Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител, против решение № 49 от 10.12.2012 г., по адм. дело № 297/2012 г. по описа на Административен съд – Русе. С него е отменена заповед № з-3631/21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР – Русе за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на полицай Н.К – младши автоконтрольор – I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Руси, категория Е.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на Н.К.П се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба – Н.К, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Върховният административен съд (ВАС), ІІ колегия, петчленен състав, с решение № 5184 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 12809 по описа за 2016 г. е отменил решение № 526 от 15.01.2014 г. по адм. дело № 1354 по описа за 2013 г. на състав на ВАС, пето отделение по реда на чл. 237 и сл. от АПК, на основание чл. 239, т. 1 от АПК и е върнал делото на друг съдебен състав от пето отделение на Върховния административен съд за ново произнасяне.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил заповед № з-3631/21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която на полицай Н.К – младши автоконтрольор – I степен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови решението съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазени административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и неустановеност на извършени дисциплинарни нарушения.
Съдът е приел, че приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени материали от следственото дело като протоколи за разпит на защитен свидетел и протоколи за разпознаване на лица от същия този свидетел са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствени източник на сведения за правнорелевантните факти от състава на приетите за извършени от Костадинов дисциплинарни нарушения. Също така съдът приема, че тези материали са изготвени и събрани за нуждите на наказателното производство по предвидения в НПК специален ред и процесуалната им годност следва да бъде изследвана единствено от наказателен съд и в този смисъл не могат да бъдат подлагани на анализ от административния съд извън рамките на наказателното производство.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.
Настоящият съдебен състав споделя направените изводи и мотиви на постановеното решение № 526 от 15.01.2014 г. по адм. дело № 1354 по описа за 2013 г. на състав на ВАС, пето отделение в първото касационно производство.
Фактическата обстановка е правилно установена от съда и не се оспорва от страните. Спорът по делото се свежда до въпроса установени ли са извършените от Н.К дисциплинарни нарушения за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на събраните и приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора, дори и ако пред самия съд същите биха били недопустими. В този смисъл неправилно решаващият съд е приел, че приобщените материали - протоколи за разпит на защитен свидетел и протоколи за разпознаване на лица от същия този свидетел не могат да бъдат използвани с доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се ползват всички начини и средства, допустими от закон. Касае се за препращаща норма, съгласно която като допустими доказателствени източници могат да се ползват доказателствени средства събрани по реда на други закони - НПК, ГПК и т. н. В случая, като доказателства по дисциплинарната преписка са приложени доказателствени средства, изготвени по реда на НПК - разпит и разпознаване осъществени от лице със скрита самоличност. Следователно, за да се допустими тези доказателствени средства, същите следва да отговарят на всички изисквания, предвидени в НПК, в това число и на нормата на чл. 124 от НПК, т. е. да бъдат подкрепени от други доказателствени източници, които не са тайни. В случая това изискване е налице. Тайните доказателства, косвено кореспондират с другите писмени доказателства по делото - нарядни дневници, дневници на патрулната кола, план-разстановка и т. н. От тях се установява, че полицай Ц.Ц и Н.К са били заедно в един наряд и са патрулирали на посочените със заповедта време и място, с посочения от анонимния свидетел автомобил с ДК [рег. номер на МПС], С оглед на това настоящият състав намира, че фактическите обстоятелства, изложени в заповедта за уволнение се установяват от събраните по делото доказателства по несъмнен начин.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав не споделя правните изводи на първата инстанция. Заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, както и изискванията за форма. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона.
Също така изрично следва да се посочи, че представените в производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК писмени доказателства, послужили като основание по чл. 239, т. 1 от АПК, за да бъде отменено с решение № 5184 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 12809 по описа за 2016 г. на ВАС, ІІ колегия, петчленен състав решение № 526 от 15.01.2014 г. по адм. дело № 1354 по описа за 2013 г. на състав на ВАС, пето отделение, тричленен състав, не рефлектират върху извода, че издаденият административен акт, а именно заповед № з-3631/21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР – Русе, е законосъобразен. Този извод се обуславя от преценката на представеното писмено доказателство, а именно постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2016 г., изх. № 4-2846/2011, потвърдено с определение № 170 от 16.05.2016 г. по ч. н.дело № 263/2016 г. на Русенски окръжен съд, НК, последното отменено с определение № 47 от 5.08.2016 г. по вчндело № 212/2016 г. на Великотърновски апелативен съд и като е изменено постановлението от 29.03.2016 г. на прокурор при СГП по ДП№ 20-П/2011 по описа на Следствен отдел при СГП. С така измененото постановление се прекратява наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, поради приетото от съда, че деянието не е извършено. От оспорения административен акт се установява, че той е постановен на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР отм. , според която разпоредба държавните служители в МВР се наказват, когато са извършили деяния, които представляват: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Другото правно основание, посочено в заповедта е чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР отм. , Според него тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са: т. 7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; т. 8. злоупотреба с власт или доверие и т. 10 извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение от ЗМВР. От съдържанието на тези правни норми и от изложените в мотивите на акта фактически съображения, както и от доказателствата по делото безспорно се установява, че адресатът му е имал поведение и е осъществявал действия, които ангажират дисциплинарната му отговорност. Дали за същите деяния той носи и наказателна отговорност за настоящия правен спор по повод законосъобразността на административния акт те нямат значение.
С оглед на тези съображения, касационната жалба се явява основателна, a първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено ново, с което жалбата срещу заповедта за уволнение да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 300.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 49 от 10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 297/2012 г. на Административен съд Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К срещу заповед рег. № з-3631 от 21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение като младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Русе, категория „Е“ - I степен.
ОСЪЖДА Н.К да заплати на Областна дирекция на МВР град Русе разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.