Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител „Й. Б“ООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №81 от 17.04.2019 г. по в. т.д. № 422/18 на Великотърновски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която след частично отмяна на първоинстанционното решение №73 от 23.07.2018 г. по т. д. №84/2017 на ОС-Ловеч, в осъдителната част, е отхвърлен предявеният иск на „Й. Б“ООД срещу С. П. с лчн [ЕГН] за разликата между 122 009, 29 лева и 169 445, 61 лева-обезщетение за вреди на основание чл. 145 ТЗ, които ответникът е причинил в качеството си на управител на ищцовото дружество в периода: 2010, 2011, 2013, 2014 и 2015 години.

Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е и КЖ срещу същото въззивно решение от страна на процесуалния пълномощник на ответника С. П. в ЧАСТТА, с която е последният е осъден да заплати на „Й. Б“ООД сумата от 122 009, 29 лева, ведно със законната лихва и разноски по водене на делото.

Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост,

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл. 280 ал. 2 ГПК и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Обжалваното решение е въззивно и отговаря на предпоставките на чл. 280 ал. 3, т. 1 от ГПК, с оглед на което, касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

За да постанови решението си в цялост, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 145 от ТЗ, според която разпоредба е предвидена пълна имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Според изложените в ИМ конкретни хипотези на виновно противоправно поведение на ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество през процесния период, довели до намаляване на имуществото на дружеството, въззивния съд е намерил за установено следното:

На 18.02.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, per. № 607, дело № 53/18.02.2011 г. на Нотариус Ц. Л., peг. № 138 на НК, район на действие Районен съд - Ловеч, И. Н. Ф., в качеството и на пълномощник на съсобствениците е продала на Ц. М. Д. УПИ с идентификатор 43952.502.281, с площ от 2 400 кв. м. и данъчна оценка в размер на 29 008.80 лв., за сумата от 23 400 лв.

На 18.02.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, peг. № 608, дело № 54/18.02.2011 г. на Нотариус Ц. Л., per. № 138 на НК, район на действие Районен съд - Ловеч, И. Н. Ф., в качеството и на пълномощник на съсобствениците е продала на Ц. М. Д., УПИ с идентификатор 43952.502.262, с площ 3 500 кв. м. за сумата от 34 125 лв. с данъчната оценка - 44 295.30 лв.

На 21.02.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, peг. № 621, дело № 55/21.02.2011 г. на Нотариус Ц. Л., per. № 138 на НК, район на действие Районен съд - Ловеч, И. Н. Ф., в качеството и на пълномощник на съсобствениците е продала на Ц. М. Д. УПИ с идентификатор 43952.502.253, с площ от 5 000 кв. м., за сумата от 48 750 лв. с данъчна оценка на имота от 59 013 лева.

На 21.02.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 105, том I, peг. № 622, дело № 56/21.02.2011г. на Нотариус Ц. Л., per. № 138 на НК, район на действие Районен съд - Ловеч, И. Н. Ф., в качеството и на пълномощник на съсобствениците е продала на Ц. М. Д. е продала УПИ с идентификатор 43952.502.261 и площ 3 500 кв. м., за сумата от 34 125 лв. и данъчна оценка от 40 313.70 лв.

На 24.02.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, peг. № 717, дело № 65/24.02.2011 г. на Нотариус Ц. Л., per. № 138 на НК, район на действие Районен съд - Ловеч, Ц. М. Д. е продала всичките закупени на 18.02.2011 г. и на 21.02.2011 г. имоти на „Й. Б ООД, представлявана от С. П. за общата сума от 296 352 лв.

Видно от Удостоверение за родствени връзки Изх. № РСЦ18-ГР94-37 от 11.01.2018 г. на С. О, Р. С, София, се установява, че И. Н. Ф. е майка на Р. Ф. Ф..

Не е спорно по делото, че в периода 10.06.2010 г. - 08.10.2012 г. Р. Ф. е прокурист на „Й. Б ООД, както и че Р. Ф. и ответникът имат дете. Ц. М. Д. е майка на Ф. Д. Ф., който е съпруг на И. Ф., т. е. налице е свързаност между лицата и ответника.

За извършване на покупко-продажбата на имотите, общото събрание на съдружниците е дало съгласието си, с което е изпълнено изискването на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и е преодоляно ограничението за управителя при разпореждане с парични суми. Горният извод се основава на описаното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, per. № 717, дело № 65/24.02.2011 г. на Нотариус Ц. Л., per. № 138 на НК Решение на ОС на съдружниците на „Й. Б ООД от 19.01.2011 г. за закупуване на недвижимите имоти.

Видно от протокол от извънредно общо събрание на „Й. Б ООД, проведено на 15.12.2013 г., съдружниците (С. П., „Л. Д ЕООД и „Ню Еуропрофил ООД) са взели решение да бъде сключен договор за покупко-продажба на процесния имот с „Йобекс гарден лайн ЕООД за цена 295 000.00 евро, равняващи се на 576 969.85 лева по фиксинга на БНБ, т. е. съдружниците считат, че имотът има значително по-висока цена от тази, за която е закупен, както и протокол от 19.01.2011 г., от който е видно, че ОС на съдружниците е взело решение за покупката на четири броя имоти, подробно описани, като е посочено и цената на всеки един от тях, общо на стойност 296 352 лв. В т. 2 е отбелязано изрично, че „поради поставеното в договора за възлагане на управление на управителя С. П. ограничение за подписване на договори до определен размер и във връзка с необходимостта от подписване на договори за продажба на описаните имоти, общото събрание упълномощава управителя да подпише договорите за покупко-продажба на имотите по посочените цени. Решението е подписано от двамата съдружници в частта, изготвена на италиански език.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция е приела, че по отношение на тази претенция не е осъществен фактическия състав на чл. 145 от ТЗ, тъй като управителят е изпълнил решение на ОСС.

По делото е приложен е РКО без номер от 01.07.2014 г. за изплатени на „Б. транспорт ЕООД 2 800 евро с основание за плащане „Договор за оборотни средства. Върху РКО няма отразено счетоводно записване. Върху него има положен подпис единствено за получател, но няма подпис на съставител на документа и на лицето, на което е броена сумата. Представен е и РКО № 2а от 01.07.2014 г. за сумата от 2 800 евро, с тяхната левова равностойност - 5 476.32 лева, на който няма положени подписи.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че двата ордера касаят една и съща стопанска операция - плащане „по договор на „Б. Транспорт ЕООД и една и съща сума 2 800 евро. Вещото лице дава заключение, че сумата е намерила счетоводно отражение, видно от Главната книга, в която се разчита кореспонденцията по дебита на счетоводна сметка „Други дебитори и кредитори на сметка 502 „Валутна каса. Експертът е приел, с оглед действащата към този момент разпоредба на чл. 7, ал. 3 от ЗСч отм., че е налице документална обоснованост.

По делото са представени копия от Договор за паричен заем от 01.07.2014 г., сключен между „Й. Б ООД и „Б. Транспорт ЕООД за предоставен от ищеца заем в размер на 2 800 евро и на Договор за паричен заем от 15.07.2014 г. между същите страни за предоставен заем от „Й. Б ООД в размер на 14 800 лева.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - графическа експертиза за изследване подписа на заемателя върху договора и върху разходните касови ордери се установява, че вещото лице допуска, че подписът в позиция „За Заемателя върху копие на Договор за паричен заем от 01.07.2014 г. и върху копие от Договор за паричен заем от 15.07.2014 г. между „Й. Б ООД и „Б. Транспорт ЕООД, са положени от Ц. Ц. К. (управител на „Б. Транспорт ЕООД), тъй като изследването е изготвено върху копие от договора за заем. Вещото лице дава заключение обаче, че подписите в позиция „Получил сумата върху оригинал на РКО без номер от 01.07.2014 г. на „Й. Б ООД и копие на РКО номер 21а от 15.07.2014 г. на „Й. Б ООД, не са положени от Ц. Ц. К..

От писмо от 09.10.2015 г., подписано от управителя на „Б. Транспорт ООД (изпратено по повод изпратена му молба от ищеца за потвърждаване на вземания и задължения на „Й. Б ООД) дружеството заявява, че не е получавало и не дължи посочените суми по договори за заем. Няма и каквито и да е било доказателства, че тези суми общо в размер 20 276.32 лв. са излезли от патримониума на ищцовото дружество и е налице причинена на дружеството вреда.

По делото е приложен е РКО № 161/28.12.2013 г. за изплатени на Н. И. Н. 104 900 лв. без посочено основание за плащане. Върху РКО има отразено счетоводно записване в кредит сметка „501. Върху него има положен подпис за ръководител и за получател, но няма подпис на съставител на документа. Представен е и РКО № 157/28.12.2013 г. за същата сума от 104 900 лв., на който има положен подпис единствено за получил сумата.

Няколко дни по-рано, на 21.12.2013 г. с ПКО № 30 е записано захранване на касата на дружеството от управителя С. П. със сумата 82 250 лв.

Представен и е РКО № 13/18.04.2014 г. за изплатени на Н. Н. 5 560 лв. с посочено основание за плащане - „за изр. на чадър. Върху РКО има отразено счетоводно записване в кредит сметка „501. Върху него няма положени подписи. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че осчетоводяването е върху самия РКО със счетоводна статия № 157 има положен подпис за „Получател и за „Ръководител. Дава заключение, че няма счетоводно отразяване на РКО № 157/28.12.2013 г. за същата сума, като е направен извод, че предоставения служебен аванс е само един - за сумата 104 900 лева. С РКО № 13/28.03.2014 г. са изписани от касата 5 560 лв. и РКО не е подписан от получателя, поради което експертът приема, че този разход е документално необоснован. По отношение ПКО № 30/21.12.2013 г. вещото лице е дало заключение, че на 31.12.2013 г. е направено счетоводно записване Дебит 422 Подотчетни лица 422/1 в лева партида 05 „С. П. с основание „коригиране на предоставен заем (каквото основание не е вписано в ордера) осчетоводен по сметка 422 със същата сума от 85 250 лева.

От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са представени документи, от които да е видно за какви стопански нужди се предоставя служебния аванс, как е усвоен същия - частично или в пълен размер и в какъв срок следва да се отчете или възстанови

От писмо от 13.05.2016 г. на Н. И. Н. (изпратено по повод изпратена му молба от ищеца за потвърждаване на вземания и задължения на „Й. Б ООД) същият е заявил, че не е получавал и не дължи посочените суми, нито каквито и да е други.

Няма доказателства обаче, че тези суми общо в размер 110 460 лв. са излезли от патримониума на ищцовото дружество и е налице щета.

По делото е приложен е РКО без номер от 31.01.2014 г. за изплатени на И. Р. Р. 7 796.68 лв. без посочено основание за плащане. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него няма положени подписи. По делото е приложен е РКО без номер от 31.01.2014 г. за изплатени на И. Р. Р. 1 000 лв. с посочено основание „Поддръжка за ДМА. Върху РКО няма отразено счетоводно записване. Върху него има положен подпис само за получил сумата. По делото е приложен е РКО без номер от 29.03.2014 г. за изплатени на И. Р. Р. 6 000 лв. без посочено основание за плащане. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него има положен подпис само за получил сумата. По делото е приложен е РКО без номер от 28.03.2014 г. за изплатени на И. Р. Р. 3 250 лв. без посочено основание за плащане. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него няма положени подписи. По делото е приложен е РКО без номер от 04.04.2014 г. за изплатени на И. Р. Р. 1 000 лв. без посочено основание за плащане. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него няма положени подписи. По делото е приложен е РКО № 1/07.05.2014 г. за изплатени на И. Р. Р. 1 000 лв. без посочено основание за плащане. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него няма положени подписи.

От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посочените РКО не са оформени надлежно (не съдържат реквизитите по чл. 7 от ЗСч, действал по време на съставянето им). Изключения правят РКО от 29.03.2014 г. за 6 000 лв. и от 31.01.2014 г. за 1 000 лв., на които има положени подписи. Вещото лице дава заключение, че като вреда може да се счита разликата от 13 046.68 лв.

С телеграма от 14.05.2016 г. лицето отрича да е получавало каквито и да било суми от „Й. Б ООД.

Установено по делото е, че между търговски дружества, представлявани от И. Р. Р. и Н. И. Н. и ищцовото дружество са съществували търговски взаимоотношения по повод производство на чадъри.

Няма доказателства, обаче, че тези суми общо в размер 20 046.68 лева са излезли от патримониума на ищцовото дружество и е налице причинена вреда.

От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с РКО № 12а/18.04.2014 г. са изписани от касата 25 000 лева, като в ордера е отразено „бонус за приключен сезон м. 09.2013 - м. 03.2014 г., като освен подписа в графата за „получил сумата, останалите реквизити не са попълнени. Вещото лице дава заключение, че през м. март на лицето е изплатена заплата в размер на 1 400.61 лева с индивидуален РКО, приложен към ведомостта за м. март 2014 г.

С Декларация до НАП, Вх. № 22000143441174/24.04.2014 г. „Й. Б ООД е уведомило НАП за начислени на П. К. П. възнаграждение и бонус в размер на 30 177.78 лева. От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от предоставения фиш на К. от ведомостите за заплати за м. март 2014 г. се установява, че му е начислено общо възнаграждение в размер на 30 177.78 лв., в т. ч. и премия за първите 6 месеца работа в предприятието. След направените удръжки за 3 296.42 лв. е отразено във фиша сума за изплащане в размер на 26 881.36 лв., която е изплатена, както следва: по банкова сметка на П. К. П. - 1 581.36 лв., от касата: с РКО № 12/18.04.2014 г.- 25 000.00 лв. и с РКО № 12/18.04.2014 г.- 300 лв. Сумите от двата РКО суми са включени в сумата 36 000 лв., изплатени с РКО № 12/18.04.2014 г. (стр. 134), който е осчетоводен - видно от хронология на записванията по сметка 501 „Каса и хронологията на сметка 421 „Персонал. В РКО № 12/18.04.2014 г. са включени и изплатените по индивидуални РКО на 37 души - Приложение № 1 към ДЗ. Със същия РКО вместо 36001.83 лв. са изписани на разход от касата - броени на персонала 36 000 лв., в която сума е и премията от 25 000 лв. на П. К. П.. Общият размер на платените в брой 36 000 лв. е осчетоводен (което е констатирано от вещото лице в Дневника - хронология на записванията по сметка 501 „Каса).

Въззивния съд е счел, че макар да има допуснати пропуски в изготвянето на счетоводната документация, няма доказана вреда за ищеца.

Не е спорно по делото, че Р. Ф. е изпълнявала длъжността „Прокурист в ответното „Й. Б ООД за периода 10.06.2010 г. - 08.10.2012 г..

Видно от заверено копие от Трудов договор № 43/08.10.2012 г. е назначена на длъжността „Директор на дирекция „Администрация в „Й. Б ООД, с код по НКПД 12137008 с основно месечно възнаграждение 3 600 лева. Трудовото й правоотношение е прекратено считано от 17.08.2015 г. (Заповед № 100/17.08.2015 г.). С посочената заповед е постановено на Р. Ф. да се изплатят следните обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 247.45 лв. и премия от 10 800 лв.

От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е констатирало, че за м. 07.2015 г. на лицето са начислени 19 516.10 лв., в това число: заработка (806.99 лв.); премия, съгласно Приложение 1 към трудовия договор (11 124.00 лв.), обезщетения за неизползван отпуск за 43 дни (7 247.45 лв.), и болнични (338.56 лв.). Сумите са вярно изчислени. След приспадане на удръжките (данъци и осигурителни вноски за сметка на лицето) сумата за изплащане е 17 296.49 лв. Изплатената сума на лицето на 13.08.2015 г. е 20 331.80 лв., в която сума е включена и заплатата за м. 06.2015 г. - 3 035.41 лв. Направен е извод, че всички суми са правилно изчислени и не се касае за вреди.

Въз основа на изложеното въззивният съд е направил извод, че изплащането на посочената сума е законосъобразно извършено и не е допуснато нарушение от бившия управител.

По делото е приложен е РКО № 61/30.11.2014 г. за изплатени на Н. Ч. 3 000 лв. с посочено основание за плащане - „Оборот папир ЕООД - аванс за изработка на машина. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него има положен подпис само за получил сумата. По делото е приложен е РКО № 77/30.12.2014 г. за изплатени на „Оборот папир ЕООД 25 600 лв. с посочено основание за плащане - за доставка на машина. Върху РКО има отразено счетоводно записване - Кредитна сметка „501. Върху него няма положени подписи.

В декларация от 16.06.2016 г. Н. П. Ч., като управител на фирма „Оборот папир е декларирал, че сумата в размер на 25 600 лева не е получавана от него в брой и не е нарушавал Закон за ограничаване на разплащанията в брой. Доставената от него машина, модел „О., е на стойност 7 000 лева и за нея са му платени сумите: 3 000 лева на 30.11.2014 г. (което съответства на РКО № 61), 2 000 лева през м. януари 2015 г. и 2 000 лева на 01.09.2015 година. От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при проверка от страна на вещото лице на счетоводството на ищцовото дружество е констатирано, че за сумата от 21 600 лева няма документална обоснованост.

Няма доказателства обаче, че тези суми общо в размер 21 600 лв. са излезли от патримониума на ищцовото дружество и е налице вреда.

Ищцовото дружество претендира и вреда в размер на 132 368.08 лв., която представлява липси в касовата наличност към 21.08.2015 г. Съображенията, които излага се че това е в резултат на водене на счетоводство без документална обоснованост, без издаване на първични счетоводни документи и нарушения на изискванията на Закон за счетоводство.

От заключението на допусната и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в протокола от 29.08.2016 г. е записано, че липсата на касова наличност е в размер на 96 219.65 лв. и на валутна каса - 18 482.40 евро, приравнени на 36 148.43 лева. На експертизата не е представен протокол от инвентаризиране на касовите наличности. В протокола от 11.09.2015 г. за приемането и предаването на документация, който не е подписан от ответника, е отразена липса на касова наличност от 80 461.26 лева, като сумата е взета от салдото на сметка 501 „Каса от Оборотна ведомост към 31.07.2015 г. и след тази дата не са осчетоводявани касови документи. При извършената смяна на обслужващата счетоводна къща е извършено преосчетоводяване на наличните документи, при което е установено, че към 31.07.2015 г. наличността на касата е 94 323.04 лв. Сравнявайки записите на осчетоводените документи по системата в [населено място] и в [населено място], вещото лице е установило, че има неотразени записвания, пропуски в заприходяването, неосчетоводяване на съществуващи документи за платени разходи. Направено е изчисление, че липсата по касата в лева е 85 861.23 лева, а липсата по валутна ката е 36 148.44 лева или общият размер на липсите е 122 009.29 лева.

С оглед на горното настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 145 от ТЗ относно претенция за сумата от 122 009.29 лева. Непосредственото ръководство на стопанската дейност на дружеството се осъществява от неговия управител, който организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 от ТЗ) и го представлява пред трети лица, по силата на мандатните отношения, произтичащи от сключен с него договор за управление (чл. 141, ал. 7 от ТЗ). В случая при констатираните липси е налице нарушение на общото задължение на управителя да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на Общото събрание.

С оглед направеното от ответника възражението за давност са изложени следните съображения в мотивите на обжалваното решение:

Съгласно общото законово правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемост на вземането и това е денят на падежа на задължението, ако такъв е уговорен. Когато изрична уговорка в посочения смисъл липсва, чл. 114, ал. 2 от ЗЗД предписва, че погасителната давност започва да тече от деня на възникване на задължението. В случая давността по претенциите следва да се определи по чл. 111, б. б от ЗЗД съответно на три години, тъй като е за обезщетение, произтичащо от неизпълнен управленски договор. Съдът се е позовал на практика на ВКС по чл. 290 ГПК-Решение № 177/11.08.2014 г. по т. д. № 66/2012 г. по описа на ВКС, II т. о..

Началният момент, по правилата на чл. 114 от ЗЗД, се поставя с настъпването на вредата. Тъй като обаче ответникът е осъществявал управление по отношение на увреденото дружество, давността е била спряна съгласно чл. 115, ал. 1, б. г от ЗЗД, до прекратяване на правомощията по управление с решение на ОСС от дата 21.08.2015 г., вписано в ТР на 31.08.2015 г., като по силата на чл. 115, ал. 1, б. д ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от датата на освобождаването му.

Исковете са предявени на 02.10.2017 г. (дата на п. к. - 28.09.2017 г.), т. е. преди изтичане на срока по чл. 111, б. б от ЗЗД, приложим за вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, следователно същите не са погасени по давност.

Неоснователно е и възражението, че ответникът С. П. е освободен от отговорност като управител с приемане на ГФО за 2014 г., съгласно представения Протокол от 18.06.2015 г. (л. 222 от д.). Представеният протокол не съдържа подписа на един от присъствалите съдружници „Ню Еуропрофил ООД, както и съществено се различава с публикувания такъв по същия повод в ТР (20150701091627) и то именно в частта за освобождаване от отговорност на управителя П., каквото решение в публикувания в ТР протокол от същата дата (18.06.2015 г.) липсва.

По изложените съображения, въззивният съд е счел, че предявените искове с правно основание чл. 145 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), следва да бъдат уважени до размер на сумата от 122 009.29 лв., а в останалата част до размер на 942 925.14 лв. - отхвърлени.

По отношение на основанията за допускане до касация, наведени от страна на касатора-ищец, настоящият състав на ВКС,Второ т. о. намира следното:

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

От страна този касатор се поставят следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на целия фактическия и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи?

2. Следва ли въззивният съд да мотивира своето съдебно решение?

3. С каква сила се ползват допуснатите съдебни експертизи? Възможно ли е правнорелевантни и значими за установяване на елементите от фактическия състав на спорното право факти и обстоятелства да бъдат доказвани със съдебно - счетоводна експертиза при липса/несъставяне на някои счетоводни документи или формални липси на техни реквизити и/или пропуски в счетоводството?

4. Носи ли отговорност по чл. 145 от ТЗ управителят на дружеството в случай, че е изпълнил решение на общото събрание на съдружниците сключвайки сделка, чиито параметри са определени с това решение, но е установено по делото, че сделката е осъществена без полагане на дължимата грижа по закона и договора за възлагане на управление и че управителят умишлено е целял изгода от нея в своя полза?

Първият въпрос не е обуславящ изхода по спора, доколкото се основава на процесуални пропуски на съда, каквито не се установяват от изложените мотиви - направените изводи на съда са на база на съвкупна преценка на доказателствата –писмените такива и на заключението на ССчЕ. Същото се отнася и за втория въпрос. Третият въпрос касае преценката на доказателствата по делото и на приетите заключения на в. л. по ССчЕ и в този смисъл е по правилността на изводите на съда по отношение на релевантните за спора факти-в случая за недоказаност на съответните твърдяни от ищеца липси вследствие на поведението на ответника като управител. В тази фаза от касационното производство, обаче, съдът не проверява правилността на обжалвания акт, а се произнася по правни въпроси по селективните критерии в чл. 280 ал. 1 ГПК.

Четвъртият въпрос се основава на фактически твърдения за неполагане на дължимата грижа от страна на управителя и користни намерения при придобиване от страна на дружеството на недвижимите имоти на цена по-висока от реалната. В случая, обаче, съдът не е приел твърдяните характеристики на поведението на ответната страна да са налице, а освен това е констатирал липсата на увреждане на ищцовото дружество от сключването на съответните сделки. Следователно, става въпрос за оплакване за необоснованост на изводите на съда, а не за въпрос по приложението на конкретна правна норма.

По изложените съображения така формулираните от този касатор въпроси не отговарят на критериите да представляват едновременно правни и обуславящи изхода по спора.

По отношение на въпросите, формулирани от страна на касатора-ответник С. П.:

1. Може ли само въз основа на счетоводни данни да се установят липси в каса и да се установи реалното наличие на парични средства към датата на напускане на управителя?

2. Следва ли да бъде извършена пълна инвентаризация в дружеството, на всички стоково материални запаси и осчетоводени и/или неосчетоводени документи за да се установят липси или вреди и техния точен размер, към определена дата?

3. При двама вписани управители в ООД, които могат да управляват заедно и поотделно, в един и същ момент, може ли да се определи от кой от тях е настъпила вредата/ липсата от каса, без да са предоставени документи за заприхождаване на определена каса на определено материално отговорно лице, или да са представени доказателства, че определен управител самостоятелно се разпорежда с касата /държи ключовете, борави с паричните средства и т. н./?

4. Допустимо ли е в производството по чл. 145 ТЗ за пълна имуществена отговорност на управител на ООД недостигът на парични средства да се установява без извършване на ревизия или на инвентаризация на елементите на активите и пасивите на дружеството, за да се установи тяхната наличност към определен момент?;

5. Възможно ли е съдът да основе изводите си за наличие на такъв недостиг единствено на счетоводна справка, съставена след изтичането на два или няколко годишни отчетни периода и при отсъствие на извършена инвентаризация, за който и да е от тях?;

6. Годишният финансов отчет /ГФО/ на дружеството в частта, в която са отразени задълженията на търговеца ползва ли се със самостоятелна доказателствена стойност отделно от тази на първичните счетоводни документи за тези задължения;

7. С одобряването на ГФО от общото събрание на акционерите считат ли се потвърдени действията на предишния управител, извършени без представителна власт, когато те са отразени в ГФО?

Така формулираните 1, 2,4, 5,6 въпроси се отнасят до установената от въззивния съд, на база събраните доказателства, липса на касова наличност на парични средства, като основание за ангажиране отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ и с какви доказателствени средства може да става това. Въпросите са изцяло по правилността, при непосочване от страна на касатора, коя точно материалноправна или процесуална разпоредба на закона следва да бъде тълкувана от ВКС,съответно приложена в случая.

Третият въпрос не е обуславящ изхода по спора, тъй като основанието, на което се търси отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ, е по естество управленски деликт, който предполага солидарна отговорност при повече от един управител и следователно причиняването на вреди от двама управители, не води до отпадане или намаляване отговорността на единия от тях до пълния размер на вредата/аргумент от чл. 53 ЗЗД/.

Последният/седми/ въпрос няма отношение към произнасянето на съд в конкретния случай, тъй като не попада в обхвата на неговия предмет.

По отношение на наведената очевидна неправилност, изразяваща се в произнасяне от съда при липса на протоколи за инвентаризация на касова наличност, то следва да се отчете, че подобен довод не попада в обхвата на чл. 280 ал. 2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл. 280 ал. 2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по КЖ на ответника.

Водим от горното, настоящият състав на ВКС,Второ т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81 от17.04.2019 г. по в. т.д. № 422/18 на Великотърновски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.