Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Пурмерул“ ООД със седалище в гр. Х., представлявано от управителя П.С, подадена чрез адвокат М.С.Ж е срещу заповед №РД46-139 от 28.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Заповедта се обжалва в частта й, в която извън специализирания слой са останали части от парцели с идентификатори: 40333-26-1-2 с декларирана площ от 51, 09 ха, от които определени като недопустими 19, 40 ха и 69835-341-3-1 с декларирана площ от 7, 40 ха, от които определени като недопустими 0, 41 ха. С жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Същият бил немотивиран, постановен при нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част. Претендират се и разноски.

Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, представляван от процесуалния си представител – юрисконсулт Ц.Т, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да я остави без уважение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице, чието възражение срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017г., не е уважено.

От данните по делото се установява, че „Пурмерул“ ООД е регистрирано като земеделски стопанин с УРН 536050, като за 2017г. е заявило за подпомагане 3 парцела с обща площ от 59, 64 ха. Със заповед №РД46-428 от 13.12.2017г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба №105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105) е одобрил проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, като част от СИЗП, обновен за кампания 2017г. В раздел IV от нея е дал възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 05.01.2018г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Дружеството-жалбоподател е подало възражение с вх. №16-00-11650 от 21.12.2017г. срещу заповедта на министъра, с която е одобрен проектът на специализирания слой. Във възражението си е посочил процесните 2 броя парцели с идентификационните им номера.

С обжалваната заповед №РД46-139 от 28.02.2018г. на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба №105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017г. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. След извършена справка жалбоподателят „Пурмерул“ ООД е установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било уважено, поради което е подал жалбата срещу частта от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, касаеща тези два парцела.

По повод образуваното съдебно производство административният орган е предоставил на съда писмо с изх. №70-1332 от 13.04.2018г. на директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите. В него се пояснява, че за кампания 2017г. бенефициентът е заявил за подпомагане 3 парцела, като обект на възражението и на жалбата на кандидата са 2 от тях. Площите попадали в частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, т. е. за тези територии министерството не разполагало с актуална за кампанията цифрова ортофото карта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана. Съответно актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП била извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване „допустим слой“, съгласно заповед №РД 09-614 от 04.08.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите. Към писмото са приложени на CD и протоколите от извършените теренни проверки, ведно със снимки от GPS към тях, както и таблица с подробни данни за заявените от кандидата парцели за кампания 2017г.

От така представените доказателства се установява следното:

По отношение на ФБ 40333-26, в границите на който се намира парцел с идентификатор 40333-26-1-2, видно от протокол №PDV-05-NS-13790 от 18.10.2017г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с. К., община Х., област П., извършена на 12.10.2017г. в графата „Метод“ е записано, че проверката е извършена чрез визуален метод, в графата „Корекции“ е отбелязано: „Промяна в границите - увеличение“, а в графа „Забележки“ - „Да се добави към ДПП площи… Останалата част от ДПП остава същата без промяна“. Като причина за недопустимост на ДПП от преди това е чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 от 17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба №2) - „повече от допустимите дървета и храсти/невъзможно пашуване“ и чл. 2 от същата наредба – „неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност“.

По отношение на ФБ 69835-341, в границите на който се намира парцел с идентификатор 69835-341-3-1, видно от протокол №PAZ-07-NK-16224 от 23.11.2017г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с. С., община С., област П., извършена на 22.11.2017г. в графата „Метод“ е записано, че проверката е извършена чрез визуален метод, в графата „Корекции“ е отбелязано: „без промяна“ и в графа „Забележки“ също - „без промяна“. Като причина за недопустимост е посочен чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 - „повече от допустимите дървета и храсти/невъзможно пашуване“. Същите отбелязвания по отношение на ФБ 69835-341 са направени и в протокол №PAZ-07-NK-15066 от 09.11.2017г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с. С., община С., област П., извършена на 30.10.2017г.

За изясняването на спора по същество съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по която вещото лице дава следното заключение:

Определените като недопустими за подпомагане за кампания 2017г. части от БЗС – обект на жалбата, са били установени въз основа на специализирани теренни проверки, извършени от структурите на МЗХГ, за което към преписката са приложени цитираните по-горе протоколи. Границите на слоя с допустими за подпомагане площи за кампания 2017г. били актуализирани въз основа на измервания с GPS устройства и визуален контрол (когато не се налагат измервания), като по време на проверките в близост до двата парцела били направени общо 14 снимки с GPS, на които се виждали части от процесните парцели.

За парцел с идентификатор 40333-26-1-2 вещото лице е отбелязало, че същият попада в обхвата на ФБ 26, който е бил обект на теренна проверка, в резултат на която допустимата площ в парцела била увеличена с 3, 2 дка, като в протокола било отразено увеличение на допустимата площ. Недопустимата площ била описана като орлова папрат, камъни и храсти. Парцелът попадал в територия, за която в Google Earth била налична ортофото карта от 22.07.2017г., от която се виждало, че недопустимата площ представлява папрати, храсти и камъни в южната част на парцела, както и че границите на слоя с допустими площи били правилно определени.

Според заключението от експертизата, парцел с идентификатор 69835-341-3-1 попада в обхвата на ФБ 341, който е бил обект на две теренни проверки, като допустимата площ не е била променена в резултат на тях, а недопустимата площ в парцела била описана като повече от допустимите дървета и храсти, невъзможно пашуване. И този парцел попадал в територия, за която в Google Earth била налична ортофото карта от 22.07.2017г., от която се виждало, че недопустимата площ представлява влажен участък с папрати и бурени, както и че правилно тази площ била оставена извън границите на допустимия слой.

Заключението по допуснатата и изслушана по делото експертиза не е било оспорено от страните. Същото се приема от съда като обективно дадено. По същността си то потвърждава констатациите на административния орган.

При това фактическо установяване и при извършения контрол по реда на чл. 168 от АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в протоколите от извършените специализирани теренни проверки.

Според чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) – чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите – чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба №105, според § 4 от заключителните й разпоредби.

СИЗП и данните, включени в нея, са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105.

В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед №РД 46-139 от 28.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила.

При извършените специализирани теренни проверки не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, какъвто довод се съдържа в жалбата. В чл. 15 от Наредба №105 е разписан редът за извършване на специализираните теренни проверки. На интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите е публикувано съобщение за теренните проверки и жалбоподателят, ако е искал, е могъл да се запознае с датата на извършването им. Отделно от това в чл. 15, ал. 7 е посочено, че земеделският стопанин може да присъства при извършването им, от което следва, че присъствието му не е задължително, като във второто изречение на нормата се уточнява, че специализираната теренна проверка се извършва и без присъствието му. От това следва, че теренните проверки са извършени без присъствието на жалбоподателя, което обаче не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Едно нарушение е съществено, когато ако не е било допуснато, административният орган е могъл да достигне до различни изводи от направените, или когато е нарушено правото на защита на страната. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проектът на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата, е неоснователно.

При анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че заповедта е съответна на материалния закон и на неговата цел. Установява се, че от административния орган е приета недопустимост за подпомагане на части от процесните парцели въз основа на извършени специализирани теренни проверки, резултатите от които са обективирани в протоколи. Към протоколите за теренни проверки са представени на магнитен носител и снимки от извършено заснемане. От приложените снимки ясно се вижда, че определената за недопустима площ не отговаря на критериите за допустимост. Това се потвърждава изцяло и от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Затова съдът приема, че няма допуснато нарушение при определяне недопустимата площ за процесните парцели.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Отправената от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. „Пурмерул“ ООД, гр. Х., следва да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пурмерул“ ООД, гр. Х., срещу заповед №РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017г. в частта й, с която като площи извън специализирания слой са останали части от парцели с идентификатори: 40333-26-1-2 с декларирана площ от 51, 09 ха, от които определени като недопустими 19, 40 ха и 69835-341-3-1 с декларирана площ от 7, 40 ха, от които определени като недопустими 0, 41 ха.

ОСЪЖДА „Пурмерул“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „В. Л“ №16, ЕИК 201172065, да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

О. Б. У. искането на „Пурмерул“ ООД, гр. Х., за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.