Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на А. Акиф, осъществяващ търговска дейност като ЕТ „ЩАБ - А. Акиф“ със седалище и адрес на управление: [населено място], община [община], област [област], подадена чрез процесуалния му представител адв. И.Д, против частта от решение № 2460/22.11.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 368/2018 г., с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-09-1402370-091-01/26.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 311/16.04.2015 г.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Те основно се свеждат до следното:

- Съществените процесуални нарушения и необосноваността на решението според касатора се изразяват в неправилното възприемане на фактите по делото от съда и в безкритичното преповтаряне от него на изводите на органите по приходите без да се коментират оплакванията на жалбоподателя;

- Оспорва се наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, за които съдът е приел, че са доказани от ревизиращия екип;

- Оспорва се правилността на решението по отношение приетото от съда начално салдо към 01.01.2008 г.;

- Оспорва се правилността на решението в частта му, в която е прието, че жалбоподателят не е доказал получаването на заемни средства по представените от него договори за заем;

- Твърди се, че задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ не се дължат, тъй като органите по приходите не са доказали, че е налице доход от трудова...