Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу Решение № 1882/29.08.2018г., постановено по адм. дело № 1319/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-77 от 05.04.2018 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], Протокол № N001058/09.02.2018 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. П.. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. П. за ново произнасяне при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Развитите съображения от жалбоподателя за необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 102 КСО във вр. чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Т.Ра, чрез пълномощник адв. Е.В от АК – Пловдив, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за...