Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян, чрез процесуален представител, против решение № 405/12.10.2018 г. по адм. д. № 218/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. С решението е отменена негова заповед рег. № 4074з-1234/25.6.2018 г., с която на А.И е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца". Излага доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди, че оспорената заповед е издадена в установения с чл. 195, ал. 1 от ЗМВР двумесечен срок. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на оспорената заповед.

Ответникът А.И, чрез процесуален представител адв. Л.С, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 405/12.10.2018 г. по адм. д. № 218/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян е отменена заповед с рег. № 4074з-1234/25.6.2018 г. на директора на РД „ГП“ – Смолян, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР на А.И, старши полицай в ГКПП – Кулата от ГПУ - Петрич при РДГП – Смолян, е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът приема, че издаването на заповедта в нарушение на посочените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове, в рамките на които дисциплинарно наказващият орган упражнява правомощието си да санкционира представлява основание за отмяна.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд с допустими доказателствени средства, приложени по делото. Въз основа на установените факти съдът приема, че откриването на нарушението от административнонаказващия орган е станало на 9.03.2018 г., когато той е имал достатъчно доказателства за извършеното нарушение, неговото авторство и виновно поведение на нарушителя.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР изрично посочва, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В случая компетентният дисциплинарно наказващ орган е директора на РД „ГП“ – Смолян. Справката № 4074р-3014/9.03.2018 г. на комисията със събраните данни за извършени служебни нарушения от страна на А.И е постъпила при директора на РД „ГП“ – Смолян на 9.03.2018 г. В същата се съдържат данни и са обсъдени обстоятелства за поведението на служителя по време на дежурство в новогодишната нощ на 31.12.2017 г. срещу 1.01.2018 г. и неизпълнение на заповед № УРИ-32823-37718 19.12.2017 г. на директора на ГДГП относно организиране и провеждане на дежурство за управление и координиране дейността на ГД"ГП" по време на почивни и празнични дни, свързани с коледни и новогодишни празници и забраната за употреба на алкохол по време на дежурствата. Назначената комисия - л. 23 от делото, е предложила налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на А.И.С при спазване на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание е следвало да бъде наложено в 2 - месечния срок, считано от 9.03.2018 г., който е изтекъл на 9.05.2018 г. Като е наложил наказание на 25.6.2018 г. директорът на РД „ГП“ – Смолян е нарушил чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Назначената от директора на РД „ГП“ – Смолян повторна проверка със заповед от 27.3.2018 г. и изготвената въз основа на нея справка № 5396р-7396/26.4.2018 г. не променя изводите, тъй като в хода на тази проверка не са установени нови обстоятелства относими към дисциплинарното нарушение и нейният автор.

С изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР отпада възможността на дисциплинарно наказващия орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице твърдените касационни основания по чл. 209 от АПК.

С оглед изхода на спора в полза на ответника и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.6.2019 г.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 405/12.10.2018 г. по адм. д. № 218/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на А.И, [ЕГН], сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.