Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.И-началник на сектор „Пътна полиция“, чрез юрисконсулт П.Б, срещу Решение № 289/02.05.2018г. на Административен съд - Плевен по административно дело № 172/2018 г., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002728/11.11.2017 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Й.Н от [населено място] за срок от шест месеца.

От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че търсенето на административнонаказателна отговорност не изключва издаването на заповед по административен ред за налагане на ПАМ, а дори напротив - в този случай, при наличието на съставен АУАН, на основание чл. 150а от ЗДвП, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да наложи ПАМ на собственика на съответното МПС. Посочва се, че е неснователна аналогията с разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 7 от ЗБЛД, чиято хипотеза е различна от нарушението по чл. 150а от ЗДвП и за нея може да бъде потърсена отделно администартивнонаказателна отговорност.

Изцяло касаторът се противопоставя на извода на съда, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК поради факта, че към датата на издаване на ЗПАМ, както и до датата на подаване на касационната жалба, Й.Н притежава още 3 броя МПС, които е можел да използва за нуждите си и данни за които с аналични в централната база данни на сектор „Пътна полиция“ при ОД ан МВР - Плевен, за което прилагат и справка. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, пи редовно призоваване, не се явява и не ангажира становище по касационната...