Производството е по реда на чл. 208-228 и по чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба.

Касационната жалба е от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юриск.Д.Г.Ж е срещу решение №1055 от 06.06.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград. С него по жалба на "Словена - ООД" ЕООД е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент за кампания 2016г. с изх. №01-2600/1008/7 от 09.08.2017г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ - Благоевград за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. С касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде решен спорът по същество, като се остави в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент за кампания 2016г. с изх. №01-2600/1008/7 от 09.08.2017г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Претендират се разноски за двете инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на исканите от ответната страна разноски.

Ответникът по касационната жалба – "Словена - ООД" ЕООД, с отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв.С.П, както и в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, чрез пълномощника си адв.П.П, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Частната жалба е от "Словена - ООД" ЕООД и е срещу определение решение №1438 от 02.08.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград. С него е оставено без уважение искането на "Словена - ООД" ЕООД за изменение на решение №1055 от 06.06.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград, в частта му за разноските. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение, с което на "Словена - ООД" ЕООД се присъдят заплатените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в пълният им размер от 6000 лв.

Ответникът по частната жалба - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, не изразяват становище по частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Счита, че не са налице основания за неговата отмяна. Изразява становище и за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е съобразено с чл. 78, ал. 5 ГПК при направено възражение за прекомерност, като са обосновани изводите на съда, че делото не представлява фактическа и правна сложност.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение №1055 от 06.06.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград, е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент за кампания 2016г. с изх. №01-2600/1008/7 от 09.08.2017г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ - Благоевград за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в рамките на неговите правомощия съгласно заповед №03-РД/715/27.06.2017г. Освен това съдът е приел, че оспорения акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила.

Административният съд е счел обаче, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. В тази насока съдът е приел, че формално е налице констатирано неизпълнение на поетия петгодишен ангажимент по чл. 6, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба №4). А именно - не е било спорно и се установявало и от приетите по делото доказателства, че за кампания 2016 г. жалбоподателят е заявил по-малка площ от минималния размер от 90 % по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №4, от площите, за които е поел петгодишен ангажимент. Както и е посочил и други имоти, неодобрени за кампания 2015г. Съдът е счел обаче, че това неизпълнение се дължало на директора на Областна дирекция “Земеделие“ (ОДЗ) – Благоевград, който преразпределил част от имотите на трети лица. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 77, §2, б.„г“ от Регламент №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., предвиждащ да не се прилагат административни санкции когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Съдът е приел, че в случая безспорно се е било установено, че от заявените и одобрени през 2015г. парцели в размер на 423, 97 ха, през 2016 г. оспорващият е заявил 407, 00 ха, като разликата в заявената площ е била от две заповеди на директора на ОДЗ–Благоевград, с които част от имотите, одобрени за подпомагане, били разпределени на други лица. По този начин заявителят нямал възможност да заяви преразпределените имоти.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според чл. 6, ал. 1 от Наредба №4 /в относимата й редакция преди изменението от 2018г./ биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба №4 дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. А според чл. 17, ал. 2 от Наредба №4 /в относимата й редакция преди изменението от 2018г. и допълнението от 2019г./ одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 5. На основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба №4 Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба №4.

От тази нормативна регламентация следва изводът, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/ референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление.

От данните по делото безспорно е установено, че при одобрени площи за подпомагане в размер на 423, 97 ха, за кампания 2016г. "Словена - ООД" ЕООД е заявил 407, 00 ха. От тях площта на пресичане /географското пресичане между одобрените площи по заявление за подпомагане 2015г. и заявените площи за кампания 2016г./ е 354, 26 ха, която площ е 83, 56 % на сто от одобрената. Според чл. 17, ал. 2 от Наредба №4 всяка година поне 90 % от площта по направлението трябва да се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. В случая площта на припокриване е под 90 % - 83, 56 %. Това се потвърждава от назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Следователно прекратяването на агроекологичния ангажимент на основанието, посочено в обжалвания акт - чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба №4, е законосъобразно.

Неправилно първоинстанционният съд е отменил оспорвания Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, като се е позовал на чл. 77, §2, б.„г“ от Регламент №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. (Регламент №1306/2013). Според тази разпоредба не се прилагат административни санкции когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза действително се установява, че от одобрени площи за подпомагане с поет агроекологичния ангажимент /423, 97 ха/, 12 парцела с площ от 30, 41 ха и части от други 7 парцела с площ от 16, 62 ха действително са преразпределени с две заповеди по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ). Но от това не следва, че дружеството, поело агроекологичния ангажимент /"Словена - ООД" ЕООД/ не носи отговорност за неспазването на задълженията по чл. 17, ал. 1 от Наредба №4 - да извършва дейностите по направление "биологично растениевъдство" върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. Респ. не следва, че "Словена - ООД" ЕООД не носи вина за неспазването на задълженията по чл. 17, ал. 1 от Наредба №4.

Така е, защото включването в разпределение ползването на земеделските земи по реда на чл. 37б и сл. от ЗСПЗЗ е доброволно. "Словена - ООД" ЕООД е следвало с подаване на 23.06.2015г. на заявлението си за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ да кандидатства, респ. да поеме многогодишен ангажимент само за земеделски площи, за които има осигурено ползване през следващите пет години, за които поема петгодишния агроекологичния ангажимент. Като е поел петгодишен ангажимент и за площи, за които няма осигурено ползване, "Словена - ООД" ЕООД сам се е поставил в ситуация да не може да изпълни задължението си по чл. 17, ал. 1 от Наредба №4. При разпределението по реда на чл. 37б и сл. от ЗСПЗЗ ползването на конкретни земеделските земи не е гарантирано. Затова не може да се твърди, че друг е виновен когато част от земеделските земи са преразпределени на друго място, респ. че "Словена - ООД" ЕООД не е могъл да ги заяви за кампания 2016г.

Освен това преразпределените земеделски земи е извършено с две заповеди от 01.10.2015г. По това време "Словена - ООД" ЕООД още не е бил одобрен за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, като това е станало с уведомително писмо от 24.02.2016г. За времето от 01.10.2015г. до 24.02.2016г. "Словена - ООД" ЕООД е разполагал с възможност по реда на чл. 45, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредба №4 да поиска промяна в заявлението си за подпомагане, като изключи тази част от заявените площи, които са преразпределени за ползване на други лица. Или да изключи от заявлението си за подпомагане тези площи, за които няма осигурено ползване. Като не е направил това "Словена - ООД" ЕООД сам се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 17, ал. 1 от Наредба №4.

В допълнение следва да бъде посочено, че неправилно административният съд, след като е отменил обжалвания административен акт на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, е върнал преписката за ново произнасяне на друг административен орган - директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ – Благоевград. Това е в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 173, ал. 2 от АПК. Също неправилно административният съд е осъдил за разноските на жалбоподателя Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ – Благоевград, чиито административен орган не е издател на отменения административен акт. И последният административен орган не е бил страна в първоинстанционното производство. Това също е нарушение на съдопроизводствените правила - на чл. 143, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид пререшаването на спора и като краен резултат отхвърлянето жалбата на "Словена - ООД" ЕООД срещу административния акт, следва да бъде отменено и постановеното в производството определение №1438 от 02.08.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград. Така е, защото това определение е постановено при друг резултат от оспорването. При пререшаването на спора и отмяна на постановеното решение, същото не може да бъде изменяно.

Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 1 АПК от процесуалния представител на касатора, следва да бъде уважено. Затова "Словена - ООД" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за юрисконсултски възнаграждения в размер по 150 лв. за първата и за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така общият размер на разноските за юрисконсултски възнаграждения е 300лв. Освен тях "Словена - ООД" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ и 200 лв. за заплатени от последния разноски за експертиза в първоинстанционното производство. По този начин общият размер на разноските е 500лв.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, е неоснователно искането на "Словена - ООД" ЕООД за присъждане на разноски за производството.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1055 от 06.06.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград, както и определение №1438 от 02.08.2018г., постановено по адм. дело №767/2017г. от Административен съд Благоевград, и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Словена - ООД" ЕООД срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент за кампания 2016г. с изх. №01-2600/1008/7 от 09.08.2017г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“.

ОСЪЖДА "Словена - ООД" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Г. Д, област Б.д, ул.“Бяло море“ №8, ЕИК 040701404, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на "Словена - ООД" ЕООД за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.