Образувано е по касационна жалба адвокат Кацарова, в качеството й на пълномощник на К.З от [населено място], против решение № 331 от 31.10.2018 г., постановено по адм. д. № 528/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, VІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, на оспорения административен акт и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът - Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, чрез юрисконсулт Алипиева, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.
С решение № 331 от 31.10.2018 г., постановено по адм. д. № 528/2018 г., съставът на Административен съд – С. З е отхвърлил жалбата на К.З от [населено място]срещу разпореждане № 4506-40-2118 от 17.08.2018 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
След преценка на доказателствата настоящият касационен състав приема следното:
От административната преписка, съдържаща се по първоинстанционното дело се установява, че Златова е била в трудови правоотношения с „Алтея” ЕООД и със заповед № 4 от 26.08.2015 г. трудовият й договор е бил прекратен, считано от същата дата. С решение № 273 от 29.09.2017 г., постановено по търг. дело № 211/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. С. З е открито производство по несъстоятелност на цитираното дружество, прекратена е дейността на предприятието, обявена е несъстоятелността на „Алтея” ЕООД (в ликвидация). В цитираното решение (лист от 29 до 32 от делото на административния съд), като начална дата на свръхзадължеността и изпадане във фактическа несъстоятелност на дружеството, е посочена датата 2.09.2016 г., когато поради изчерпване на паричните средства, плащанията към кредиторите са спрени. Тези обстоятелства са вписани в Търговския регистър на 29.09.2017 г. Казаното означава, че правнорелевантните факти са настъпили преди изменението на ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ), обн. ДВ. бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.
По делото не е било спорно, че управител на „Алтея” ЕООД, а впоследствие и ликвидатор на дружеството е Д.К, която е майка на Златова.
След като предходните текстове на ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (ЗГВРСНР) регламентират субективното материално право на гарантирани вземания, то с разпоредбите на чл. 7 от Закона изрично са изключени определени лица, а именно съдружниците в търговското дружество, членовете на органите за управление и контрол на търговеца, съпрузите и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2. Ако законодателят е имал предвид само роднините на търговец - физическо лице, той не би записал и текста „или на лицата по т. 1 и 2”. Меродавно е лицето, с което претендиращият да получи гарантирано вземане има родствена връзка, да притежава някое от посочените качества, което качество на роднината по права линия трябва да е налице към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6. Нормата не държи сметка към кой момент кандидатстващият да получи обезщетение е напуснал фирмата, в която неговият родственик е изпълнявал посочените функции. Неслучайно в текста е записано общо „Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща...”. Моментът на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, при хипотезата на чл. 7, т. 3 ЗГВРСНР, не е свързан със съдбата на трудовото правоотношение на претендиращия да получи гарантирано вземане.
С решение № 100 от 5.01.2016 г., Общински съвет - П. баня е прекратил дейността на „Алтея” ЕООД, обявил е процедура по ликвидацията му и е избрал Д.К за ликвидатор.
В разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) изрично е записано, че ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Според чл. 268, ал. 1 ТЗ ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Предвид цитираните разпоредби, правилно съдът е приел, че ликвидаторът на търговеца има качествата на орган на управление по смисъла на чл. 7, т. 2 ЗГВРСНР.
В нормата на чл. 2 ЗГВРСНР е посочено, че този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) или по реда на специални закони. В тази връзка соченото от касаторката обстоятелство, че „Алтея” ЕООД е било общинско дружество, е правноирелевантно.
Касаторката се позовава на факта, че със заповед № 4 от 26.08.2015 г. трудовият й договор е бил прекратен, т. е. че към началната дата на неплатежоспособността на цитираното дружество - 2.09.2016 г., тя вече не е имала качеството на служител в него. Но този факт е ирелевантен, предвид нормата на чл. 7, т. 3 ЗГВРСНР и с оглед изложените мотиви. Освен това този факт е неблагоприятен за Златова, тъй като съгласно предходната редакция на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗГВРСНР, (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила до 22.12.2017 г.), право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. След като последното е станало едва на 29.09.2017 г., а трудовият договор е прекратен на 26.08.2015 г., то касаторката е изключена от правоимащите лица и на това основание, тъй като е могла да предприеме действия по удовлетворяване на вземането си преди решението по чл. 6. Нормата е материалноправна и обстоятелството, че Златова е депозирала заявление-декларация № 4502-23-548 на 16.05.2018 г., не променя този извод. Касаторката не е съобразила и срока по чл. 25 ЗГВРСНР.
След като е стигнал до извода, че разпореждане № 4506-40-2118 от 17.08.2018 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на К.З е законосъобразен административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода по спора, разноски в полза на касационната жалбоподателка не са дължими.
Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” следва да бъдат присъдени 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 331 от 31.10.2018 г., постановено по адм. д. № 528/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, VІ състав.
ОСЪЖДА К.З от [населено място], [адрес] да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” гр. С., бул. „Ал. Стамболийски” № 62-64 сумата 100 (сто) лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.