Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5394/14.02.2020 година подадена от Детска ясла „Детски смях“ [населено място] против решение № 49/10.01.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, седми въззивен състав, постановено по гр. д. № 2485/2019 година.

С обжалваното решение се обжалва съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 2097/28.05.2019 година, поправено с решение № 3561/20.09.2019 година, двете на Районен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановени по гр. д. № 553/2019 година, с което Детска ясла „Детски смях“ [населено място] е осъдена, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на В. Н. С. сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на реализирана на 11.05.2018 година и установена с акт от 01.06.2018 година трудова злополука, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на настъпване на зполопуката-11.05.2018 година до окончателното плащане.

В подадената от „Детска ясла „Детски смях“ [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от В. Н. С. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК.

Ответницата по тази касационна жалба В. Н. С. е подала отговор на същата с вх. № 12 410/21.05.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 49/10.01.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, седми въззивен състав, постановено по гр. д. № 2485/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Детска ясла „Детски смях“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 17.01.2020 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5394/14.02.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че от фактическа страна по делото не се спорело, а и се установявало от приетите писмени доказателства, че В. Н. С. работила по трудово правоотношение в Детска ясла „Детски смях“ [населено място] на длъжност „детегледачка“, както и че в резултат на трудова злополука, реализирана на 11.05.2018 година тя счупила крака си в горния край на тибията (голям пищял). Също така безспорно било, че злополуката е била призната за трудова злополука с разпореждане от 01.06.2018 година на длъжностно лице от ТП на НОИ [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител имал вина за настъпването им. В случая, доколкото по делото било налице разпореждане на длъжностно лице от НОИ, ТП [населено място] по чл. 60 от КСО, с което било признато наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, то били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Детска ясла „Детски смях“ [населено място], в качеството й на работодател на В. Н. С. за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука. За установяване на вида и размера на претърпените от С. неимуществени вреди по делото били разпитани двама свидетели. От показанията на първия свидетел, който е съпруг на ищцата, се установявало, че същата преживяла силни болки вследствие на травматичното увреждане, нуждаела се от чужда помощ при извършване и на най-дребни и обичайни дейности, което довело и до емоционална подтиснатост, заради която съпругата му посещавала специализирана помощ-психолог. По времето на възстановителния период приемала обезболяващи медикаменти, но въпреки тях имала и пристъпи на нетърпими болки. От показанията на втория свидетел, който е съсед на В. Н. С., се установява, че след злополуката ищцата се нуждаела от помощ за предвижване-наложило се свидетелката да пазарува вместо нея, а самата ищца била емоционално разстроена, плачела и изпитвала необходимост от постоянен контакт.

При определянето на дължимото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение първоинстанционният съд бил взел предвид продължителността и степента на интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания, като изследвал въпроса от фактическа страна при анализа на приетата по делото съдебномедицинска експертиза. С оглед на това въззивната инстанция следвало да направи уточнението, че от доказателствата по делото( включително съдебномедицинската експертиза) било видно, че непосредствено след инцидента В. Н. С. изпитвала от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до приключване на оздравителния процес, който продължил около седем месеца.. С оглед на така събраните доказателства за претърпените от ищцата болки, страдания и негативни психически преживявания в резултат на увреждането при отчитане на възрастта на В. Н. С., продължителността и интензитета на болките и страданията, социално-битовите неудобства и емоционален дискомфорт, съставът на Окръжен съд Пловдив считал, че съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД С. била претърпяла неимуществени вреди в размер на 12 000.00 лева. В тази връзка определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди било правилно и отговаряло на критериите за справедливост, формирани съгласно трайната съдебна практика.

От страна на Детска ясла „Детски смях“ [населено място] било направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от В. Н. С., като били изложени твърдения за допусната от последната груба небрежност, в резултат на която била настъпила процесната злополука. Това възражение било неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя можела да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следвало да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следвало да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. По реда на чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя можела да бъде намалена само в изключителни случаи-само когато пострадалият бил допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не можела да се предполага като доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 от КТ била на работодателя, а изводът за наличие на груба небрежност не можел да се основава на предположение. При липса на доказателства за осъществени от пострадалата конкретни действия в разрез с изискванията за безопасност при извършване на хигиенно-санитарната дейност, категоричен извод за допусната груба небрежност не можел да се направи, и възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност оставало.

В представения протокол за трудова злополука липсвали констатирани нарушения на нормативни правила. Установено било, че В. Н. С. не е била освобождавана от задълженията си по хигиенно-санитарната дейност (каквото твърдение имало от страна на Детска ясла „Детски смях“ [населено място]), както и че тези задължения били част от трудовата характеристика за заеманата от нея длъжност. Освен това не можело да се очаква, че за всяко обичайно трудово действие като миенето на прозорци ще има нарочно нареждане от упълномощен за това орган на работодателя. Не били представени доказателства, че на В. Н. С. е бил проведен инструктаж, който да въвежда специални изисквания по отношението на дейността на миене на прозорци и в частност въвеждане на задължението да се ползва стълба. Отделно от това, по никакъв начин не ставало ясно как стълбата би се оказала по-безопасна като се имало предвид, че височината от която е паднала С. не била голяма( около 50.00 сантиметра) и че стъпалото на неизползваната стълба не било нито по-широко, нито по-стабилно от мястото, на което тя била стъпила, а именно подпрозоречно пространство. При така установената по делото фактическа обстановка според въззивния съд не можело да се приеме, че В. Н. С. е проявила груба небрежност при миенето на прозорци, чрез допускане на такова тежко нарушение на правилата по извършваната дейност, с което да е съпричинила вредоносното събитие. Предвид на това твърденията на Детска ясла „Детски смях“ [населено място] за съпричиняване на вредоносния резултат от С. поради допусната от нея груба небрежност следвало да се приемат за недоказани.

С оглед на изводите на състава на Окръжен съд Пловдив с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Детска ясла „Детски смях“ [населено място] е поискала въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това кога е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, която да послужи като предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука и как се определя конкретния принос на пострадалия. В тази връзка се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 25/16.02.2016 година, постановено по гр. д. № 3233/2015 година и решение № 54/24.03.2016 година, постановено по гр. д. № 3804/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така и с решение № 79/27.02.2012 година, постановено по гр. д. № 673/2011 година, решение № 252/30.09.2016 година, постановено по гр. д. № 1364/2016 година и решение № 58/21.04.2018 година, постановено по гр. д. № 2037/2017 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Този въпрос е съществен като е бил включен в предмета на спора, поради което е бил обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и произнасянето по него е определило изводите на съда по съществото на спора. Същият обаче не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване. Съгласно установената практика при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Когато при трудова злополука има съпричиняване поради допусната груба небрежност отговорността на работодателя трябва да бъде намалена в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определя на процента на съпричиняване е конкретния принос на пострадалия, като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Грубата небрежност не се прилага служебно от съда, а само при направено надлежно позоваване на нея от страна на работодателя. Освен това тя не се предполага, а при направено възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ, подлежи на установяване в хода на исковото производство, като по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за това се носи от работодателя. Обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив не е постановено в отклонение, а в съответствие с нея. Съдът е разгледал направеното от работодателя възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника, като след преценка на събраните доказателства е приел, че то не е доказано. С оглед на този си извод въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за намаляване на обезщетението, тъй като не е налице груба небрежност. Не е приемано, че поведението на пострадалата представлява груба небрежност, но въпреки това обезщетението не следва да бъде намалявано, в който случай въззивното решение би противоречало на посочената от касатора практика на ВКС.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Детска ясла „Детски смях“ [населено място] е поискала въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Детска ясла „Детски смях“ [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 49/10.01.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, седми въззивен състав, постановено по гр. д. № 2485/2019 година по подадената против него от Детска ясла „Детски смях“ [населено място] касационна жалба с вх. № 5394/14.02.2020 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото Детска ясла „Детски смях“ [населено място] ще трябва да заплати на В. Н. С. сумата от 900.00 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/10.01.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, седми въззивен състав, постановено по гр. д. № 2485/2019 година.

ОСЪЖДА ДЕТСКА ЯСЛА „ДЕТСКИ СМЯХ“ [населено място], [улица] да заплати на В. Н. С. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата от 900.00 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.