Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Агенция по вписванията чрез изп. директор М. обжалва определение № 334 от 28.09.2021 г. по в. т.д. 436/21 г., Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 12494/25.06.2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, депозирана от АВ, София, против решение № 149 от 03.06.2021 г. по т. д. 282/21 г. на Окръжен съд Варна като недопустима и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени съображения за съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че Агенция по вписванията е страна в производството и изменението на ЗТРРЮЛНЦ цели процесуална икономия за присъждане на разноските. С оглед предвидената правна възможност Агенцията по вписванията да депозира отговор, с което да изрази становище и представи доказателства, означавало, че Агенция по вписванията е страна в производството и упражнява свои права и интереси.

Съдът неправилно бил обсъдил характера на производството като регистърно. Отричането на правото на Агенция по вписванията да оспори правилността и законосъобразността на процесния акт противоречала на закона, конкретно на чл. 25, ал. 2, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ. В касационното производство и в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения, правен интерес имали лицата, спрямо които съдебното решение или друг съдебен акт има сила и е неблагоприятно за тях.

Агенция по вписванията имала както законен, така и правен интерес, и право на оспорване, когато при постановяване на решение било допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и нямало извършено нарушение от страна на длъжностното лице по регистрация при постановяване на отказа, поради което и квалифицира акта на съда като незаконосъобразен и неправилен.

Счита, че принципът за осигуряване на равенство на страните в процеса, защитаван в съдебната практика изисква възможност Агенцията по вписвания да се защити.

Моли да се обезсили, евентуално да се отмени обжалваното определение.

Ответникът „В. Т“ АД оспорва частната жалба. Подробно излага съображения. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. Моли да се потвърди определението.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок от лице, засегнато от обжалвания акт.

С обжалваното определение Апелативен съд - Варна е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция по вписванията срещу решение № 149 от 03.06.2021 г. по т. д. 282/21 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отменен отказ на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията Търговски регистър, постановен по партидата на „В. Т“ АД, като недопустима и е прекратено производството по делото. С обжалваното пред Апелативен съд – Варна, Окръжен съд Варна се е произнесъл по частна жалба, подадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, като е отменил обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрация. Апелативният съд е приел, че съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, решението на съда подлежи на обжалване от жалбоподателя. Приел е, че тази норма не предвижда право на жалба за Агенция по вписванията. Изложил е съображения, че само актът на длъжностното лице по регистрация, който представлява отказ подлежи на обжалване пред Окръжния съд. Производството било охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Съгласно чл. 538, ал. 1 от ГПК само отказът, постановен в охранително производство, подлежи на обжалване. Предвиденият контрол за законосъобразност бил гражданскоправен и уредбата била идентична с оглед на правната уредба на охранителните актове. Агенцията по вписванията не била страна в охранителното производство, което препятствало възможността й да обжалва акт на съда, постановен на основание чл. 25, ал. 4, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Изводите на въззивния съд относно характера на производството пред Агенция по вписванията като охранително, следва изцяло да се споделят. Регистърното производство по чл. 13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ разкрива характеристиките на охранително производство по смисъла на чл. 530 от ГПК. Възлагането със ЗТРРЮЛНЦ на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър на търговци и клонове на чуждестранни търговци и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, е на длъжностните лица по регистрация към Агенция по вписванията. Обстоятелството, че производството се развива пред Агенция по вписванията, не означава, че производството не е охранително. То съдържа всички белези на охранително производство като безспорност и едностранност. Страна в производството е само заявителят. Същото е насочено към издаване на искания акт. Целта на производството е да даде съдействие на заявителя за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписването на обстоятелства – чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, обявяване на актове чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ или заличаване на вписване по партида на съответния субект. Производството е насочено към охраняване интересите от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването, т. е. изгодни за заявителя правни последици, но не и да се накърни с крайния акт чужда правна сфера. Поради това законодателят е предвидил, че на обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация – чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Спорът по отношение на вписването/заличаването не бива разрешен от длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията, а само от съда, при спор между ползващия се от вписването/отбелязването и оспорващия го, в исково производство. Освен това, нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ определя регистърното производство като охранително. Охранителното производство се спира когато са налице предпоставките, предвидени в чл. 536 от ГПК, към която норма препраща нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. При отказ да се издаде заявеният акт, заявителят може да подаде отново искане за постановяване на същия акт, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Актът на длъжностното лице по регистрация, както удовлетворяващия, така и отказът не се ползва със сила на пресъдено нещо. Именно посочената нормативна уредба и правните последици на акта, към който е насочено производството, водят до извод, че това производство с характеристиките на охранително производство.

С оглед очертаната правна рамка, в производството по обжалване пред Окръжен съд - Варна на отказ за вписвания, обявявания или заличавания в Търговския регистър участва единствено заявителят, като нито органът, който е постановил отказа - длъжностното лице по регистрацията, нито Агенцията по вписванията имат качеството на страна в него.

От липсата на качеството на Агенция по вписвания като страна в процеса, произтича и изводът, че за нея липсва правен интерес да обжалва позитивното решение на Окръжен съд - Варна, постановено на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК. Агенцията по вписванията, както и длъжностното лице по регистрация нямат самостоятелни права в производството, което се провежда пред тях. Агенцията по вписванията има само задължения, предвидени в чл. 3, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Но тези задължения не могат да обосноват правен интерес и засягане права на Агенцията по вписванията.

Качеството на Агенцията по вписванията на страна в процеса не може да се изведе и от предоставената с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (в редакцията й след изм. с ДВ бр. 105/2020 г.) възможност на Агенцията по вписванията да подаде отговор на жалбата срещу отказа с писмени доказателства по нея, така и от изменението на ал. 4 от същия член, предвиждащо съобщаване на постановеното по отказа решение на Окръжния съд на Агенцията по вписвания, което е необходимо с оглед изпълнението от Агенцията на задължителните указания на съда при отмяна на отказа /ал. 5 от чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ/, без връчването на акта да е свързано от законодателя с други правни последици.

В случая Окръжен съд - Варна с постановеното от него съдебно решение, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 278 от ГПК, не се е произнесъл по дължими разноски от Агенция по вписванията, поради това не може да се приеме, че е налице право на жалба именно поради засягане на правния интерес на Агенцията, както е посочил в частната жалба. Правният интерес винаги следва да е конкретен, а не по принцип. В конкретния случай, липсва произнасяне на съда, което да обуслови право на жалба, срещу решението на Окръжен съд - Варна.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България намира, че следва да потвърди определението на Апелативен съд – Варна.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 334 от 28.09.2021 г. по в. т.д. 436/21 г., Апелативен съд - Варна.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: