Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Промаркет“ ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л. М“ №127 срещу Решение №732 от 08.02.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №2724/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Промаркет“ ООД срещу Заповед №103 от 08.02.2017 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. С., с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закон за храните е спряна експлоатацията на част от обект – супермаркет, находящ се в гр. С., бул. „Сливница“ №212, с топла точка, рег. №222100128, и Удостоверение за регистрация №04162 от 19.12.2011 г. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – „Промаркет“ ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е обсъдил доводите му относно становище от 02.02.2017 г., съгласно което изградената в обекта вентилационна инсталация е в съответствие с изискванията на Наредба №15 от 28.07.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия Наредба №5). Не е обсъдил и релевантни доказателства по делото – констативен протокол №0010374 от 17.02.2017 г., от който е видно, че лисва основание за издаване на оспорената заповед. Не е обсъдил и факта, че заповедта е издадена на основание Заповед №РА-30-341 от 11.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“, в производството по издаване на която дружеството не е участвало.

Съдът не е обсъдил доводите на касатора за необоснованост и немотивираност на оспорения акт. Не е установил, че заповедта не сочи кое точно от изискванията на чл. 9 и 10 от Наредба №1 от 26.01.2017 г. за хигиената на храните (Наредба №1) е нарушено, с което е нарушено правото му на защита. Не е обсъдил и довода му за липсата на извод в оспорената заповед за нарушение на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), Наредба №6 от 26.06.2006 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите на оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Наредба №6) и Наредба №15.

Съдът не е отчел, че органът е признал, че обектът отговаря на изискванията със своя Заповед №125 от 17.02.2017 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В.Д, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. С., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита за правилен извода на съда, че оспорената заповед е законосъобразна.

Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Ответникът се представлява от адв. Б.Б, Адвокатска колегия гр. С. З.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Извън анализа на съда са останали релевантни за предмета на спора доказателства, както и съдът не е отчел непосочването в заповедта на конкретни нарушения. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. „Промаркет“ ООД е ползвател на обект – супермаркет, находящ се в гр. С., бул. „Сливница“ №212, съгласно договор за наем от 12.08.2010 г. с „Никдим“ ЕООД, преобразувано в „Н. Т“ ЕООД.

2. На 19.12.2011 г. директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. С., издава Удостоверение за регистрация №04162, с което удостоверява, че супермаркет с топла точка „Промаркет“, гр. С., бул. „Сливница“ №212, се регистрира с рег. №222100128 като обект за търговия на дребно/заведение за обществено хранене с посочени групи храни.

3. На 11.11.2016 г., със Заповед №РД-30-341, директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ в Столична община, нарежда премахването на строеж „Монтаж на вентилационна инсталация в магазин за хранителни стоки „Промаркет“, гр. С., бул. „Сливница“ №212. Заповедта е връчена на „Н. Т“ ЕООД.

4. На 25.01.2017 г. в Областната дирекция по безопасност на храните постъпва сигнал за пусната в експлоатация в магазин „Промаркет“, гр. С., бул. „Сливница“ №212, точка за приготвяне на топла кухня без надлежна вентилация.

5. На 31.01.2017 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. С., извършва проверка в супермаркет „Промаркет“, гр. С., бул. „Сливница“ №212, при която не са представени документи, гарантиращи изграждането на вентилационната система в съответствие с изискванията на Наредба №15. За установеното е съставен констативен протокол №0004328.

6. На 31.01.2017 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните издава предписание №2005933 на „Промаркет“ ООД да се представят технически документи за спазване на изискванията на Наредба №15.

7. На 02.02.2017 г. със Становище №15, управителят на Лаборатория за аеродинамични измервания удостоверява – след извършени замервания, съответствие на изградената в магазин за хранителни стоки с топла точка, находящ се в гр. С. бул. „Сливница“ №212 с изискванията на Наредба №15.

8. На 08.02.2017 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. С., съставя констативен протокол №0010354, в който удостоверява получена Заповед №РД-3-341.

9. На 08.02.2017 г. със Заповед №103, издадена на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закон за храните (ЗХ), директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. С., за нарушение на чл. 9 и 10 от Наредба №1 спира част от дейността в обект супермаркет с топла точка, рег. №222100128 и Удостоверение за регистрация №04162 от 19.12.2011 г., находящ се в гр. С., бул. „Сливница“ №212, считано от 08.02.2017 г.

10. На 17.02.2017 г. с констативен протокол №0010374, инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. С., удостоверя представените от „Промаркет“ ООД документи като приема, че Заповед №РД-30-341 от 11.11.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ в Столична община, не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението на съда по нейното оспорване.

11. На 17.02.2017 г., със Заповед №125, директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. С., прекратява действието на Заповед №103 от 08.02.2017 г., с което възстановява част от дейността (термична обработка на храни) до „излизане на решение на съда относно Заповед №30-3141“.

12. На 02.03.2017 г., с Определение №1421, постановено по административно дело №1217/2017 г. Административен съд, София град, оставя без разглеждане жалбата на „Промаркет“ ООД срещу Заповед №РА-30-341 от 11.11.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ в Столична община и прекратява съдебното производство.

13. На 24.04.2017 г., с Определение №5045, постановено по административно дело №4266/2017 г., Върховният административен съд оставя в сила Определение №1421.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че оспорената заповед е и материално законосъобразна. Приема, че по делото са установени нарушение на чл. 9 и 10 от Наредба №1, тъй като обектът е изграден в нарушение на изискванията на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и на Наредба №15. Спазено е и изискването на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закон за храните (ЗХ), като органът е посочил начална дата на прилагане на мярката, която следва да се прилага завинаги или до отстраняване на нарушението.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на този твърдян порок са изцяло във връзка с порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил релевантни за предмета на спора доказателства и не е обсъдил негови доводи. С оглед на това съдът приема, че касаторът поддържа именно този порок на обжалваното съдебно решение. Проверката на обжалваното решение за съответствие с материалния закон съдът извършва на основание чл. 218, ал. 2 АПК.

Безспорно по делото е, че оспорената Заповед №103 е издадена от компетентен орган. За да бъде и законосъобразна заповедта следва да съдържа фактически и правни основания, доказани в хода на съдебното производство. Видно от мотивите на заповедта тя е издадена за нарушение на чл. 9 и 10 от Наредба №1. Член 9 от Наредба №1 изисква обектите за търговия с храни да бъдат изградени при спазване на изискванията на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), а чл. 10 от Наредба №1 изисква вентилационните инсталации в тези обекти да се изграждат в съответствие с изискванията на Наредба №15.

Следователно, двете разпоредби са бланкетни и за да е налице мотивиране на акта е необходимо да са посочени точно нарушенията на двата нормативни акта – Законът за устройство на територията и Наредба №15.

В случая, видно от мотивите на Заповед №103, органът се е позовал на влязъл в сила акт на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ в Столична община - Заповед №РД-30-341, за премахването на строеж „Монтаж на вентилационна инсталация в магазин за хранителни стоки „Промаркет“, гр. С., бел. „Сливница“ №212. Видно от Заповед №РД-30-341 процесният строеж е извършен без съгласувани проекти по част „Отопление, вентилация и климатизация“ и без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, предложение 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и подлежи на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ.

Заповед №РД-30-341 е влязъл в сила индивидуален административен акт. Доводите на касатора, че заповедта не е влязъл в сила акт са неоснователни, видно от доказателствата по делото. Ирелевантни са и доводите му, че не е участвал в производството по нейното издаване, както и че не му е връчена надлежно. Въпросът за качеството на заинтересована страна на касатора в производството по издаване и оспорване на Заповед №РД-30-341 е решен с влязло в сила Определение №1421 на Административен съд, София град. Перпетуирането на въпроса не променя правния резултат – касаторът няма качеството на заинтересовано лице по отношение на Заповед №РД-30-341, с оглед на влязлото в сила съдебно определение, поради което и нито е трябвало да участва в административното производство по нейното издаване, нито е трябвало да му бъде съобщавана.

С оглед на горното с позоваването на Заповед №РД-30-341 органът е мотивирал Заповед №103 конкретно по отношение на твърдяното нарушение на чл. 9 от Наредба №1 като е инкорпорирал фактическите и правни основания на тази заповед в своя акт и по този начин е изпълнил изискването на Закон за точно посочване на нарушените разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 10 от Наредба №1 – несъответствие с изискванията на Наредба №15, то видно от констативния протокол към Заповед №РД-30-341, строежът е извършен без съгласувани инвестиционни проекти по част „Отопление, вентилация и климатизация“, което значи, в нарушение на Наредба №15, която регламентира техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения от топлоснабдителната система. Представеното по делото Удостоверение №15 от 02.02.2017 г. на Лаборатория за аеродинамични измервания не променя извода за незаконен строеж – извършен без строителни книжа, тъй като няма доказателства по делото – а това е отговорност на касатора, че към датата на издаване на Заповед №103 Заповед №РД-30-341 е отменена.

Ирелевантни за законосъобразността на Заповед №103 е и последвалият след издаването й акт на същия орган – Заповед №125, с който е прекратено действието на Заповед №103. Заповед №125 е относима единствено към изпълнението на Заповед №103, не и към нейната законосъобразност. В Заповед №125 изрично е посочено, че е настъпила промяна в обстоятелствата, съществували към датата на издаване на Заповед №103. Без правно значение, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че тази промяна е фактически образуваното по недопустима жалба на касатора съдебно дело срещу Заповед №РД-30-341, което на 24.04.2017 г. е прекратено с влязло в сила определение на съда.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първо, е обсъдил сочените от касатора факти и обстоятелства, и второ, фактът, че въз основа на тяхното обсъждане не е стигнал до желания от касатора извод не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал и нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на защита на касатора. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди „Промаркет“ ООД да заплати на Българската агенция по безопасност на храните – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размера на 300, 00 лв. – договор за правна защита и съдействие №111026 от 11.03.2019 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №732 от 08.02.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №2724/2017 г.

ОСЪЖДА „Промаркет“ ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л. М“ №127 да заплати на Българската агенция по безопасност на храните, седалище гр. С., бул. „П.С“ №15а 300, 00 (триста) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.