Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, подадена чрез процесуалния представител юрк.Ст. Гачев, против решение № 142/23.07.2018г.,постановено по адм. дело №117/2018г. на Административен съд - Сливен, с което, по жалба на "Староселска череша" ЕООД, със седалище с. С. село, общ. Сливен, е отменена негова Заповед №03- № 03-РД/6668/16.12.2017 г.,за отказано финансиране на заявление за подпомагане по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с ИД № 20/04/1/0/02345 и УРН 184612 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.
Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно приел, че не е доказал фактическото основание на оспорения акт и че не го съобразил с материалния закон и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 г. (Наредба № 9/2015 г.), издадена от МЗХ. За критерий 8.3 „Проекти с инвестиции в строителство или обновяване на сгради, помещения или на друга недвижима собственост, пряко свързани с производство, съхраняването и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини различни от земеделска техника, които са монтирани в тях“, за който не дал претендираните от жалбоподателя точки намира, че съдът не съобразил, че инвестицията представлявала разходи като схема за капково напояване, резервоари, конструкции за окачване, торосмесващ водомерен възел, в която връзка счита, че съдът неправилно кредитирал назначената строително-техническа експертиза. Счита указанията на съда за неизпълними. Навежда и довод за неправилна преценка на съда по осъждането му за разноските в първоинстанционното производство –в частта за държавна такса в размер на 1700 лева - за горницата над 50 лева, с оглед производството по ЗПЗП и Наредба № 9 от 21.03.2015г., издадена на основание чл. 9а от този закон, а не по ЗУСЕСИФ.Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, или поне да намали присъдените от съда разноски и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба- "Староселска череша" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. Й, и в писмено възражение оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”. Намира оспорената заповед за издадена при неправилно приложение на материалния закон, защото административният орган незаконосъобразно е преценил, че не следва да се предоставят на кандидата за подпомагане 10 точки по критерий 8.3, предвид данните в приложения към заявлението за подпомагане бизнес -план на кандидата и заключението на назначената по делото строително-техническа експертиза, съгласно която допустимите инвестиционни разходи по проекта, свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, са на обща стойност 204 457 лв. без ДДС, което представлява 72.20% от общата стойност на предвидената инвестиция. Счита, че при тези данни законосъобразно съдът е приел, че предвидените разходи от 204 457 лева без ДДС попадат в обхвата на критерий 8.3 от Приложение №7 към Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", тъй като представляват строителство и съоръжения, пряко свързани с производството на продукция за продажба. Намира, че отменяйки заповедта на това основание и връщайки преписката на административния орган, съдът правилно е указал, че той следва да извърши нова преценка за съответствие на инвестицията по критерия 8.3, предвид противоречие с разпоредбата на чл. 39 ал. 1 т. 5 от Наредба № 9/2015 г., тъй като по делото не са били представени доказателства, че преди издаването й е приключил процесът на реално договориране по мярката по чл. 41 от същата наредба, поради което и не е била налице хипотезата на недостатъчен бюджет, който да обоснове отказ за финансиране. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения :
Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Староселска череша" ЕООД, срещу Заповед №03- № 03-РД/6668/16.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 39, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4”Инвестиции в материални активи” от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010г., е постановен пълен отказ за финансиране на заявление за подпомагане на кандидата "Староселска череша" ЕООД на проект ИД № 20/04/1/0/02345 на стойност 294 367.00 лева (оценено с 44 точки при класирането), поради недостатъчен бюджет на подмярката.
Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на факти, обосноваващи извода за отказ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби отм. енителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съдът отменил оспорения акт за неодобрени разходи и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено на 07.12.2016 г. от оспорващото дружество заявление за подпомагане по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с ИД № 20/04/1/0/02345 и УРН 184612, с приложен Бизнес план, Регистрационна карта с анкетни формуляри към нея, подробни количествени сметки, заверени от правоспособно лице, относно проект включващ строително-монтажни работи и другите изискуеми документи.
Установил, че преди това, със Заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на Министъра на земеделието и храните са определени: период за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г., с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата 07.12.2016 г.(т. 1), бюджет по подмярката в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро, който може да бъде променян в съответствие с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9 от 2015 г. (т. 2 и т. 3) и че видно от Докладна записка вх.№ 03-0416/381 от 24.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ДПМРСР" до Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в периода на прием са постъпили 3165 броя заявления (2926 нови и 239 прехвърлени от предходния обявен прием през 2015 г.), със заявена финансова помощ в размер 1 497 406 525.03 лв.
Констатирал и, че проектът на оспорващото дружество е оценен съобразно критериите за оценка, за което е изготвена Таблица за избор(оценка) – л. 286-295 от делото, като по критерий 1.2.Проекти с инвестиции и дейности насочени в сектор "Плодове и зеленчуци" получил 19 точки; По критерий 2. Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти- 15 точки;По критерий 3.1. Проекти, при които изпълнението на одобрените инвестиции и дейности води до осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства - 8 точки; По критерий 3.2.Проекти, представени от кандидати, които извършват земеделска дейност от най-малко три години към момента на кандидатстване - 0 точки;по спорния критерий 8.3 Проекти с инвестиции в строителство или обновяване на сгради, помещения или на друга недвижима собственост пряко свързани с производство, съхраняването и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини различни от земеделска техника, които са монтирани в тях - 0 точки;По критерий 10.2. Проекти с инвестиции за напояване, при които се използва вода от инфраструктура с по-малки загуби и по-висока ефективност при използване на водните ресурси 2 точки, общо 44 точки.Съобразил, че спрямо заявленията е приложена процедура за обработка в ограничен бюджет, поради обстоятелството, че общата заявена финансова помощ е по-голяма от определения със заповедта за прием бюджет в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро и че е извършена предварителна оценка по критериите за подбор, съобразно Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 2015 г.,като заявленията са класирани в низходящ ред по брой точки.Съобразил и, с оглед Докладна записка вх.№ 03-0416/381 от 12.12.2017г. на Директора на Дирекция"ДПМРСР" до Изпълнителния директор на ДФЗ, че след извършен анализ на обработените заявления, е установено наличие на бюджет за договориране на проектите с 56 точки на ранкинг, съответно за заявленията с ранкинг от 55 точки бил налице частично разполагаем бюджет, без да се предвижда увеличение, но че ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 2015 г. за заявленията, които не попадат в обхвата на 130% от бюджета, определен със заповедта за прием, извън който попадат всички заявления, получили 52 и по-малко точки.
Съдът приел оспорената заповед за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и че е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП,при спазени изисквания за форма и административнопроизводствени правила, но при недоказано фактическо основание за отказа, а последният - и осъществен в нарушение на закона. Този извод обосновал с аргументи от разпоредбата на чл. 32 ал. 1 т. 10 от Наредба № 9/2015 г, респ. за неправилна преценка за непредоставени 10 точки по критерий 8.3, че „ заявените за подпомагане разходи били за създаване на трайни насаждения, капково напояване, площадка за монтаж на резервоари, водни помпи, резервоари, филтри и автоматика и такава дейност не се взема под внимание за покриване на минималното изискване от 65 % по критерия”. За да стигне до този правен извод съдът обсъдил приложения Бизнес план и кредитираното като неоспорено и добросъвестно изготвено заключение на вещото лице/л. 372/,с което установил, че допустимите инвестиционни разходи по проекта, свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, са на обща стойност - 204 457 лв. без ДДС, което представлява 72.20 % от общата стойност на предвидената инвестиция, както и че тези разходи са за доставка на технологично оборудване (включващо резервоари, помпен възел, филтърен възел торосмесващ възел, водомер) на стойност 176 271 лв. и изграждането на стоманобетонови площадки (включващо изкопни работи, кофражни работи, армировъчни работи, бетонови работи, трошен камък, пясъчна възглавница) на стойност 28 186 лв.,като в тази сума не са включени разходи за създаване на трайни насаждения и изграждане на капково напояване.Счел, че доколкото част от тези разходи са предвидени за строителство и закупуване на съоръжения за производство на селскостопанска продукция, то неправилно за тях не са предоставени точки при оценка на заявлението на оспорващото дружество и съответно е необходимо да се извърши нова преценка за съответствие на инвестицията по критерия 8.3. от Приложение № 7.
Независимо от този, съдът извел и втори извод -за неправилно приложен закон, а именно, че в конкретния случай, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., предвид липсата на доказателства, че преди издаване на заповедта е приключил процесът на реално договориране по мярката, разписан в чл. 41 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., счел, че не е налице хипотезата на недостатъчен бюджет, който да обоснове отказ за финансиране. За да стигне до този извод решаващият съд приел, че не е доказано фактическото основание за отказ, защото отпуснатите средства следва да са изчерпани като резултат от уважени заявления за финансиране по същата мярка, а видно от обстоятелствената част на заповедта и от приложените в преписката докладни записки от Директора на Дирекция"ДПМРСР", в периода на обявения със Заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на МЗХ прием са постъпили 3165 броя заявления, със заявена финансова помощ в размер 1 497 406 525.03 лв., която надхвърля по размер бюджета на мярката - левовата равностойност на 237 000 000 евро (463 524 600.00 лв.), но този факт сам по себе си не е основание за отказ, защото не е посочено кога е изчерпан одобреният финансов ресурс и това основание да е налице при издаването на процесната заповед. Допълнил съображенията, че в Докладна записка вх.№ 03-0416/381 от 12.12.2017 г. на Директора на Дирекция"ДПМРСР" е направено предложение за отказ за финансиране на 2259 бр. заявления да подпомагане поради недостатъчен бюджет, но сключени договори за финансово подпомагане към тази дата има само по отношение на 372 заявления / за 146 108 263, 19 евро/,т. е. към релевантната дата процесът по реално договориране по мярката не е приключил и останалият ресурс до пълния размер на бюджета не е изчерпан.Приел и, че съобразно Докладна записка вх.№ 03-0416/381 от 12.12.2017г. на Директора на Дирекция"ДПМРСР" (л. 355) ,ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 2015 г. за заявленията, попадащи в обхвата на 130% от бюджета, определен със заповедта за прием, извън който попадат заявленията, получили 52 и по-малко точки и в случай, че на оспорващия бъдат признати пълния размер точки по спорния критерий 8.3 от Приложение № 7 към Наредба № 9/2015 г., то общият резултат от 54 точки за финансиране би попаднал в обхвата на 130% от бюджета, т.е. е налице несъответствие на материалния закон.
По тези съображения преценил обжалвания акт за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК присъдил разноски в полза на оспорващото дружество в доказания размер-за д. т. / 1700 лева/ и за вещо лице/200 лева/.
Постановеното решение е правилно, освен в частта на присъдени в полза на оспорващото дружество разноски за държавна такса.
Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че не е доказано фактическото основание за отказ.. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.
Законосъобразни са изводите на съда по съществото на спора - същите са обосновани и са довели до правилно приложение на материалния закон, поради което настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът е дал верен отговор на основния спорен въпрос по делото, като обосновано е преценил, че на оспорващото дружество неправилно не са били присъдени точки по критерий 8.3 от Приложение № 7 на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година.
Този извод следва от чл. 32 ал. 1 т. 10 от Наредба № 9/2015 г.,че разходи за рехабилитация на съществуващи и изграждане на нови напоителни системи и оборудване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата, водовземни съоръжения, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоатация, включително нови тръбопроводи, системи за капково напояване, инсталации за дъждуване, помпени станции, техники/съоръжения за съхраняване/опазване на водата, и др, представляват допустими разходи в рамките на земеделското стопанство и от неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. И тъй като част от тези разходи са предвидени за строителство и закупуване на съоръжения за производство на селскостопанска продукция, то правилно съдът е счел, че неправилно за тях не са предоставени точки при оценяване на заявлението на оспорващия.Друг е въпросът и че няма документ в приложената административна преписка за извършена предварителна оценка с изложени фактически и правни основания за определяне на 44 точки на проектното предложение.
Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно и предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., и непредставени доказателства, че преди издаване на заповедта е приключил процесът на реално договориране по мярката, разписан в чл. 41 от същата наредба -за недостатъчен бюджет, който да обоснове отказ за финансиране.
Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател съображения за неправилност на решението на административния съд, за установена незаконосъобразност на процесната заповед поради неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган. В тази връзка касаторът се позовава и на вътрешно-организационен административен документ с ненормативен характер – а именно "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9/21.03.2015 година.Административният орган е мотивирал неприсъждането на точки по критерий 8.3 от Приложение № 7, позовавайки се не на норма от Наредба № 9, а на тези насоки, за които твърди, че са утвърдени от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони и публикувани на сайта на Държавен фонд "Земеделие". В тази връзка обосновано е преценено от първоинстанционния съд, че е неправилно позоваването от страна на настоящия касатор на дадените в писмо изх. № 10-7615/07.12.2017 г. на заместник - министър на земеделието, храните и горите "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9" при оценяването на заявлението на дружеството. Безспорно тези насоки не са нормативен акт, както и не съставляват приложение към действащата Наредба № 9, поради което не са част от този подзаконов акт. Освен това, те не могат да бъдат възприети и като автентично/легално тълкуване на разпоредби от Наредба № 9 по смисъла на чл. 51 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), защото това тълкуване не е разгласено по реда за обнародване и оповестяване на приложимата Наредба № 9, съгласно изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗНА.
Затова правилно е приел решаващият съд, че цитираните насоки нямат нормативен характер, поради което не могат да предвидят изисквания, които да водят до стеснително прилагане на критериите по т. 8.3. от Приложение № 7. Още повече, че и в цитираните от административния орган насоки не е предвидено изчерпателно изброяване на допустимите инвестиции, подлежащи на оценка по критерия по т. 8.3. от Приложение № 7. Преценката за допустимост е предоставена на административния орган, който следва да се произнесе и при решение за изключване да мотивира извода си. Без правно значение са писма изх. № 10-257 от 15.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и становище на заместник министъра на земеделието, храните и горите изх. № 10-4848 от 25.10.2017 г., тъй като те са издадени след приключване на периода за прием на заявленията и не могат да въвеждат изисквания за изключване, които не са били публично оповестени до приключване на приема на заявленията.
В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични казуси –решение № 7760 от 23.05.2019 г. по адм. д. № 10081/2018 г ., решение № 6072 от 22.04.2019 г. по адм. д. № 7908/2018 г., решение № 5703 от 16.04.2019 г. по адм. д. № 5425/2018 г., всички - на ІV отд. на ВАС.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение в тази част е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което в гореописаната част следва да бъде оставено в сила.
Възражението на касационния жалбоподател срещу другата част от оспореното съдебно решение - с която е осъден да заплати на жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 1700 лв., касационният съдебен състав намира за основателно, предвид следното:
В случая първоинстанционният съд е следвало да присъди само 50 лв., какъвто е размерът на държавната такса при обжалване на индивидуален административен акт от юридическо лице. В разпореждане от 05.04.2017г., съдът погрешно е определил като дължима държавна такса този размер и задължил оспорващия земеделски производител да я внесе, като го предупредил, че при неизпълнение жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Впрочем последният с молба на л. 325 направил искане за отмяна на това разпореждане, което не подлежи на отделно обжалване с частна жалба и неговата законосъобразност се преценява при обжалването на постановения краен съдебен акт - обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд незаконосъобразно е определил дължимата държавна такса, без да съобрази, че производството пред административния орган, приключило с оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, е по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), а не е по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и затова държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно т. 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, и не следва да се определя по чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ
С оглед на това касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати държавна такса в размер, надвишаващ 50 лв. е неправилно, като противоречащо на материалния закон, поради което тази част следва да бъде отменена. Първоинстанционният жалбоподател, който в изпълнение на неправилното разпореждане на съда е внесъл по - висок размер държавна такса, може да претендира от първоинстанционния съд възстановяването на внесения в повече размер държавна такса, като заплатен без правно основание.
Така напр. и в решение № 8262 от 04.06.2019 г. по адм. д. № 7467/2018 г и решение № 7206 от 14.05.2019 г. по адм. д. № 9743/2018 г.,двете - на ІV отд. на ВАС
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 16 от делото пълномощно, установяващи действително плащане на договореното в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, го намира за основателно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 800 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 142/23.07. 2018 г., постановено по адм. дело №117/2018 г. на Административен съд – Сливен, в частта, с която Държавен фонд "Земеделие", гр. С., е осъден да заплати на "Староселска череша" ЕООД, със седалище с. С. село, общ. Сливен, направените разноски за внесена държавна такса в размер, надвишаващ 50 /петдесет/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142/23.07. 2018г., постановено по адм. дело №117/2018 г. на Административен съд – Сливен в останалата част.
О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за разноски по делото.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, представляван от изпълнителния директор, да заплати на "Староселска череша" ЕООД, със седалище с. С. село, общ.Сливен, чрез управителя, сумата 800 / осемстотин/ лева - разноски по настоящото дело.
О. Б. У. искането на "Староселска череша" ЕООД, със седалище с. С. село, общ. Сливен, чрез управителя, за сумата над 800 лева за разноски пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.