Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Растма май" АД, представлявано от Д. Г. Д., против решение № 592 от 23.11.2012 г. на Административен съд - В.Търново, постановено по адм. д. № 792 по описа за 2012 г. на този съд.
Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му
, с която е постановена отмяна на РА № 061102618/08.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Растма май" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 2...00084/15.10.2009г.; № 2...00090/22.10.2009г.; №2...00093/ 22.10.2009г.; № 2...000240/ 24.09.2010г. и № 2...00258/20.09.2010г., издадени от "Агро инвест инженеринг" ЕАД; по фактура № 510/ 31.10.2009г., издадена от "Яйца и птици" АД и по фактури №№ 59/30.09.2009г., 86/18.10.2010г. и 90/ 12.11.2010г., издадени от "А. Ф." ЕООД в общ размер от 127 270.13 лв. "Растма май" АД, гр. К., обжалва съдебното решение в частта му
, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт.
Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.
По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни.
Решението на Административен съд - Пловдив е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Касационната инстанция намира, че в обжалваното съдебно решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. В мотивите си, обосноваващи извод за незаконосъобразност на РА досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от от "А. И. И." ЕАД, "Яйца и птици" АД и "Арт фокус" ЕООД съдът посочва, че прави крайния си извод след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, но от мотивите на решението е видно, че, от една страна не са обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност събраните по делото доказателства, а от друга страна - тези, които все пак са посочени, не са анализирани систематично и аналитично, а едностранчиво и самоцелно. голяма част от представените пътни листи, товарителници, кантарни билижки, приемо - предавателни протоколи са оспорени от приходната администрация досежно тяхната истинност, но по това оспорване съдът не е взел отношение, като по същество е кредитирал същите.
Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил събраните доказателства, а само е възпроизвел тяхното съдържание.
Спорът пред първоинстанционния съд е относно реалността на доставките по определен брой данъчни фактури, издадени от горепосочените доставчици с предмет на доставките слънчоглед като основна предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. Без основание в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че е установено прехвърляне на правото на собственост. Този извод не е обоснован с конкретни фактически установявания по делото. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в случая/, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка–физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. По отношение на нито един от тези факти не е формирано фактическо установяване от решаващият съд. Изброяването на събраните доказателства и възпроизвеждане на тяхното съдържание, при наличие на доводи от страна на двете страни, какви факти установяват тези доказателства, не представлява изясняване на фактическата обстановка по спора.
В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.
И в останалата си част обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, след което е посочил, че това е приетата за установена фактическа обстановка. В съдебното решение е включен изключително подробен обзор на практиката на Европейския съд по правата на човека, но тяхната относимост към спора следва само при изяснена фактическа обстановка. Основателно е оплакването на ревизираното дружество, че в голяма част от случаите не става ясно защо съдът приема, че определено решение на съда в Люксембург е релевантно към определен аспект от спора, тъй като след очертаване на един или друг спорен момент следва само възпроизвеждане на текстовете на Решенията на СЕС.
Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл.
12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК,
са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 592 от 23.11.2012 г. на Административен съд - В.Търново, постановено по адм. д. № 792 по описа за 2012 г. на този съд.
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг съдебен съставна Административен съд - В. Търново.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Р. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ М. Р.
М.Р.