Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалния представител юрк.. А, против решение № 269 от 04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 199/2019 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменено по жалбата на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на управителя на НЗОК относно уреждане на последици от отменен подзаконов административен акт и

делото е върнато като преписка на управителя на НЗОК за произнасяне при съобразяване с дадените от съда с мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като от една страна съдът се е произнесъл по същият спор по адм. дело № 8426/2018 г. на Административен съд – София-град, с решението по което дело, административният орган – управителят на НЗОК, е задължен да се произнесе по уреждане на последиците от отменения подзаконов нормативен акт, а от друга – предявената от „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД претенция вече е била предмет на адм. дело № 191/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т, като това решение е потвърдено и от Върховния административен съд. В допълнение към изложеното касаторът е посочил, че Административен съд – В. Т не е компетентен да разгледа искова претенция. При условията на евентуалност, касаторът оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения за така заявените пороци, които представляват касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, моли съдебното решение да бъде отменено като недопустимо, съответно неправилно и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, чрез пълномощника адв.. П, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови резултата по делото, първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима. Посочил е, че спорът по адм. дело № 191//2014 г. по описа на Административен съд - В. Т е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, преди да бъде издадено ТР № 2/27.06.2016 г., а настоящото оспорване има за предмет писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на управителя на НЗОК относно уреждане на последици от отменен подзаконов административен акт по повод писмено искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018 г. от страна на жалбоподателя. Процесното писмо представлява произнасяне на органа в изпълнение на задължение в диспозитива на адм. дело № 8426/2018 г. по описа на АССГ, с което НЗОК е задължена да се произнесе по искането в едномесечен срок от влизане в сила на решението. В мотивите на самото решение № 7266/04.12.2018 г. по адм. дело № 8426/2018 г. на Административен съд – София-град е прието, че бездействието на органа, изразяващо се в непроизнасяне по отправеното до него искане по чл. 195, ал. 2 от АПК е незаконосъобразно, поради което същият следва да бъде задължен за се произнесе с нарочен акт или действия по същество, което ще подлежи на самостоятелно оспорване. Позовал се е и на нормата на чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС– право на справедлив съдебен процес, според която всяко лице, при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение спрямо него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Изложил е мотиви, че ако засегнатото лице желае да се ползва от искова по характера си защита за връщане на недължимо платено, то ще следва да инициира същата само по гражданскоправен ред пред гражданския съд, доколкото предмет на настоящото дело е писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на управителя на НЗОК и административният съд не разполага с компетентност по осъдителни искове, извън тези по чл. 203 от АПК.

По основателността на жалбата съдът е изложил, че оспореното писмо е валиден индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност предвид обстоятелството, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем следва да се уредят от компетентния орган. Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г., в сила от 01.02.2008 г. е издадено от директора на НЗОК, така че основателно искането и задължението по адм. дело № 8426/2018 г. на АССГ е било възложено на НЗОК. Това правно задължение е включено по изричен начин в компетентността на издалия нищожния нормативен акт орган и не може да се разглежда като негово право или като въпрос от оперативната му самостоятелност, а е задължение, произтичащо пряко от закона, и като такова, то е корелативно свързано с изискването на чл. 6 от АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Първоинстанционният съд е приел, че с решене № 7266/04.12.2018 г. по адм. дело № 8426/2018 г. на Административен съд - София град, НЗОК осъдена да извърши действието, независимо от формулирания от „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД петитум за възстановяване на суми, ведно с лихвите върху главницата. Произнасянето, което дължи издателят на обявения за незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, не означава непременно възстановяване на сумите за периода, в който подзаконовия нормативен акт е бил законосъобразен. Според съда вредите от нормативния административен акт заслужават защита, като могат да бъдат въведени и правила от органа по чл. 195 от АПК, касаещи евентуално обезщетяване на заинтересованите. Посочено е, че понятието „вреди“ е по-тясно и поради това – специално спрямо понятието „правни последици“. Прието е за безспорно, че в процесния период от влизането в сила на указанието - 01.02.2008 г., до неговата отмяна по съдебен ред и влизането в сила на съдебното решението за отмяна на указанието, ищецът е продавал лекарствените средства съгласно договорите подписани с НЗОК съобразно указанието. В настоящия случай с приложеното адм. дело № 191 по описа на Административен съд В. Т за 2014 г. е отхвърлен искът за вреди по ЗОДОВ, произтичащи от отмененото указания на НЗОК. Доколкото жалбоподателят не е бил обезщетен по реда на ЗОДОВ от административния оран, то може да претендира уреждане на правните последици по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК. Само, ако „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД беше обезщетен от административния орган по реда на ЗОДОВ, неговият правен интерес /и активна легитимация/ да води дело по реда на АПК би отпаднала. Първоинстанционният съд е приел, че с процесното писмо не са уредени правните последици от отменения подзаконов нормативен акт, тъй като липсва обосновка за валидността на правоотношенията, липсва преценка и за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения подзаконов нормативен акт. Направена е единствено преценка на претендираното обезщетението за имуществени вреди, като е счетено, че такива не се дължат. Законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, не може да се изчерпи само с отхвърляне на претенцията на лицето търсещо защита по този ред. По отношение на заявения петитум за осъждане на ответника да заплати обезщетение за пропуснати ползи, Административен съд – В. Т е посочил, че заключението по адм. дело № 191/2014 г. не може да бъде ползвано като доказателствено средство по настоящото производство, тъй като това е нарушение на принципа на непосредственост, а и предмет на делото не е обсъждането на заявената имуществена претенция от жалбоподателя, а дали административният орган служебно е уредил по някакъв начин правните последици от отменения нормативен акт. Изложил е мотиви, че в административното право защитата относно искане за връщане на недължимо платено не е уредена като искова. По аргумент на изложените в тълкувателното решение № 2/2016г. съображения, съдът е стигнал до крайния правен извод, че в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, поради което НЗОК, като издател на обявения за незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, е бил задължен на основание чл. 257, ал. 1 АПК във връзка с чл. 195, ал. 2 АПК, да уреди правните последици, и то служебно, което същият не е направил с процесното писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на управителя на НЗОК. Задължението на този орган произтича пряко от нормативен акт и не е необходимо нарочно отправено искане и не следва с писмото само да се отхвърли искането № 11-03-4/20.06.2018 г. на жалбоподателя, като без значение е формулирания в него петитум за възстановяване на суми, ведно с лихвите върху главницата. Органът дължи произнасяне по последиците, включително и без искане от страна на заинтересованите при всички случаи.

Така постановеното решение е допустимо и не е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК – недопустимост, което налага обезсилване на решението, както счита касационният жалбоподател – управителят на НЗОК. Същото е правилно и не страда от трите форми на неправилност, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът е била процесуално допустима за разглеждане по същество, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е направен отказ от нея. Освен изложеното актът, който е обжалван представлява писмо, издадено на основание чл. 195, ал. 2 от АПК и по неговата законосъобразност липсва произнасяне, както по адм. дело № 191//2014 г. по описа на Административен съд - В. Т, чийто предмет е бил иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и по адм. дело № 8426/2018 г. по описа на АССГ, по което дело е обжалвано незаконно бездействие на НЗОК по уреждане на последиците от отменен административен акт, с посочено правно основание чл. 256 и следващите от АПК. Процесното писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на управителя на НЗОК е издадено в изпълнение на решението по адм. дело № 8426/2018 г. по описа на АССГ, с което НЗОК е осъдена да се произнесе по искането на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, входирано с № 11-03-4/20.06.2018 г. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Това писмо не е било предмет на съдебна проверка, поради което са налице всички предпоставки за разглеждането на жалбата срещу него по същество.

Пред първоинстанционния съд е постъпила жалба от „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД срещу писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на управителя на НЗОК относно уреждане на последици от отменен подзаконов нормативен акт.

Това писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото е изричното волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на организация. Същото следва да бъде разгледано по реда на чл. 145 от АПК.

Не е спорно обстоятелството, че дружеството „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД притежава аптеки, в които са отпускани лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. В Приложение № 2 към Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г., са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице - колона 9. В изпълнение на указанието с допълнителни споразумения са изменени договорите между НЗОК и жалбоподателя, с които е договорено, че изпълнителят продава лекарствата по цени съгласно Приложение № 1, което приложение съответства на Приложение № 2 от Указанието на директора на НЗОК.

Не се спори, че с решение № 6826 от 06.06.2008 г. по адм. дело № 2762/2008 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, е отменена колона 7 „пределна цена за Националната здравноосигурителна каса“ и колона 9 „максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигуреното лице в лева“ от Приложение № 2 – „Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. – работна версия за аптеки“, неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК – РД 16-3/10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК.

С Решение № 4148 от 30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 10621/2008 г. на петчленен състав на ВАС горното решение на тричленния състав е оставено в сила.

Решението е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 27 от 10.04.2009 г. и е влязло в сила от деня на обнародването му съгласно чл. 194 от АПК. Според чл. 193, ал. 2 от АПК, съдебното решение има действие по отношение на всички.

Не се спори по делото, че „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД е подало пред Административен съд – В. Т иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение от НЗОК за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между цената на лекарствените средства, които са отпускани на пациентите съгласно Указание за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. и действително дължимата цена за тях съгласно Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти отм. , за периода от влизане в сила на указанието – 01.02.2008 г., до спиране на прилагането му на 31.05.2009 г., както и законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска и законната лихва след това до окончателното изплащане на сумите. С решение № 477 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 191/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т е отхвърлил предявената искова претенция. С решение № 572 от 15.01.2018 г. по адм. дело № 1886/2015 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 477 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 191/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Няма спор и по това, че на 20.06.2018 г. „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД е подало до управителя на Националната здравноосигурителна каса искане по чл. 195, ал. 2 от АПК, за заплащане на обезщетение за вреди от неблагоприятните последици от приложението на издаден от директора на НЗОК подзаконов нормативен акт, а именно – Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г. (в сила от 01.02.2008 г.), като вредите представляват пропуснати ползи в размер на 134 657, 00 лева за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска пред съда в размер на 41 463, 96 лева. По това искане управителят на НЗОК не се е произнесъл, нито е предприел действия за уреждане на правните последици, възникнали от отменения подзаконов нормативен акт.

„АСКЛЕПИЙ“ ЕООД е подал жалба срещу незаконно бездействие на административен орган – НЗОК – по уреждане на последици от отменен административен акт с посочено основание чл. 256 и следващи от АПК - незаконосъобразно бездействие на органа по подадено искане за произнасяне от административния орган по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК за заплащане на обезщетение за вреди от неблагоприятни последици от приложението на издаден от Директора на НЗОК подзаконов нормативен акт, а именно – Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №РД-16-3 от 10.01.2008 г., в сила от 01.02.2008 г. С решение № 7266 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 8426 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град, НЗОК е осъдена да се произнесе по искането на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, входирано с № 11-03-4/20.06.2018 г. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

В изпълнение на посоченото решение на Административен съд – София-град и на основание чл. 195, ал. 2 от АПК, управителят на НЗОК е издал и процесното писмо изх. № 11-03-4/.07.2018 г., в което е отразено, че в периода 01.02.2008 г. – 11.04.2009 г. между „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД и НЗОК са били налице валидни договорни правоотношения, като и двете страни доброволно са изпълнявали своите права и задължения, произтичащи от сключените между тях договори и в съответствие с действащата нормативна уредба. Претенциите за имуществени вреди са приети от административния орган за неоснователни. Позовал се е на тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на ОССК на ВАС, съгласно което вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай се касае за специфичен случай на последици от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, а не за последици от незаконосъобразност на индивидуален или общ административен акт. Задължението на издателя на подзаконовия нормативен акт (ПНА), произтича пряко от нормативен акт, а именно от разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, според която правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

За конкретния казус изцяло намира приложение Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. при Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Според това тълкувателно решение вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Мотивът е, че до отмяната с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, а валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди, защото последващото съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.

В същото тълкувателно решение е прието, че законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменения или обявен за нищожен ПНА изключва възможността за разглеждане на претенциите в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изрично е очертано предметното съдържание на понятието „правни последици“ по чл. 195, ал. 2 от АПК и по-конкретно, че се включва „преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и преценка на обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени права от прилагането на ПНА за периода на отмяната му или обявяването му за нищожен“.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно те трябва да се спазват и изпълняват, дори и да са подписани с особено мнение на част от съдиите.

От изложеното следва извода, че управителят на НЗОК като издател на отменения като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт е задължен на основание чл. 195, ал. 2 от АПК, да уреди правните последици и то служебно. Задължението на този орган произтича пряко от нормативен акт и не е необходимо нарочно отправено искане, както в случая това е направено с искането от 20.06.2018 г. Това искане по своята същност представлява искане за служебно произнасяне, което очевидно не е направено в законоустановения тримесечен срок от влизането в сила на съдебното решение. Поради това е без значение формулирания в него петитум за изплащане на суми, ведно с лихвите върху тях от пропуснати ползи.

В конкретния случай е налице изрично издаден административен акт от компетентния административен орган – управителят на НЗОК, тъй като произнасянето му е дължимо по силата на правната норма на чл. 195, ал. 2 от АПК и в изпълнение на осъдителното решение по адм. дело № 8426 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град.

Произнасянето, което в случая дължи издателят на отменения като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, не означава непременно изплащане на пропуснатите ползи относно сумите, които дружеството не е получило под формата на надценка за отпускането на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, поради прилагането на Указанието, издадено от директора на НЗОК в период, в който подзаконовия нормативен акт е бил законосъобразен, защото отмяната му действа за напред, за разлика от отмяната или нищожността на индивидуален административен акт. Безспорен е и факта, че основанието за пропуснатата полза се съдържа в колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 към Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г., определящи цена заплащана от НЗОК и пределна цена, заплащана от задължително здравноосигуреното лице.

Административният орган дължи произнасяне по правните последици относно прилагането на отменения ПНА преди отмяната му, като за да изпълни законосъобразно своето служебно задължение по чл. 195, ал. 2 от АПК в съдържанието на издадения от него административен акт следва да фигурира преценка на валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акт, преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и преценка на обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен.

В случая, настоящият състав не споделя изложеното от първоинсатанционния съд, че в оспореното писмо не е извършена преценка за валидност на правоотношенията между жалбоподателя и НЗОК в периода от приемането на ПНА до отмяната му. Управителят на НЗОК е посочил, че през този период са били налице валидни договорни правоотношения, като и двете страни доброволно са изпълнявали своите права и задължения, произтичащи от сключените между тях договори и в съответствие с действащата нормативна уредба. Въпреки този неправилно установен факт от решаващия състав, в оспорения административен акт липсва преценка относно правата, които са придобити, изменени или погасени въз основа на отменения ПНА, както и преценка на обезщетението.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в административното право защитата относно пропуснати ползи не е уредена като искова. Видно от разпоредбата на чл. 128 от АПК, административният съд не разполага с правомощие да се произнесе в исково производство по осъдителен иск с предмет пропуснати ползи, а единственият вид осъдителен иск, подсъден на административния съд е искът по чл. 203 от АПК – за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, т. е. от незаконна административна дейност. Правилно съдът е посочил, че ако засегнатото лице желае да се ползва от искова по характера си защита за обезщетяване на пропуснати ползи, то ще следва да реализира същата по гражданскоправен ред пред гражданския съд, а административният съд не разполага с компетентност по осъдителни искове извън тези по чл. 203 от АПК. Към тези съображения следва да се добави, че осъдителен диспозитив административният съд постановява и когато се произнася по отговорността за разноските по водене на делата, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК, респ. чл. 78 от ГПК за неуредените случаи, както и в случая по чл. 257, ал. 2 от АПК отм. , когато съдът осъжда административния орган да извърши дължимото пряко от нормативен акт действие. Изключването на исковата защита за обезщетяване на пропуснати ползи от компетентността на чл. 128 от АПК не означава, че този въпрос не може да бъде предоставен в компетентност на административния орган.

Изложените от административния орган мотиви, че отмяната на ПНА действа занапред, поради което до този момент Указанието в отменената му част е било законосъобразно, не е основание за отказ за удовлетворяване на претенцията на дружеството за обезщетяване на имуществените вреди, понесени от прилагането на отменения ПНА. Именно в ТР № 2/2015 г. на ОССК на ВАС е посочено, че законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен ПНА изключва разглеждане на претенцията в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Обезщетяването на вредите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при уредената хипотеза на чл. 195, ал. 2 от АПК ще доведе до второ паралелно производство по обезщетяване на вредите от отменен ПНА в периода до отмяната му с влязло в сила решение.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен краен резултат, че оспореното писмо следва да бъде отменено и делото да се върне като преписка на управителя на НЗОК, който да се произнесе по правните последици относно преценката за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения ПНА и за преценка на обезщетението.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, са в размер на 1200 лева, платени в брой при подписването му.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269 от 04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 199/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с ЕИК 121858220 и адрес гр. С. 1407, ул. “Кричим” №1 да заплати на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД с ЕИК 104617078 и седалище и адрес на управление гр. В. Т, ул. „К. Т“ № 3, разноски за касационната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно.