Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Й.В – съдия в Районен съд - София, подадена чрез пълномощник – адвокат П.Т, против Решение № 9608/12.07.2018 г., постановено по административно дело № 7920/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение по т. 3 от протокол № 16от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.04.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от една година”, за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че не е било доказано наличие на субективно и целенасочено, системно и трайно поведение на съдията, което да е довело до забавено развитие и решаване на делата. Твърди се още, че не била извършена обективна и задълбочена преценка на данните за здравословното й състояние и нейната натовареност през процесния период, които обуславяли извода за липса на субективна страна на състава на дисциплинарното нарушение. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт.
Касационната жалба се поддържа от адвокат Тренев, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита.
От ответната страна – Инспекторат към Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител Ф.Д е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила.
Останалите ответници – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и Председателят на Районен съд - София, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на Върховния административен съд, тричленен състав е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Върховния административен съд, тричленен състав е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспореното пред него решение, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Приел е, че решението е постановено от компетентния по чл. 320, ал. 3 ЗСВ орган, взето при необходимия кворум и мнозинство. Спазена е законоустановената форма, съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, като в случая мотиви за наложеното наказание се съдържат в решението, постановено по дисциплинарно дело № 14/2015 г. по описа на ВСС, което е постановено след събиране и обсъждане на всички относими за случая доказателства и съдържа подробни мотиви относно фактическите обстоятелства, свързани с констатираните дисциплинарни нарушения, тежестта им и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание. Установено е, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати нарушения, както и е спазена разпоредбата на чл. 313, ал. 1 ЗСВ. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е упражнило правото си на защита, като е било представлявано от адвокат, по негово искане са събрани всички относими доказателства и са приети писмените му обяснения. С. В е била редовно призована за заседанието на Съдийската колегия на ВСС, състояло се на 18.04.2017 г., като е депозирала становище от същата дата.
Съдът е развил мотиви за материалната законосъобразност на оспореното решение, приел е за спазена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, като при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Констатирани са нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, състоящи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. От съдържащите се по делото справки действително се установят обективните признаци на посочените две нарушения. Представена е справка, видно от която по 177 граждански дела не е спазен срокът за обявяване на съдебния акт, като преобладаващата част от делата са със забава от три месеца до 2 години. Установено е също така, че по 97 дела, съдия Ваклева е проявила неоправдано бездействие при администрирането и насрочването им в съдебно заседание, като същите са останали ненасрочени към 31.03.2015 г., като бездействието й към този момент варира между 41 и 477 дни. Налице е забавяне и по движението и произнасянето по 143 заповедни производства, като забавата в дни към 25.06.2014 г. е между 887 дни и 15 дни, като преобладават значително забавените дела.
Основният спор касае наличието, респективно отсъствието на субективен елемент – вина на магистрата при неизпълнение на служебните му задължения, като настоящият съдебен състав, че и този елемент е налице в конкретния случай. Не се е твърдяло и съответно не е установено през релевантния период съдия Ваклева да е била в състояние на временна неработоспособност. В съдебното решение обстойно е обсъдено възражението й, касаещо здравословното състояние и заключението по допусната комплексна медицинска експертиза. Експертите не са установили здравословно състояние, което обективно да е възпрепятствало магистрата да изпълнява служебните си задължения, като намалената й работоспособност е незначителна. Съдът е обсъдил и по-високата натовареност на съдиите от Районен съд – София, като правилно е приел, че същото не изключва отговорността за констатираните нарушения. По този въпрос е отчетено обстоятелството, че жалбоподателката не е била по-натоварена от своите колеги, които за същия период от време са разгледали и решили значително по-голям брой дела. Нещо повече, със заповед на Председателя на Районен съд – София е било спряно разпределението на нови дела на съдия Ваклева, считано от 11.04.2014 г. до 16.09.2014 г., с изключение на производствата по чл. 422 ГПК, и въпреки това само по 22 от просрочените дела са били обявени съдебни актове, като са останали нерешени 155 дела.
Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбите. Предоставена е възможност на страните да се запознаят с представените писмени доказателства и да вземат становище, проведени са четири открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените им искания с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.
По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9608/12.07.2018 г., постановено по административно дело № 7920/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.