Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалба, подадени съответно от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. Т, приподписана от юрк.В.В, и на В.М, вкл. и в качеството й на ЕТ“В.М“, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“Б. К“№1, подадена чрез адв.О.Б, със съд. адрес гр. П., ул.“Кирил и Методий“№11.

С касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т се обжалва Решение № 465/09.11.2018г., постановено по адм. дело № 676/2017г. по описана Административен съд – В. Т/АСВТ/ в частта му, в която е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000616006630-091-001/15.05.2017г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, поправен с РА за поправка на РА № П-04000617130595-003-001/02.08.2017г. на същите органи по приходите, потвърден с Решение № 228 от 07.08.2017г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр.В. Т, в частта му относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2012г., който е изменен на ДДС за внасяне за данъчен период м. 12.2012г. в размер на 2 188, 30 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 963, 17 лева, както и в частта на присъдените в полза на жалбоподателя разноски. Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 5789, 20 лева.

Изложени са съображения, които могат да бъдат обобщени по следния начин: съдът при постановяване на съдебния акт не е обсъдил и анализирал задълбочено в тяхната съвкупност...