Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаП. Ж. по адм. дело № 7623/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. (правоприемник на ТД Северна морска) към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител - гл. юрк. Л. С., против Решение № 1063/25.05.2021 г. по адм. дело № 2727/2020 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, с което по жалба на „Р. Г. ООД е отменено Решение към митническа декларация (МД) № 19BG002002000212R7 от 11.01.2019 г. с peг. № 32-278637 от 24.09.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници”, в частта, с която на „Р. Г. ООД са установени за досъбиране 432,14 лева мито и 1253,90 лева данък върху добавената стойност (ДДС), и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Р. Г. ООД разноски по делото в размер на 410,00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, § 2, буква „б“ и чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. Според касатора, при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган правилно се е съобразил с Решение по дело С-291/15 на СЕС. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

С писмено становище, подадено на 31.03.2022 г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател, е направено искане за спиране на съдебното производство до приключване на образуваното пред СЕС дело С-770/21 с аргумент, че отправеното преюдициално запитване на АССГ по адм. дело № 11614/2020 г. е по сходен казус, а отговорът на поставения четвърти въпрос е от съществено значение за разрешаването на настоящия спор. Наред с това касаторът моли съда да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г. ?

2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

3. Изхождайки от понятието за „сходни стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база „справедливи цени“, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.

Ответникът – „Р. Г. ООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било Решение към митническа декларация № 19BG002002000212R7 от 11.01.2019 г. с peг. № 32-278637 от 24.09.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници”, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл. 59 от АПК, е: определен код по ТАРИК 4202929890 на стока № 19 по митническа декларация с MRN 19BG002002000212R7/11.01.2019 г., отказано е приемането на митническата стойност на стоки с № 29 и № 30 по същата декларация и е определена нова митническа стойност на внасяните от „Р. Г. ООД стоки, като е увеличена митническата стойност на внасяната стока и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 482,14 лева и ДДС в размер на 1253,90 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Решението се обжалва само в частта, с която по жалба на „Р. Г. ООД е отменено Решение към МД № 19BG002002000212R7 от 11.01.2019 г. с peг. № 32-278637 от 24.09.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници. В останалата част, решението, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно, е влязло в сила и не предмет на касационно разглеждане.

По констатациите на митническия орган с МД MRN 19BG002002000212R7/11.01.2019 г. „Р. Г. ООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, а именно – общо 34 бр. стоки, 1151 колета, 14 568,00 кг бруто тегло общо, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо. Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е 18 230,00 евро (EUR), при фиксиран курс от 1,95583 лeвa/EUR или общо 35 654,79 лeвa. По процесната МД е начислено мито в общ размер от 1908,81 лeвa и ДДС от общо 9 438,68 лeвa.

Извършена е повторна митническа проверка, при която е прието за установено, че за стока № 29 „маска за прах - 2000 бр.“, с код по ТАРИК 6307909810, 45 кг нето тегло, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 204,06 лева или 0,10 лв./бр., декларираната цена е 4,53 лв./кг., а справедливата цена на Европейския съюз (ЕС) за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 10,01 лв./кг. За стока № 30 „работни ръкавици - 6600 чифта, с код по ТАРИК 6116108000, 915,00 кг. нето, е прието за установено, че декларираната МС е 1982,57 лева или 0,30 лв./чифт, декларираната цена е 2,17 лв./кг., а справедлива цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 15,71 лв./кг.

Обстоятелството, че декларираната стойност на стока № 29 и 30 по цитираната МД е по-ниска от посочената справедливата цена, валидна за тях в ЕС, обосновало съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и мотивирало митническите органи на основание чл. 48 от Регламент № 952/2013 да изискат от дружеството допълнителна информация в подкрепа на декларираната МС на стоката по процесната МД. В отговор, с писмо peг. № 32-190868/03.07.2020 г. от управителя на „Р. Г. ООД са представени писмени обяснения, че дружеството не е сключвало външнотърговски договори в писмена форма, като за организирането и разплащането на доставките на стоки е отговарял спедитор, поради което „Р. Г. ООД не е разполагало с документи, предшестващи издаването на търговската фактура. Посочено е, че между дружеството и продавача съществуват търговски отношения, но не и форма на свързаност, като не са съществували уговорки част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача да се връща пряко или косвено на продавача. Отбелязва се, че плащанията, направени към доставчика на стоките и към доставчиците на транспортни, спедиторски и митнически услуги по вноса, са на база издадените фактури и платените суми, видно от приложените документи, съвпадат с фактурираните. В подкрепа на декларираната МС фирмата е представила: копия на фактури за извършени транспортни разходи и митнически услуги с № 5131/077.01.2019 г. и № 731/08.01.2019 г.; копие на МД 19BG002002000212R7/11.01.2019 г.; копия на банкови извлечения и платежни нареждания за извършените разплащания с доставчика, и разходите по вноса.

След извършен анализ на представените документи, митническата администрация е счела, че заплащането по търговска фактура № RG2Q18016 от 01.12.2018 г. е частично, а плащането, извършено на 06.03.2020 г., е по фактура с друг номер.

Предвид липсата на представени достатъчно документи, изискуеми в подкрепа на декларираната МС за процесните стоки, които да удостоверяват цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и с оглед обстоятелството, че според митническите органи МС следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система „THESEUS“, е преценено, че следва да бъде определена нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

След направен анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоки с № 29 по цитираната МД са намерени резултати за декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 митнически стойности от други вносители, които да послужат за база за определяне на нови митнически стойности на стоки № 29 по процесната МД. В резултат е прието, че МС на стока № 29 следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС в размер на 0,39 лв./бр., като база за определяне е МД с MRN 18BG002000X0105433/10.10.2018 г., а митническата стойност на стока № 30 от процесната МД следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС, във връзка с чл. 144, § 2 от ППМКС в размер на 1,09 лв./бр.

В хода на съдебното производство от страна на дружеството съгласно указанията на съда са представени счетоводни документи относно декларирането и плащането на стоките по декларираната митническа стойност, а от страна на директора на ТД С. М. при Агенция „Митници“ е представена МД на трето лице, ползвана при определяне на новата МС на стока № 29 от процесната МД, становище от 12.11.2020 г., справка за всички вносове на стоки с процесния тарифен код с внос от Китай, както и разпечатка от системата THESEUS за средностатистическата покупна цена на стока с код по КН 61161080.

АС – Пловдив е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ като постановено в несъответствие с приложимите материалноправните норми и целта на закона.

Според първостепенния съд касаторът не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност по отношение на стока № 29 от МД, като е приел, че не са били изложени мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия.

Предвид липсата на данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, както и доколкото не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са доказали необходимостта от прилагане на втората хипотеза по чл. 74, ал. 2, б. „б“ за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки.

На следващо място съдът е приел, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена, тъй като според съда тази цена не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да се допусне, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Съдът е съобразил, че понятието „справедливи цени“ е в сила от 01.01.2020 г., което е след момента на осъществяването на процесния внос по МД № 19BG002002000212R7 от 11.01.2019 г., както и, че използваните данни от THESEUS са за различен период (октомври 2014 - декември 2018 г.), несъвпадащ с датата на вноса. В допълнение на изложеното съдът е посочил, че не е ясно защо митническите органи са мотивирали техните „основателните съмнения“ относно декларираната стойност на стоката с това, че последната е по-ниска спрямо „справедлива цена“, а са избрали нова митническа стойност, чийто размер - 1,92 лв./бр. също е по-нисък спрямо размера на „справедливата цена“ от 15,71 лв./кг или 2,17 лв./бр.

Отделно от изложеното, доколкото другите представени от дружеството документи, а именно - фактури за транспортни разходи и митнически услуги, банкови извлечения и платежни нареждания за извършени разплащания към доставчика и разходите по вноса не са били обсъдени и анализирани от административния орган, съдът е приел, че е останало неизяснено въз основа на кои обстоятелства органът е приел, че декларираната МС по процесната МД не е реално платената или подлежащата на плащане такава.

По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта му, с която на „Р. Г. ООД са установени за досъбиране 432,14 лева мито и 1253,90 лева ДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място следва да бъде посочено, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно размера на установените за досъбиране задължения за мито като 432,14 лева, вместо правилното 482,14 лева, която грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото.

На следващо място настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по отношение на стока № 29 и по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стока № 30.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В случая, обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, буква „б“ от Кодекса по отношение на стока № 29. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната МС не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, основателните съмнения на митническите органи не са доказани. Правилен и обоснован с доказателствата по делото е изводът на съда, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са довели до пораждането на съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS-3A), на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus, не са достатъчни за обосноваване на т. нар „основателни съмнения“. Соченото в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи. То се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност. Правилно е и приетото от първоинстанционния съд, че информацията от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не е достатъчна, за да се установи, че се касае за сходни със спорните стоки. Дефинирането на понятието „сходни стоки“ е в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, това са тези стоки, които макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. В същата дефиниция изрично е посочено, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В случая преценката на първоинстанционният съд, че в оспорения акт не е извършен анализ на критериите за сходство на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение, е правилна, като обосновано е прието, че липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки и че не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Липсва изследване дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност. Независимо от изложеното, следва да бъде посочено, че доколкото по преписката липсват данни за наличие на мостри от стоките, то не може да бъде извършена преценка дали има сходство на материалите.

На следващо място следва да бъде посочено, че митническата стойност на стока № 38 не е определена по реда на чл. 70 до чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а митническото остойностяване е извършено по реда на чл. 74, § 3 от МК, без да бъде обоснована невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. Отделно от това според настоящия съдебен състав цитирането на текстовете от нормативната уредба в решението не дават ясна представа как е определена митническа стойност от 1,09 лв./чифт за „работни ръкавици“.

В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, като ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая допълнителна информация е предоставена - дружеството е представило: фактури за транспортни разходи и митнически услуги, банкови извлечения и платежни нареждания за извършени разплащания към доставчика и разходите по вноса. Посочените писмени документи, обаче, не са били обсъдени, като липсва и анализ за това как те се съотнасят към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките, представена на митническите органи с процесната декларация за допускане на стоките за свободно обръщение. Правилно, в тази връзка АС – Пловдив е приел, че е останало неизяснено въз основа на кои обстоятелства митническите органи за приели за установено, че декларираната МС по процесната МД не е реално платената или подлежащата на плащане такава. Посоченото, на свой ред налага извода, че митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната от „Р. Г. ООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по вторичните методи.

Отделно от изложеното от представените съгласно указанията на първоинстанционния съд счетоводни документи относно декларирането и плащането на стоките по декларираната митническа стойност документи, а именно: потвърждение за плащане на сумата от 9481,50 EUR от 06.03.2020 г. и потвърждение за плащане на сумата от 14990,00 EUR от 24.07.2019 г. към дружеството Intercontinental (НК) International Import Export CO. LIMITED; дневник на сметка 304 Стоки за периода 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г., където е посочена процесната МД и съответно взета счетоводна операция по дебита на сметката в размер на 35654,78 лева и 1407,90 лева; дневник за покупките за м. май 2019 г., където МД е включена на позиция 3; дневник на см. 457 - Разчети с митници за периода 01.01.2019 г. - 13.12.2019 г.; инвойс № RG2018016 от 01.12.2018 г. (л. 116 – л. 125 от първоинстанционното дело), следва да се приеме, че в действителност е извършено плащане по фактурата, което съвпада с декларираната стойност на процесния внос.

На следващо място, по заявеното от процесуалния представител на касатора искане за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на СЕС по съображения, че четвъртият въпрос от преюдициалното запитване на АССГ е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор, настоящият касационен състав съобрази следното:

Видно от достъпното на интернет сайта на запитващата юрисдикция определение по адм. дело № 11614/2020 г. на Административен съд София -град, въпрос № 4 от същото е със следното съдържание:

Следва ли чл. 75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) №2017/891 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) №1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., E. 2004. H., C-291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни, не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:

- декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;

- митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;

- вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването й от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?

Следва да бъде посочено, че съдържанието на преюдициалното запитване касае спор за определяне на митническата стойност на зеленчуци и е свързано с въпроси, които не са релевантни за разрешаване на настоящия спор, поради което искането на директора на ТД М. В. към Агенция „Митници“ за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз се явява неоснователно.

Наред с това, настоящият съдебен състав намира, че наравеното до касационната инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на ЕС с посочени 4 въпроса е неоснователно. По идентични дела Върховният административен съд вече се е произнасял по отношение отправянето на преюдициално запитване към Съда на ЕС по абсолютно същите въпроси, като е приел, че не се сочат норми от съюзното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна. По тълкуване правото на Съюза по идентични казуси има постановени решения на СЕС. Посоченото дава основание искането по чл. 267 ДФЕС да бъде прието за неоснователно.

В заключение и с оглед гореизложеното обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, а исканията на директора на Териториална дирекция М. В. към Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставените въпроси, както и за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Териториална дирекция М. В. към Агенция „Митници“ за спиране на производството по делото до приключване на дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Териториална дирекция М. В. към Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1063/25.05.2021 г. по адм. дело № 2727/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Ц. п/ Петя Желева