Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Я.К от [населено място], чрез адв. Г.М, срещу решение № 373 / 07.06.2019 г., постановено по адм. дело № 264 / 2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Р.С, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, Административният съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Я.К срещу Ревизионен акт № Р-16001318002300-091-001/12.11.2018г., в частта, с която са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице – за 2016г. – за ДОО : размер 3 072.00 лв., лихва 525.94лв.;ЗО : 1920.00лв., лихва 328.69 лв. и за ДЗПО-УПФ : размер – 6 192.00лв. и лихва 205.44 лв. – общо 6 192 лв. и лихва 1060.07 лв. потвърден в тази...