Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
"ХПП Груп" ЕООД, гр. С., чрез пълномощника адвокат Д.Б обжалва решение № 682/06.02.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12202/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за дерегистрация по ЗДДС№ 220991801872578/14.09.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1627/24.10.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София.
В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК при издаването на оспорения акт и нарушение на чл. 169 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК при постановяване на обжалваното решение и извършената от съда проверка за законосъобразност на акта, издаден при оперативна самостоятелност.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта за дерегистрация.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк.. Б оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на Административен съд, София град. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за дерегистрация по ЗДДС№ 220991801872578/14.09.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който е прекратена регистрацията на "ХПП Груп" ЕООД, гр. С. по ЗДДС на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС.
За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че са изпълнени предвидените от закона предпоставки за дерегистрация на дружеството. В мотивите си е посочил, че в хипотезата на чл. 176, т. 4 ЗДДС се изисква лицето да има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. При служебната дерегистрация по чл. 176 ЗДДС, публичният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Според съда това означава, че във всеки конкретен случай, органът е длъжен да извършва преценка и анализ на всички релевантни за приложението на чл. 176, т. 4 ЗДДС факти и обстоятелства и ако констатира наличието им, да я приложи. На първо място органът следва да установи наличието на публични задължения, събирани от НАП, техния вид и размер, които да бъдат съпоставени със стойността на наличните активи и другите задължения на лицето. От доказателствата по делото съдът е приел, че „ХПП Груп“ ЕООД има публични задължения в общ размер 20 626.51 лева, установени с декларации по чл. 105 ДОПК и с това е изпълнена първата предпоставка по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Приел е, че размерът на публичните задължения надхвърля стойността на активите на дружеството от 6 033.69 лева, намалена с размера на задълженията му - 62807.04 лева. При тези обстоятелства, съдът е обосновал краен извод, че са изпълнени и двете предпоставки за дерегистрация на дружеството по ЗДДС, предвидени в чл. 176, т. 4 ЗДДС. Решението е правилно постановено.
Съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДДС прекратяване на регистрацията по ЗДДС (дерегистрация) е процедура въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. В чл. 106, ал. 2, т. 2 б. „б“ ЗДДС е предвидено, че регистрацията се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 от същия закон. В конкретния случай органите по приходите са извършили дерегистрация на ХПП Груп ЕООД на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС. Тази норма предвижда, прекратяване на регистрацията, когато лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
Изводите на първоинстанционния съд, че са изпълнени предпоставките за дерегистрация в чл. 176, т. 4 ЗДДС се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон.
Единственото възражение в касационната жалба е за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 при издаването на акта за дерегистрация и съответно на чл. 169 АПК при извършената от съда преценка за неговата законосъобразност. Възражението е неоснователно.
В тази връзка следва да се посочи, че актът за дерегистрация по ЗДДС подлежи на оспорване по реда за обжалване на ревизионните актове съгласно чл. 144 ДОПК. В производството по ДОПК на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на акта като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му. Нормата е специална по отношение на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. В конкретния случай съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения акт в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК.
От друга страна при упражняване на правомощията си за прекратяване регистрация по ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ във връзка с чл. 176 ЗДДС, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност и с възможност да прецени дали да извърши дерегистрацията или не. Във всички случаи административният акт следва да е мотивиран с конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице. Съгласно чл. 169 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая органът разполага с оперативна самостоятелност. В оспорения акт за дерегистрация са изложени подробни мотиви относно вида и размера на публичните задължения - ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ. Органът по приходите е установил, че дружеството не притежава недвижими имоти, транспортни средства, машини, стоки, оборудване, стопански инвентар. От представената оборотна ведомост е установено, че активите за периода 01.09.2017 г. - 31.08.2018 г. са 2 593.64 лева - разчети със собственици, 3 394.48 лева - каса в лева, 45.57 лева по разплащателна сметка в лева. Задълженията по дългосрочни заеми са в размер на 27 000 лева, а към доставчици - 35 807.04 лева.
По делото не са налице други данни и доказателства, които да не са взети предвид от органа по приходите и които да сочат, че при прекратяване на регистрацията по ЗДДС с оспорения акт са засегнати интереси на задълженото лице, по-големи от обществения интерес да се преустанови декларирането на публични задължения по ЗДДС, стойността на които не може да бъде покрита от активите на дружеството, намалени със стойността на неговите задължения.
По тези съображения, настоящият състав преценява, че решението, с което жалбата на "ХПП Груп" ЕООД е отхвърлена, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.
При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 500 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 682/06.02.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12202/2018 г.
ОСЪЖДА „ХПП Груп“ ЕООД, гр. С., представлявано от управителя П.П да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 500 лева, разноски за касационното производство. Решението е окончателно.