Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.П от [населено място] против решение № 6133/30.10.2017 г. по адм. д. № 1547/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Излага съображения за неправилното приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на съдебния акт и представя ново писмено доказателство.

Ответната страна полицейски орган при 06 РУ - СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт Т.Г, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К.П против заповед за задържане на лице, рег. № 205/27.01.2017г., издадена от младши полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на 27.01.2017 г. на жалбоподателя за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган – полицейски орган при 06 РУ – СДВР, съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма. Прието е, че фактическото основание за задържане на лицето е „чл. 325 от НК (хулиганство)”, а правното основание за издаване на заповедта - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършил престъпление.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържане за...