Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Ж. Г. Г срещу Решение № 114/24.03.2017 г. по адм. дело № 408 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 г.

Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и при допуснати съществени нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ищеца е пребивавал в Затвор гр. Б. от 17.06.1994 г., като и до настоящият момент се намира там за изтърпяване на присъда. Възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации били неправилни, тъй като касаели непредявен от лицето иск за обезщетяване на вреди, свързан със спиране и непредаване на писма на ищеца. Било доказано нарушение на чл. 8, т. 1 от ЕКПЧОС изразяваща се в накърняване на правото на лицето на неприкосновеност на кореспонденцията поради прочитане на същата от служители на Затвора. Съдът не взел предвид всички представени от лицето доказателства. Моли решението да бъде отменено изцяло, като му бъдат присъдени търсените като обезщетение суми.

Ответните по жалбата страни чрез процесуален представител считат, че решението е правилно и законосъобразно, а депозираната срещу него жалба неоснователна, поради което молят да се отхвърли изцяло.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, излага доводи по същество.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по иск на Ж. Г. Г срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди – унизително отношение, уронено човешко достойнство, страх, малоценност и незащитеност, душевно страдание, психоемоционален стрес, обострено чувство за отхвърленост в резултат на отваряне и четене на кореспонденцията на лицето през периода 17.06.1994 г. – 10.09.2015 г. като се претендира сума в размер на 25 000 лева срещу Министерство на правосъдието за...