Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на „МСИ България“ ООД, със седалище в гр. С., подадена чрез управителя М.К срещу Решение № 6894/22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 3869/2018 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002216009450-091-001/12.09.17г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 350/09.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е изложил мотиви в решението си, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството или е изложил твърде общи мотиви, без да обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Отделно от това се твърди, че по отношение на доставчиците, за които съдът в отхвърлителната част на решението си е изложил някакви мотиви, се е аргументирал единствено с липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците, като е игнорирал останалите събрани по делото доказателства в резултат на което крайните изводи на съда за липса на реални доставки са в противоречие със събраните доказателства и установените с тях факти. В заключение се претендира отмяна на решението на Административен съд – София град, в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт, в съответната част, както и да се присъдят разноски на касатора за двете съдебни производства.
Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" – София, чрез юрисконсулт Соколова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22002216009450-091-001/12.09.17г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 350/09.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на „МСИ България“ ООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 420 452, 54 лева и лихви в размера на 184, 024, 50 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ПАМИ 2006“ ЕООД; „Б АНД А ГРУП“ ЕООД; „ХЕНН“ ЕООД; „БИЛД СТРОЙ 88“ ЕООД; „ФЛАЙ БАР“ ЕООД; „ТИРОН КОМ“ ЕООД; „ТЕРАБИЛД КОНСУЛТ“ ЕООД; „ИНТЕРМЕТ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД; „К. Е. Г.“ ЕООД; „ВАС MET 2012“ ЕООД; „КРЕАТОР“ ЕООД; „САМУЕЛ 666“ ЕООД; „РЕЛАКС СТРОЙ“ ЕООД; „РОС 2010“ ЕООД; „ВАС ТРЕЙДИНГ 77“ ЕООД; „ИРИНА ТРЕЙД“ ЕООД; „АНГОРА ГРУП“ ЕООД; „ГАР 2000“ ЕООД; „КРЕМОНА МУЛТИАВАНГАРД“ ЕООД; „М. П. М. ГРУП“ ЕООД; „СИМАР СТРОЙ“ ЕООД; „Т. Г. Г.“ ЕООД; „АЙ ТРИ БИЛДИНГ“ ЕООД; „МАКС МЕДИА - 2007“ ЕООД; „Х. Л. И“ ЕООД; и „ТМТ - ЕЛКОМ“ ООД.
С Решение № 6894/22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 3869/2018 г. по описа на Административен съд – София град, поправено с решение № 2293/02.04.2019 г. за поправка за очевидна фактическа грешка, съдът е отменил РА, в частите на отказано право на данъчен кредит по фактури, както следва: от „Релакс строй“ ЕООД - №№: № 183/09.09.2013 г.; 203/16.09.2013 г.‘ № 208/23.09.2013 г.; № 220/30.09.2013 г.; 221/30.09.2013 г.; от „Б енд А Груп” ЕООД - Ms: 145/10.05.2014 г.; 147/16.05.2014 г.; 262/15.06.2014 г.; 599/04.07.2014 г., 631/24.07.2014 г.; от „Хенн” ЕООД-фактура № 62/25.09.2014 г.; от „Б. С 88” ЕО‘ОД-№№: 67/26.06.2014 г., 69/27.06.2014 г., 98/01.07.2014 г., 103/10.07.2014 г., 107/16.07.2014 г., 108/18.07.2014 г., 111/22.07.2014 г., 131/28.07.2014 г., 184/14.08.2014 г., 190/25.08.2014 г., 191/26.08.2014 г., 193/27.08.2014 г., 199/29.08.2014 г., 200/30.08.2014 г., 374/10.09.2014 г.; от „Флай бар” ЕООД - фактура № 39/30.12.2013 г.; от „Терабилд консулт” ЕООД - фактура № 27/15.06.2015 г.; от „И. К” ЕООД - №№ 4/07.05.2012 г., 9/10.05.2012 г., 54/31.05.2012 г., 64/08.06.2012 г., 67/11.06.2012 г.; „Кенан енд глоуд” ЕООД - 196/02.04.2015 г.; № 199/07.04.2015 г.; 202/10.04.2015 г. и 217/12.05.2015 г.; „Креатор” ЕООД - №№: 290/10.09.2013 г.; 292/11.09.2013 г.; 295/12.09.2013 г.; 307/24.09.2013 г. и 311/26.09.2013 г.; „Т. Г. Г” ЕООД- №№: 1446/07.05.13 г.; 1448/10.05.13 г.; 1495/22.05.13 г.; 1496/23.05.13 г.; 1480/23.05.13 г.; 1500/29.05.13 г. и отхвърлил оспорването на „МСИ България“ ООД против РА, в останалите части на отказано право на данъчен кредит за размер от 266 290 лева – главница и лихви - 139 258, 30 лева.
Предмет на оспорване в настоящото производство е решението на АССГ само в частта, с която е отхвърлена жалбата на „МСИ България“ ООД против ревизионния акт, в частта на отказано право на данъчен кредит за размер от 266 290 лева – главница и лихви - 139 258, 30 лева.
За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА, в съответна част, първоинстанционния съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон, доколкото реалността на доставките не е доказана.
По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от „И. Т“ ЕООД, „Кремона мултиаванггард“ ЕООД1 „Ай три Билдинг“ ЕООД, фактурите, издадени от „Пами 2006“ ЕООД, „В. М 2012” ЕООД, „Самуел 666” ЕООД, „Рос 2010” ЕООД, „В. Т 77” ЕООД, „М. П. М Груп” ЕООД, и „М. М - 2007” ЕООД, за да приеме липса на реални доставки на услуги, съдът е изложил мотиви, че по делото не е доказана кадровата обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги.
За друга част от фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, а именно 12 на брой, издадени от „Б енд А Груп“ ЕООД, 10 фактури, издадени от „Б. С 88“ ЕООД, 1 фактура, издадена от „Флай бар“ ЕООД, 5 фактури, издадени от „Т. К“ ЕООД, 15 фактури, издадени от „И. К“ ЕООД, 2 фактури, издадени от „Креатор” ЕООД, 8 фактури, издадени от „Т. Г. Г” ЕООД в решението, в оспорената му част няма изложени мотиви, поради които съдът приема законосъобразност на издадения РА. Изложени са мотиви за част от фактурите на тези доставчици, за които съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, която част от решението не е предмет на касационен контрол.
Относно фактура № 6100171019/16.09.2013 г., издадена от „ТМТ - Елком” ООД, съдът е приел, че е отразена в дневника за покупки на „МСИ България“ ООД през два данъчни периода - м. 09.2013 г. и м. 10.2013 г., като за данъчен период м. 10.2013 г. е отразена с № 171019/16.09.2013 г., поради което правилно е отказано право на данъчен кредит.
Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение 2 от АПК по следните съображения:
Съдът не е изложил собствени мотиви по какви съображения приема РА за законосъобразен за част от доставчиците, а за друга част – без да обсъди събраните по делото доказателства и да изложи собствени мотиви какви факти се установяват с така представените доказателства и дали тези доказателства не се опровергават с други, представени от приходната администрация е приел незаконосъбразност на РА, само поради липса на кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните услуги. Настоящата инстанция, съобразявайки трайната практика на ВАС и СЕС, намира за неоснователни направените изводи във вреда на жалбоподателя само от факта за липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците. Търсенето на съответния ресурс у доставика е за целите на насрещното доказване на ответника. Този отрицателен факт не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав и установяването му не е в тежест на ДЗЛ. Включването му в предмета на доказване е при въведено фактическо твърдение от органите по приходите, в противовес на насрещното положително твърдение за осъществяване на доставката и като основание на правното им твърдение за липса на право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка и съответно за съществуването на установеното с РА публично вземане заради отсъствие на правото на приспадане. Ето защо, първоинстанционния съд е следвало след като посочи становищата на страните, да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като изложи собствени мотиви кои факти приема за установени, въз основа на какви доказателства, и какви са правните му изводи.
Изложените мотиви в решението на Административен съд – София град не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материалноправна разпоредба.
Касационната инстанция счита, че първоинстанционния съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и след като не е обсъдил събраните по делото доказателства в контекста на твърденията на ревизираното лице за представени към всяка от процесните фактури доказателства за реално извършване на доставките. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност и не е посочено кои от тях се кредитират и по какви съображения останалите не се кредитират. Първоинстнционния съд е изложил мотиви в решението си само по отношение на частта от РА, която приема за незаконосъобразна, която част от решението обаче не е предмет на касационната проверка. За част от доставките съдът е приел законосъобразност на РА само поради липса на кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните услуги. Освен липсата на мотиви на решението, в тази му част, настоящата инстанция не споделя извода на съда, че липсата на кадрова обезпеченост е определяща при преценка на реалността на доставките. От друга страна обоснован би бил извод за липса на доказателства за реално извършени доставки, ако съдът след обсъждане на представените от РЛ доказателства, установи факти, поради които същите не следва да се кредитират и аргументира тези си изводи.
Доказателствата, приети по делото се съдържат в 11 тома, а в решението не са обсъдени и не са изложени собствени мотиви относно некредитирането им. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол.
Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, както и след като не е изложил собствени мотиви относно фактите по делото и правните си изводи в обжалваната част на решението, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.
По изложените съображения, решението, в обжалваната му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - София разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 601, 48 лева.
По направените искания за присъждане на разноски в частта, с която делото се връща за ново разглеждане следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6894/22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 3869/2018 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002216009450-091-001/12.09.17г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 350/09.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град.
Решението не подлежи на обжалване.