Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.
Касаторът И.Г от [населено място] обжалва Решение № 17 от 03.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10065/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против срещу Решение № 2153-21-249/29.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-1081/22.08.2018 г. срещу Разпореждане №[ЕГН]/20.07.2018 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е зачетен осигурителен стаж в размер на 11 г. 02 м. 22 дни, придобит в България, и осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина, в размер на 09 г., 09 м. 03 дни. Съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО е определен минимален размер на пенсията 176, 46 лв. В разпореждането е посочено, че съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 от 27.03.2018 г. пенсията се изплаща в размер на 94, 21 лв.
Твърди, макар и имплицитно, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Прилага и подробна писмена защита с доводи и разсъждения, които не тангират по никакъв начин с касационните основания.
Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ София– град, при редовно призоваване не се явява, но в писмени бележки моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура сочи, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Касационната жалба, разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил оспорването на Решение №2153-21-249/29.08.2018г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/20.07.2018 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ София - град, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от 176, 46 лв., но която се изплаща в размер на 94, 21 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заявление, вх. № 2113-21-1840 от 27.03.2018г., И.Г е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението същият е декларирал, че има стаж, придобит в Италия и няма трудов стаж преди 1997г.
С друго заявление, вх. № 2213-21-133/27.03.2018г. той е поискал да бъде потвърден осигурителен стаж, придобит от него в Италия. Във връзка, с това до италианската компетентна институция са изпратени проучване на молба за пенсия за старост, формуляри Е202 BG и Р 5000 за зачетените български периоди, Е207 BG и Е 201 BG.
В отговор, с формуляр Е 205, от италианска страна са потвърдени 09 години, 09 месеца и 03 дни осигурителен стаж. С италиански формуляр № 210 НОИ е уведомен, че молбата на И.Г за пенсия от Италия е отхвърлена, тъй като лицето има 507 седмични вноски и не отговаря на изискването за 1040 седмици (20 години) норматив за пенсия за старост.
Видно е, от установените по делото пред Административен съд София - град правнорелевантни факти, че с разпореждането на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, но съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 от 27.03.2018 г. пенсията се изплаща в размер на 94, 21 лв. С решението си, директорът на ТП на НОИ София - град е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.
Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са фактическите и правни основания, визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.
Първоинстанционният административен съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. Поради това е направил и обоснован извод, че правилно органите на пенсионното осигуряване са приложили чл. 6 и чл. 52, ал. 1, б. „б“ от Регламент №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 20.04.2004г., тъй като жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която да е изчислена само съгласно българското законодателство.
Съгласно цитираната разпоредба размерът на пенсията се установява чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер/пропорционално обезщетение/, както следва: i/теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави - членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението; ii/компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави - членки по случая.
Както правилно е посочил съдът, на жалбоподателя са сумирали/с оглед изчисляване на пропорционалното обезщетение/българските и италианските осигурителни периоди.
Въпреки представените от касатора писмени документи, не са налице нови писмени доказателства, които да не са взети предвид от административните органи и от административния съд.
Предвид събраните доказателства, категорично се установява, че българският стаж на И.Г е 11 години, 02 месеца и 22 дни, а италианският- 09 години, 09 месеца и 03 дни, т. е. общо 20 години, 11 месеца и 25 дни, като видно от чл. 68 от КСО значение имат само годините и месеците. И тъй като той не е достатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, а и значение и обстоятелството, че Георгиев има осигурителен стаж, придобит в Италия/ страна - членка на ЕС/, то преценката за право на пенсия и нейния размер е извършена по при условията на посочения Регламент на Съвета №883/2004г. и на Регламент №987/2009г., който касае неговото прилагане.
При това положение правилно от пенсионния орган е извършена преценка по реда на чл. 70, ал. 13 от КСО във връзка с чл. 70, ал. 4 от КСО с оглед изчисляване на индивидуален коефициент, като е установено, пенсията не би могла да слезе под минимума и е определена в размер на 176, 46 лева. Понеже това изчисление е само теоретично, то полагаемата се сума, касаеща частта, която следва осигурителния стаж в България и ще се изплаща от българска страна е 94, 21 лева, равняваща се на 134 месеца от общо 251(134/251 от 176, 46 лева= 94, 21 лева).
По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, И.Г следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ София - град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 03.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10065/2018 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА И.Г да заплати на ТП на НОИ София - град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване.