Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧС) в Министерство на труда и социалната политика (МТСП) срещу решение № 489/23.01.2019 г. постановено по административно дело № 6404/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ).

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че предвид обстоятелството, че по отношение основанието на финансовата корекция (ФК) е налице влязъл в сила съдебен акт, то административният орган е определил единствено нейният размер, като е изложил конкретни мотиви за това. В противоречие с доказателствата по делото и материалния закон е изводът на първоинстанционния съд за смесване на производствата по верификация и по определяне на ФК. Безспорно е, че в искането за окончателно плащане по проекта са предявени разходи по опорочената обществена поръчка, които са недопустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Липсва логика в мотивите на обжалвания съдебен акт, че ФК по това нарушение може да бъде извършена само при наличие на нов сигнал за нередност. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на О. Г против оспорвания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - О. Г чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски, за които е представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

С процесното решение, съставът на АССГ е отменил Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. с което е определен общ размер на верифицираните средства – 106651.54 лева, по постъпило искане за плащане № 5 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.08.2017 г. - 31.12.2017 г. по проект "Алтернатива за независим и спокоен живот" с № BG05M9OP001-2.002-0078-С001; определен е общият размер на неверифицираните средства – 3944.76 лева; определен е общ размер на сумата за плащане – 40508.27 лева, както и е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД, като отразената стойност на корекцията върху включения в искане за плащане № 5 от 20.02.2018 г. разход се равнява на 3944.76 лева от фактура № 1000000171 от 15.11.2016 г., от които 3944.76 лева по бюджетен ред 5.1 "Разходи за обзавеждане и оборудване на помещения в Центровете" и 657.46 лева по бюджетен ред 7.1 "Невъзстановим ДДС за разходите по раздел ІІ" и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

В първоинстанционното производство е установено следното:

О. Г е бенефициер по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M9OP001-2.002-0078-C001 по проект „Алтернатива за независим и спокоен живот”, за сумата от 499728.48 лева.

Въз основа на проведена открита процедура по ЗОП с предмет: "Доставка на устройства и софтуер за предоставяне на дистанционни здравни и социални услуги" в изпълнение на проект "Алтернатива за независими и спокоен живот", процедура ВG05М9ОР001-2.002 "Независим живот" е сключен договор за доставка № 99/20.07.2016 г. с изпълнител „Търг.БГ” ООД на стойност 110 650, 00 лв. без ДДС.

С Решение № 2.002-0078/8 от 27.03.2017 г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР, на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с ал. 3 и чл. 72 ЗУСЕСИФ е установено извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП – отм. ) и чл. 28а, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. , квалифицирано като нередност по т. 11 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните процеси (Методологията – отм. ).

С Решение № 4413 от 3.07.2017 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 4097/2017 г., е отхвърлена жалбата на О. Г срещу Решение BG05M90PO01-2.002-0078/8 на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020, с което е определена финансова корекция в размер 10% от стойността на договор за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД, която възлиза на 110 650 лв. без ДДС.

С Решение № 4552 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12793/2017 г., VII о., е оставено в сила решение № 4413 от 03.07.2017 г. по адм. д. № 4097/2017 г. на АССГ, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена подадената от О. Г жалба, в частта срещу т. 1 от решение BG05M90PO01-2.002-0078/8 от 27.03.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, с която е установено извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и е отменено съдебното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлена подадената от О. Г жалба, в частта срещу т. 3 от решение BG05M90PO01-2.002-0078/8 от 27.03.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, с която е определен размер на финансовата корекция 10 на сто от стойността договора за доставка от 20.07.2016 г. с "Търг. БГ" ООД. В мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че преписката не следва да се връща на управляващия орган за ново определяне на размера на финансовата корекция, тъй като управляващият орган има възможност да издаде нов административен акт, с който да определи размера на финансовата корекция и би се влошило положението на жалбоподателя. Административният акт не е издаден по негово искане за да се разпореди продължаване на административното производство.

С писмо изх. № 2.002-078/18 от 30.04.2018 г., Ръководителят на УО на ОПРЧР, в съответствие с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е уведомил бенефициера за стартиране на процедура по определяне размера на ФК във връзка с отмененото предходно решение в частта относно размера на ФК и му е предоставил възможност, в двуседмичен срок от получаване на писмото, да депозира писмени възражения по определения размер на ФК.

На 11.05.2018 г. са депозирани писмени възражения от бенефициера.

В ИСУН 2020 е постъпило искане за окончателно плащане от бенефициера по проекта, на обща стойност 110596, 30 лева.

С обжалвания в първоинстанционното производство административен акт е: 1. определен общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане 106651, 54 лева; 2. определен общ размер на неверифицираните средства 3944, 76 лева; 3. определен общ размер на сумата за плащане: 40508, 27 лева; 4. на основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и съгласно т. 11 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), е определена ФК по пропорционалния метод; 5 определен размер на ФК 10 на сто от стойността на договор за доставка от 20.07.2016 г. с "Търг.БГ" ООД, като е посочено, че отразената стойност на корекцията върху включения в искане за плащане № 5 от 20.02.2018 г. разход се равнява на 3944.76 лева от фактура № 1000000171 от 15.11.2016 г., от които 3944.76 лева по бюджетен ред 5.1 "Разходи за обзавеждане и оборудване на помещения в Центровете" и 657.46 лева по бюджетен ред 7.1 "Невъзстановим ДДС за разходите по раздел ІІ".

От правна страна съставът на АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е посочил, че УО е смесил недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи, като това смесване не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ режим на материята.

В обжалвания акт не са посочени конкретни правни основания за недопустимост на разходите по арг. от чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ или чл. 64, а общото посочване на чл. 62, ал. 1 във вр. ал. 3 ЗУСЕСИФ, според съда, не освобождава административния орган от това му задължение.

По отношение определения размер на ФК, съставът на АССГ е приел, че при отмяна на акта и след липсата на диапозитив в решението на ВАС за връщането на делото като преписка на административния орган, висящността на административното производството не е възстановена и издаването на нов акт по същество повторно, макар и като са отстранени констатираните пороци на първия акт, представлява нарушение на закона по смисъла на чл. 146 от АПК.

По изложените съображения, съдът е отменил обжалвания административен акт и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

В съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. Жалбата на О. Г против Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР в частта, с която е определен общ размер на верифицираните средства – 106651.54 лева и в частта, с която е определен общ размер на сумата за плащане: 40508, 27 лева, е процесуално недопустима, тъй като в тази част актът е благоприятен за жалбоподателя и той няма правен интерес от оспорването му. Съдът като е отменил акта в тази му част, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството прекратено в тази му част.

В останалата, допустима част, решението е неправилно в частта, с която е отменено Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. В ЧАСТТА, с която е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД и правилно като краен резултат в останалата му част.

С обжалвания административен акт, в допустимата му за обжалване част, административният орган от една страна е определил размера на финансовата корекция - 10 % от стойността на договор за доставка от 20.07.2016 г. с "Търг.БГ" ООД, а от друга, е отказал да верифицира разходи, в общ размер от 3944.76 лева.

И процедурата по верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт. Двете процедури, макар да имат един и същ издател и един и същ адресат, имат различен предмет. Въпреки това, напълно е възможно с един акт да се определи както ФК, така и да се проведе процедура по верификация, стига да са налице фактическите и правни основания за всяка една от процедурите. Няма пречка и единият акт - този за определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа за верификация, когато са налице правни основания за това, поради което изводите на съда в обратната насока, не са в съответствие с материалния закон.

Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е приложил правилно относимия материален закон по отношение на решението в частта относно определения размер на ФК.

В съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Изводът на първоинстанционния съд, че следва да започне нова процедура с нов сигнал за нередност по основанието на ФК противоречи на чл. 177 АПК и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В частта по отношение на установените нередности е налице влязъл в сила съдебен акт, който със силата на пресъдено нещо е разрешил този спорен въпрос между страните и е недопустимо последният да бъде пререшаван, в каквато насока са мотивите на състава на АССГ.

Актът е отменен единствено в частта относно определения размер на ФК. В мотивите на съдебното решение по адм. д. № 12793/2017 г. на ВАС, VII отд. изрично е посочено, че преписката не следва да се връща на управляващия орган за ново определяне размера на финансовата корекция, тъй като управляващият орган има възможност да издаде нов административен акт, с който да определи размера на финансовата корекция. Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество – чл. 172, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Безспорно в случая въпросът е предоставен на преценката на административния орган, поради което не сме изправени пред изключението по чл. 173, ал. 2 АПК и това е причината съдът да не изпраща преписката.

Обратна е хипотезата в процедурата по верификация, където производството е образувано по искане за плащане на лицето и в тази хипотеза при отмяна на административния акт, преписката следва да се изпрати на компетентния орган за произнасяне по направеното искане.

В случая УО е определил ФК в размер на 10 на сто от стойността на договор за доставка от 20.07.2016 г. с "Търг.БГ" ООД.Уените нарушения по чл. 32, ал. 1 ЗОП отм. и чл. 28а, ал. 1, т. 2 ЗОП отм. правилно са квалифицирани като нередност по т. 11 „Дискриминационни технически спецификации” - от Приложението към чл. 2 от Наредбата, а именно поставяне на характеристики, които са прекалено специфични и по този начин не предоставят равен достъп на участниците/кандидатите за участие, или това води до необосновано ограничаване на конкуренцията за участие в обществената поръчка. Органът е изложил мотиви по отношение на определения процент от 10 на сто.

Обстоятелството, че отчетния период към издаване на първоначалния административен акт за определяне на ФК и процесният, с който е определен размера на ФК, е различен, не обосновава извод, че ФК е съвсем различна. Периодът е относим към производството по верификация и изпълнението на ФК, но не се отразява на основанието за определянето й.

Неправилно е определена обаче основата на ФК.Ота, върху която следва да бъде определена финансовата корекция е не стойността на целия договор, а стойността на допустимите разходи по договора. В съответствие с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция след доп. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.), за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По изложените съображения, доводите на ответната страна, че неправилно е определена основата на ФК, като в същата са включени и средствата от национално съфинансиране, не кореспондират с цитираните правни норми и са неоснователни.

По изложените съображения, решението в тази част следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се измени акта в частта относно определената основа на ФК и се отхвърли жалбата в останалата й част.

По отношение на Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. В ЧАСТТА, с която е определен общият размер на неверифицираните средства – 3944.76 лева.

Обстоятелствата послужили като основание УО да издаде акта в тази му част са:

1. 3287, 30 лева от фактура № 1000000171 от 15.11.2016 г., отчетена по бюджетен ред 5.1 „Разходи за обзавеждане и оборудване на помещенията в Центровете”, с писмо изх. № BG05M9OP001-2.002-0078/18 от 30.04.2018 г., УО извършва финансова корекция в размер на 10 на сто от стойността на договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ;

2. 657, 46 лева от фактура № 1000000171 от 15.11.2016 г., отчетена по бюджетен ред 7.1 „Невъзстановим ДДС за разходите по раздел II”, с писмо изх. № BG05M9OP001-2.002-0078/18 от 30.04.2018 г., УО извършва финансова корекция в размер на 10 на сто от стойността на договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

В производството по проверка законосъобразността на отказа за верификация, актът за определяне на финансова корекция е само фактическо основание за отказа, поради което съдът проверява само от формална страна наличието на този релевантен юридически факт, но в административния акт следва да е посочено и правното основание за издаването му. Трябва да се прави разграничение между недопустими разходи, обуславящи отказ за верификация и финансови корекции за нередности, изпълнени чрез прихващане от допустими разходи. Касае се за два отделни правни инструмента за защита на финансовите интереси по програмата. Недопустимият разход, т. е. непризнаването за целите на проекта на извършен разход, е инструмент, който гарантира спазването на установените правила за разходване на средствата по проекта. Финансовата корекция е инструмент за възстановяване в бюджета на програмата на неоправдан разход, извършен в следствие на нарушение на приложимото право, за да се гарантира, че финансовият ресурс е използван при спазване на съответната нормативна уредба (в този смисъл решение № 8961 от 13.06.2019 г. по адм. д. № 1108/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия). Основанията за отказ за верификация по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ са различни от основанията за отказ за верификация по чл. 64 ЗУСЕСИФ, приложим в случаите на определена ФК.

Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорения акт, под хипотезата на относимите правни норми, като общото посочване на чл. 62, ал. 1 или ал. 3 ЗУСЕСИФ не го освобождава от това задължение. Следователно, административният акт в тази му част няма годно правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, защото не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не е налице пълна липса на правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочените за правни основания разпоредби не са годни да постигнат разпореденото.

След отмяната на административния акт в тази му част, преписката следва да бъде изпратена на органа за ново произнасяне по подаденото искане за окончателно плащане, по изложените по-горе съображения в тази насока.

В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.

С оглед установената незаконосъобразност на акта в частта, с която е определен общият размер на неверифицираните средства, правилно в съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, първоинстанционният съд е отменил административния акт и в частта, в която е посочено, че е извършена ФК, като отразената стойност на корекцията върху включения в искане за плащане № 5 от 20.02.2018 г. разход се равнява на 3944.76 лева от фактура № 1000000171 от 15.11.2016 г., от които 3944.76 лева по бюджетен ред 5.1 "Разходи за обзавеждане и оборудване на помещения в Центровете" и 657.46 лева по бюджетен ред 7.1 "Невъзстановим ДДС за разходите по раздел ІІ".

С оглед изхода на спора следва да бъдат намалени и присъдените в първоинстанционното производство разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата, като съдебното решение в частта относно присъдените разноски бъде отменено за сумата над 210 лева.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски е основателно, като следва да бъдат присъдени разноски, включващи платена държавна такса в касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, в размер на 284 лева за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от касационната жалба.

Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 11.02.2019 г., в който изрично е отразено, че договореното възнаграждение е платимо по банков път и фактура № 642 от 11.02.2019 г. До приключване на устните състезания по делото, не са представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път, като представената фактура не представлява доказателство за извършено плащане по банков път.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 489/23.01.2019 г. постановено по адм. д. № 6404/2018 г. по описа на Административен съд София – град В ЧАСТТА, с която е отменено Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. В ЧАСТТА, с която е определен общ размер на верифицираните средства – 106651.54 лева и В ЧАСТТА, с която е определен общ размер на сумата за плащане – 40508.27 лева и

ПРЕКРАТЯВА производството В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

ОТМЕНЯ решение № 489/23.01.2019 г. постановено по адм. д. № 6404/2018 г. по описа на Административен съд София – град В ЧАСТТА, с която е отменено Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в частта, с която е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД и В ЧАСТТА, с която е осъдено Министерство на труда и социалната политика да заплати на О. Г разноски в присъдения размер над 210 (двеста и десет) лева, В. К. П:

ИЗМЕНЯ Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. В ЧАСТТА, в която като основа на финансовата корекция е определена стойността на договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД, като определя за основа на финансовата корекция стойността на допустимите разходи по договора за доставка от 20.07.2016 г. с „Търг.БГ” ООД и

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Г против Решение за верификация на постъпило окончателно плащане и за определяна на финансова корекция от 05.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. В ЧАСТТА, с която е определена финансова корекция в размер на 10 на сто .

ОСТАВЯ В СИЛА решението В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. за произнасяне по искането за плащане на О. Г по проект „Алтернатива за независим и спокоен живот”.

ОСЪЖДА О. Г да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 284 (двеста осемдесет и четири) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.