Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление – гр. М. към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София срещу решение № 416/30.07.2018г., постановено по адм. дело № 264/2018г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против Експертно решение /ЕР/ № 0263 от 048/ 29.03.2018 г. на НЕЛК – специализиран състав по ортопедични болести относно потвърждаване на Експертно решение /ЕР/ № 0394 от 011/19.01.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ ”Хр. Ботев” АД - гр. В., както и потвърдения с последното Болничен лист № Е 20176227391, издаден на 14.11.2017г. от ЛКК по ортопедия и травматология, МЦ „Нов медицински център” ЕООД - гр. В.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт.
Ответникът - И.И, чрез адв.. Щ, оспорва основателността на касационната жалба. Намира правните изводи на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, като формирани въз основа на представените доказателства и в съответствие с фактическата обстановка. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
Ответниците – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Х. Б“ АД, МЦ „Нов медицински център“ ЕООД, ТП на НОИ – Монтана, РД „Социално подпомагане“ – гр. М. и Агенция за хората с увреждания не ангажират становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователни поддържаните доводи за неправилност на решението с оглед чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се възпроизвежда тезата от първата инстанция за липса на посочване на възстановителния период и по какъв начин заболяванията влияят върху работоспособността на лицето. Изложени са съображения, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът в изпълнение на чл. 168 АПК, е обсъдил всички критерии за законосъобразност на оспорения акт, а направения извод за липса на основания за отмяна на същия е обоснован.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Експертно решение (ЕР) № 0263 от 048/ 29.03.2018 г. на НЕЛК – специализиран състав по ортопедични болести, с което е потвърдено Експертно решение (ЕР) № 0394 от 011/19.01.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ ”Хр. Ботев” АД - гр. В., както и потвърдения с последното Болничен лист № Е 20176227391, издаден на 14.11.2017г. от ЛКК по ортопедия и травматология, МЦ „Нов медицински център” ЕООД - гр. В..
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че процесното решение е прието от специализиран състав по ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника, в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, предвид което първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия. Издаденото експертно решение е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната му само на това основание. НЕЛК се е произнесъл по допустима жалба срещу решението на ТЕЛК – подадена в срок и от заинтересовано лице – осигурителя. По безспорен начин е установено, че заинтересованата страна И.И е имал оплаквания, като нееднократно е посещавал лекар, видно от записите в представеното копие от лична амбулаторна карта на лицето. Данните от представеното медицинско експертно досие /МЕД/ сочат, че впоследствие лицето е подало заявление за освидетелстване пред ТЕЛК - Монтана. Въз основа на изложените мотиви, решаващият съд приема, че административния акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
В хода на производството пред Административен съд – Монтана, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
В касационната жалба не се правят конкретни възражения срещу първоинстанционния съдебен акт, а направените доводи са свързани с нарушения на процедурни изисквания при издаване на административния акт. Описаните заболявания не се оспорват. Наведените в касационната жалба оплаквания въвеждат пороци, обусловени от липсата на посочен в болничния лист период, необходим за възстановяване на лицето от констатираните заболявания и как същите влияят на работоспособността му, и пречат на изпълнението на служебните му задължения, съгласно длъжностната му характеристика.
Експертните решения имат двойствен характер – на медицински заключения и на административен акт, а при издаването им органите на медицинската експертиза действат в условията на обвързана компетентност, като имат конкретни правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние, временната неработоспособност и срока, процент на загуба и срок за действието. При издаване на оспорения акт, видът и степента на увреждане и на неработоспособност, са определени въз основа на подробна анамнеза, клиничен преглед и изследвания, установяващи функционалното състояние на пациента. Решението на НЕЛК е прието от компетентен орган от специализиран състав по ортопедични болести предвид водещата диагноза.
В разглеждания казус се касае за временна неработоспособност по смисъла на чл. 6 и сл. от НМЕ. Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/ и от министъра на здравеопазването. При временна неработоспособност болничният лист се издава за времето от първия ден на настъпването й до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. В случая се касае за продължение на болничен лист с указано заболяване и режим на лечение домашен-амбулаторен, посочен при издаването му, издаден е от ЛКК и е подписан от членовете на ЛКК, т. е съдържа задължителните реквизити.
Във връзка с болничния лист е и издаденото потвърждаващо решение на ТЕЛК, а специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл по обжалването му съгл. чл. 45, ал. 4 от Правилник за устройство на органите и медицинската експертиза, въз основа на медицинската документация.
С процесното решение не се определя процент неработоспособност, а се проверява законосъобразността на болничния лист за минал период, доколкото се касае за болничен лист, продължение на предходен, като решението се прави при преценка на медицинските данни за този период. Установява се здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист и дали състоянието обосновава временна неработоспособност за същия период. Данните в тази насока, които не са опровергани, обосновават заключението, че пациентът е бил в състояние, което не му дава възможност да изпълнява трудовите си задължения. Обосновано НЕЛК е направил извод, че болничният лист не е в противоречие със забраната за издаване по чл. 12, т. 2 от НМЕ.
В съдържанието на болничния лист не се изисква да се посочва период за възстановяване и по какъв начин заболяването влияе върху работоспособността на лицето, както и НЕЛК да се произнася по въпросите, поставени от касатора. Правнозначимо за спора е, че решението на НЕЛК е законосъобразно предвид всеки от критериите по чл. 146 от АПК, поради което липсва основание за отмяната му.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416/30.07.2018г., постановено по адм. дело № 264/2018г. по описа на Административен съд – Монтана. РЕШЕНИЕТО е окончателно.