Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Н, подадена чрез адв. С.К, срещу решение № 249 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2357/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена исковата молба на С.Н, против Областна дирекция (ОД) – Бургас на МВР за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-0237-000365 от 26.07.2016 г., издадено от началника на РУ – Айтос при ОД – Бургас на МВР в частта му, в която на С.Н за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено наказание „глоба“, в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

От същото лице е подадена и частна жалба срещу определение № 824/11.04.18 г., постановено по адм. дело № 2357/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено искането на Николова за изменение на решение № 249 от 19.02.2018 г., в частта за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) се съдържа изрична законова регламентация на отговорността за разноски, която изключва приложимостта на чл. 143, ал. 4 от АПК в производството по ЗОДОВ, съответно чл. 78, ал. 4 от Гражданскопроцесуалния...