Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаХ. Б. по адм. дело № 7471/2021 Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. от [населено място] чрез адв. С. К. против решение № 745/ 20.05.2021г., постановено по административно дело № 811/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изразява становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Б. М. чрез адв. М. П. като негов особен представител, намира жалбата за неоснователна. Представя писмено възражение срещу касационната жалба с характер на подробни писмени бележки.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 745/20.05.2021г., постановено по административно дело № 811/ 2021г. Административен съд – Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на М. А. против заповед № ЗД/Д-А-048/25.03.2021г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която е разпоредено временно продължаване настаняването на малолетния Б. М. за срок до произнасяне на общия съд с решение по чл.28 от ЗЗД.

Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

Детето Б. М. е родено от съвместното съжителство на М. А. и И. М.. В семейството има общо четиринадесет родени деца на жалбоподателката М. А.. На 22.03.2019г. за детето Б. М. и други девет от децата е оценен риск и е приложена мярка за закрила „полицейска закрила“ за срок до 48 часа, като децата са изведени от семейството и Б. настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания на [улица] гр.Бургас.

Предмет на контрол в административното производство е продължаването на временните мерки по настаняване, предприети с оглед бърза и ефективна защита на интересите на детето.

Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Тези от тях свързани липсата на достатъчна жилищна площ за цялото многодетното семейство, както и липсата на баня и санитарен възел, правилно са преценени като пречка за поддържане на необходимата хигиена и то в условията на световна пандемия. Установената от доказателствата по делото несигурност по отношение на бъдещо местоживеене на семейството, както и възможността за осигуряване на работа на родителите, обосновано води съда до извод за липса на достатъчно финансови средства, които да и дадат възможност да се осигури необходимия социален статус на детето за правилното му отглеждане и възпитание. Липсата на адресна регистрация на родителите, ги лишавала от възможност и за социално подпомагане от ДСП Поморие. От друга страна установената липса на здравно осигуряване на родителите, лишавала децата, детето в случая от възможността за лечение при евентуално заболяване.

Правилни са изводите на съда, че констатациите в оспорения административен акт са обосновани от доказателствата по административната преписка и се подкрепят от събраните в хода на съдебното оспорване гласни и писмени доказателства.

Съобразявайки социалните доклади на ДСП и показанията на св. Кънчев, обосновано административният съд е отбелязал, че по отношение на детето Б., както и другите деца на жалбоподателката са лишени от необходимите средства за минималните битови нужди на семейството, поради което съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е налице основание за настаняване на детето извън семейството, тъй като липсва сигурност както по отношение на доходите, така и на мястото където семейството следва да се настани и да обитава.

Налице са основанията по чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДл., тъй като родителите на детето се намират в трайна невъзможност да го отглеждат и съществува сериозна опасност за физическото, психическото, нравственото и социалното му развитие.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл.20, ал.4,т.2 от ППЗЗД, която е отменена с влязло в сила изменение от 08.01.2021г. преди издаване на оспорената заповед.

При съобразяване на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 3, т. 3 и § 1, т. 5 от ЗЗД в процесния случай се установява, че е съобразен най-добрият интерес и висшите интереси на детето, които се ползват с приоритет. Освен това обжалваното решение е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ по чл. 8 ЕКЗПЧОС - Кристеско срещу Румъния 13589/17 §69, Сахин срещу Германия 30943/96 §64 относно водещия интерес на детето.

Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 745/ 20.05.2021г., постановено по административно дело № 811/2021г. по описа на Административен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Хайгухи Бодикян