. 3 и чл. 45 от Наредба № 3/16.10.2000г. изрично е посочен начинът на оповестяването на заповедта за определяне и актуализиране на санитарно - охранителната зона и органите на които се оповестява. В случая този ред е спазен. В този смисъл по аналогичен случай е и Решение № 14228 от 3.11.2011 г. по адм. дело № 16364/ 2010 г., на ВАС, 5- членен с-в.

4. Адм. акт е постановен в съответствие с релевантните за правния спор факти и правилно приложен закон.

Заповедта е издадена на основание и чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „у“, подбуква „вв“ ЗВ и Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно - охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Неоснователно адм. съд приема, че е налице нарушение на материалния закон при определяне на условията в т.4, т.5, т.10 и т.11 от заповедта за СОЗ.

Необосновано АССГ отменя посочените четири условия, като се позовава на съдебната експертиза и приемайки доводите на ВиК дружеството за липса на финансови възможности. В този смисъл моментната липса на финансови възможности не определя частична неправилност на заповедта. Титулярът на разрешителното за водовземане с цел питейно битово водоснабдяване следва да експлоатира водоизточника при наличието на СОЗ - чл.60, ал.3, т.3 ЗВ. Съгласно чл.10, ал.4 ЗРВКУ ВиК оператори следва да предвиждат дейност и мерки за изграждане на нови съоръжения с цел постигане на дългосрочни нива на показателите на предоставяните ВиК услуги.

Оспорената т.4 от заповедта преповтаря разпоредбата на чл.41, ал.4 от Наредбата № 3 от 2021г., поради което няма самостоятелен разпоредителен характер, който да създава ново задължение.

Оспорената т.5 от заповедта, посочва, задължение за изпълнение на графика за изграждане и маркиране на СОЗ. Графикът е съобразен с проекта на СОЗ, възложен и приет от ВиК ЕАД Бургас. При забавяне от дружеството може да бъде поискано неговото удължаване от адм. орган.

Оспорената т.10 определя, че в засегнатите от СОЗ горски територии, следва да се спазват разпоредбите на Закона за горите. В тази част акта няма конкретно задължение, а само акцентира на характера и особеностите на засегнатата територия.

Оспорената т.11 определя, че следва да се изгради канализационна мрежа и пречистващи съоръжения за отпадъчни води към три населени места с цел недопускане замърсяване на водите. Това условие е съобразено с чл.118, ал.2, т.4 ЗВ. То не е незаконосъобразно, поради преценката по целесъобразност, съобразно географските специфики на района. Неговата цел е в съответствие със закона - за недопускане замърсяване на водите - чл.119, ал.4 ЗВ.

Адм. акт е в съответствие с принципа за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси – чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗВ.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по - горе доказателства следва, че жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище в Бургас, срещу Заповед № РД-756/ 07.10.2019 г., издадена от Министъра на околната среда и водите е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на МОСВ се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. "Водоснабдяване и канализация" ЕАД следва да заплати разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно своевременно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3089/ 13.05.2021 г. по адм. дело № 10306/ 2020г. на Административен съд - София - град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище в Бургас, срещу Заповед № РД- 756/ 07.10.2019г., издадена от Министъра на околната среда и водите, с която се определя санитарно - охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно - битово водоснабдяване– яз. Камчия, в ЧАСТТА, по раздел ІV, т.4, т.5, т.10 и т.11.

ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕАД да заплати на Министерство на околната среда и водите, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ