Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193, ал. 7 и с чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С.К, съдия в Районен съд - Варна, срещу решение по т. 4.2 от протокол № 49 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 05.12.2017 г., с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), Й.Д, съдия в Окръжен съд - Шумен, е преместен на длъжност „съдия“ в Окръжен съд - Варна - търговска колегия.

Жалбоподателят сочи, че участвал в конкурсната процедура за повишаване и преместване в длъжност „съдия“ в Окръжен съд - Варна - търговска колегия, обявена с решение по протокол № 12/12.07.2016 г. на ВСС (обн. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г.). От публикувания на 06.12.2017 г. протокол № 49/05.12.2017 г. е узнал, че по време на провеждане на конкурса са овакантени две длъжности „съдия“ в Окръжен съд - Варна - търговска колегия. По реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) на овакантените длъжности е повишена съдия Е.К и е преместен съдия Й.Д.И подробни съображения за незаконосъобразност на решението на СК на ВСС (относими към основанията по чл. 146, т. т. 2-5 от АПК), водещи до неговата отмяна. Поддържайки фактическите си твърдения и правни доводи, жалбоподателят моли обжалваното решение на СК на ВСС да бъде отменено и да се дадат задължителни указания на кадровия орган на съдебната власт по приложението на закона. В хода на съдебното производство развива позицията си, като аргументира тезата, че доколкото разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, е отменена с влязло в сила решение по административно дело № 8592/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), то за желаната от него съдийска длъжност ще се проведе нов конкурс, след обявяването на който той като действащ магистрат ще има право да участва и да я заеме.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Т, поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. В условията на евентуалност моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея решение - потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Й.Д, съдия в Окръжен съд, пледира за недопустимост на оспорването поради отпаднал правен интерес от обжалване на назначението му, поради което моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати, а при условията на евентуалност – жалбата да бъде оставена без уважение или да се отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като съобрази оплакванията, становищата и доводите на страните и след като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно приложимия в случая нормативен регламент, намира за установено следното:

С решение по т. 69.1 от протокол № 12 от заседание на СК на ВСС, проведено на 12.07.2016 г. (обн. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г.), на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 от ЗСВ е обявен конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на 14 свободни длъжности за „съдия“ в окръжните съдилища - търговска колегия (ОС – ТК), като за Окръжен съд - Варна има три свободни длъжности. В този конкурс са взели участие като кандидати за заемането им както жалбоподателя, така и заинтересованата страна.

Съгласно списъка с резултатите от класирането (номериран като листи 49 и 50 от папката на делото) Й.Д и С.К са получили еднакви крайни оценки от конкурса - „5.98“, и са били едни от следващите кандидати за повишаване след назначените от конкурсната процедура магистрати, като Димов, който от двамата е класиран по-напред, е бил кандидат за преместване, а Колев – за повишаване.

Със заявление вх. № 13057 от 02.10.2017 г. съдия Й.Д като втори поред от неназначените кандидати в конкурса е поискал от СК на ВСС да бъде преместен по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на една от двете освободени впоследствие длъжности в търговската колегия на Окръжен съд - Варна.

С решение по т. Р–3 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК на ВСС, взето по протокол № 51 от 27.11.2017 г., е предложено на СК на ВСС да премести на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Й.Д, съдия в Окръжен съд - Шумен, с ранг „съдия в Апелативен съд“, на длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Варна - търговска колегия. В протокола на КАК на СК на ВСС са изложени мотиви, че към настоящия момент актуалното кадрово състояние на Окръжен съд – Варна - търговска колегия показва наличие на 2 свободни длъжности „съдия“, освободени на 09.05.2017 г., след повишаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на магистратите Д.В и Н.Д в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Варна - търговска колегия. Прието е още, че тези две длъжности са овакантени в срока по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ - по време на провеждането на конкурса и в деветмесечния срок от неговото приключване. От протокола на КАК се установява, че конкурсната процедура по обявения с решение по т. 69.1 от протокол № 12 конкурс за повишаване и преместване в длъжност „съдия“ в търговска колегия, е приключила с решение на СК на ВСС по протокол № 43/24.10.2017 г. за Окръжен съд - Варна, считано от 29.09.2017 г. - датата на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Деветмесечният срок за приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в така приключилия конкурс за Окръжен съд - Варна изтича на 29.06.2018 г. Комисията е приела, че за свободните длъжности може да бъде назначен следващият по реда на класирането кандидат. Според съображенията на помощния орган, това може да е съдия Й.Д, който отговаря на изискванията на ЗСВ, получил е крайна оценка в конкурсната процедура над 5, 00, както и има изготвено и прието от Комисията по професионалната етика към СК на ВСС положително становище за притежаваните нравствени качества. Поради това за него са налице условията на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ за преместването му.

С решение по т. 4.2 от протокол № 49 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.12.2017 г., на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), Й.Д, съдия в Окръжен съд - Шумен, е преместен на длъжност „съдия“ в Окръжен съд - Варна - търговска колегия.

При така установените факти Върховният административен съд, шесто отделение, стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ от лице, за което оспореното решение е неблагоприятно, срещу акт на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по смисъла на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, при наличие на правен интерес от обжалване, и при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

С разпоредбата на чл. 193, ал. 7 от ЗСВ решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 5 (отказ за назначаването на кандидат, за когото е установено, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 от ЗСВ) и ал. 6 (назначаване в 9-месечен срок след приключване на конкурса на следващия по ред кандидат на освободена длъжност) може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187 от ЗСВ, т. е. всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС. Правният интерес от обжалване ще е налице за всеки кандидат, който е допуснат и е участвал в конкурсната процедура и не е назначен на заявената от него магистратска длъжност.

В изпълнение на процедурата по чл. 188 – чл. 190 от ЗСВ в относимата редакция на закона преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9 август 2016 г., жалбоподателят С.К, съдия в Районен съд - Варна, е участвал в конкурс за повишаване чрез събеседване на длъжност „съдия“ във Окръжен съд – Варна - търговска колегия. С § 210 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. На основание чл. 192, ал. 1 от ЗСВ (изм. ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.), конкурсната комисия е провела конкурса за повишаване в длъжност „съдия” във окръжните съдилища – търговска колегия чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите.

Със ЗИДЗСВ, ред. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., се предвиди нова алинея 6 на чл. 193 от ЗСВ. Според съдържанието й в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5, 00”. От така цитираната разпоредба не може да се изведе пряко началният момент, от който следва да се считат за освободени новите щатни бройки, упоменат е единствено крайният момент за приемане на решението за новото назначаване от СК на ВСС. От логическото тълкуване на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и по арг. от чл. 155 и чл. 159 ЗСВ, следва да се приеме, че 9-месечният срок започва да тече от деня, в който назначените магистрати са встъпили в длъжност „съдия” в ОС – ТК. Изтичането на крайния срок е поставено в зависимост от заемане на конкурсните длъжности чрез встъпването в длъжност на кандидатите, с влязло в сила решение на съответната колегия на ВСС. За Окръжен съд - Варна е установено, че в така приключилия конкурс срокът изтича на 29.06.2018 г.

В съответствие със законовата делегация и на основание § 215 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. ), Висшият съдебен съвет е приел Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, в сила от 21.02.2017 г.,(обн. ДВ, бр. 17 от 21 февруари 2017 г.). Видно от § 6 от ПЗР на наредбата, който е действал към дата 05.12.2017 г. (сега отменен с решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 10 от 2019 г., в сила от 01.02.2019 г.), разпоредбите на глава трета, раздел ІV от нея се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. На основание § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата, предходната конкурсна процедура е приключила, когато конкурсните длъжности са заети чрез встъпване в длъжност на назначените с влезли в сила решения на съответната колегия на Висшия съдебен съвет кандидати.

Правото на жалба и съответно да се иска отмяна на административен акт е потестативно право. Последното, с оглед търсената съдебна защита, очертава правния интерес, съответно активната процесуална легитимация на оспорващия. Правната възможност за обжалване на решението на СК на ВСС е предоставено на оспорващия с разписаното в текста на чл. 193, ал. 7 от ЗСВ. За условията и реда, по които се осъществява оспорването, разпоредбата препраща към чл. 187 от ЗСВ. Последната предвижда, че всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС. Правният интерес от обжалване на оспорения административен акт ще има всеки кандидат, който е допуснат да участва в конкурсната процедура, вкл. и по отношение на този, който е назначен на съответната магистратска длъжност, чието решение се оспорва. Ако крайният административен акт не удовлетворява участниците в конкурса, те имат пряк, личен и непосредствен интерес да го обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс и в съответствие със ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

С Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по тълкувателно дело № 1/2006 г. на ОСС на ВАС, втора колегия се прие, че заинтересовани от отмяната на решенията на Висшия съдебен съвет са магистратите, чиито права и законни интереси се засягат. По силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Прогласеното от Конституцията право на защита срещу незаконосъобразни административни актове принадлежи само на гражданите и организациите, засегнати от актовете, а не на административните органи, които ги издават, или на отделните им членове. В същото тълкувателно решение изрично се подчертава, че в други случаи решението за назначаване засяга правната сфера на друг кандидат, когато във Висшия съдебен съвет са внесени и разгледани повече от едно предложение за една и съща длъжност. Неназначеният кандидат има право да обжалва решението на съвета, защото то засяга пряко и непосредствено правнозащитения му интерес от заемане на длъжността.

Също така в решение № 5/17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г. Конституционният съд е имал възможност да се произнесе и приеме, че „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите (в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСК на ВАС). Към датата на подаване на жалбата, вкл. и до приключване на устните състезания по делото пред съдебната инстанция, правният интерес от оспорване на акта за жалбоподателя, в качеството му на участник в конкурсната процедура, не е отпаднал, вкл. и поради обстоятелството, че освободената бройка за съдия ще бъде обявена за заемане с последващ конкурс.

Поддържайки така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят има право да оспори решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, което внася неблагоприятни правни последици в неговата правна сфера и го засяга отрицателно, доколкото е назначен друг кандидат, а не той.

Разгледана по същество в съответствие с чл. 168 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК, жалбата е основателна.

Процесното решение е постановено от компетентен орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ и е прието с необходимия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум и мнозинство, след явно гласуване, поради което на това основание са спазени изискванията на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ (всички в ред. преди изменението на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/2016 г.). Обжалваното решение е писмено и е мотивирано съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ, т. е. отговаря на изискването за съдържание и форма на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на акта обаче е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

В случая СК на ВСС на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, е следвало да уведоми писмено и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет всички кандидати, които отговарят на условията по ал. 1, за наличие на освободена в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура длъжност в съответния орган на съдебната власт. Ответникът до приключване на устните състезания по делото, обосновавайки приложимостта на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и за висящите конкурси, не е ангажирал доказателства в тази насока. Този извод се основава на обстоятелството, че административното производство по приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ за магистрата трябва да започне след уведомяването му по смисъла на чл. 43, ал. 4 от Наредбата, което за жалбоподателя не е сторено от СК на ВСС.

При издаването на оспорения административен акт е нарушен и материалният закон (порок по чл. 146, ал. 3 от АПК), свързано с неправилното приложение на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ.

Конкурсната процедура за повишаване и преместване в длъжност „съдия“ в окръжни съдилища - търговска колегия е обявена с т. 69.1 по протокол № 12 от заседание на СК на ВСС, проведено на 12.07.2016 г. (обн. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г.

Съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5, 00“.

Новата разпоредба на чл. 193, ал. 6 е нормативен факт със Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ред. ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). Със същия закон § 210 от Преходните и заключителни разпоредби предвиди, че започналите до влизането му в сила (09.08.2016 г.) конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред.

Важна за приложението на нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е преценката, дали така уредената процедура е част от конкурса или съставлява самостоятелно производство.

С решение № 12/27.07.2018 г. по конст. дело № 1/2018 г. Конституционният съд на Р. Б е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ - в Раздел IIа „Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт“, и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс, по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл, като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър „5, 00“, оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите.

Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД) решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Настоящият състав на Върховния административен съд, като съобрази тълкуването, че назначението по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е част от конкурсната процедура, счита, че такова може да бъде реализирано (по аргумент от § 210 ПЗР на ЗИДЗСВ) единствено в рамките на конкурси, обявени след 09.08.2016 г., какъвто обсъжданият не е, защото обявяването му е преди тази дата.

Докато процедурата за назначаване на длъжност „съдия” във ОС - ТК по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е висяща, с решение № 915 от 22.01.2019 г. постановено по адм. дело № 8592 от 2017 г., Върховният административен съд в 5–членен състав на първа колегия отмени § 6 ПЗР на Наредбата, който гласи, че разпоредбите на глава трета, раздел ІV се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. Решението е обнародвано в ДВ, брой 10 от 1 февруари 2019 г., в сила от тази дата, т. е. преди приключване на устните състезания по настоящото дело на дата 18.02.2019 г. Изхождайки от мотивите на решението на 5–членния състав на ВАС, както и от тълкуването на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, което беше дадено в решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г. на Конституционния съд, следва да се приеме, че процедурата по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е част от конкурсната процедура, описана с цитираните текстове на ЗСВ.

Решението на СК на ВСС е прието в нарушение на § 210 от ЗИДЗСВ (ДВ бр. 62 от 2016 г.), тъй като е приложено действието на материалноправната норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, без да й е придадено обратно действие за започналите, но незавършени конкурсни процедури.

Решение № 915 от 22.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8592 от 2017 г. по описа на Върховен административен съд от негов петчленен състав, което има общозадължителен характер, е в сила от 01.02.2019 г. Същото има действие за в бъдеще, а устните състезания по настоящото дело, както и по-горе бе посочено, са приключили на 18.02.2019 г. Независимо от този факт, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов акт противоречи на акт от по–висока степен, прилага се по–високият по степен акт. Подобно законодателно решение, обосноваващо косвения контрол за съответствието на подзаконовия нормативен акт с акт от по–висок ранг, дава и чл. 15, ал. 3 от ЗНА (Закона за нормативните актове). В този смисъл и по реда на осъществявания косвен контрол, настоящият съдебен състав констатира противоречие на § 6 от Наредбата със замисъла, вложен от законодателя в тълкуването на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Съобразявайки мотивите на Конституционния съд, както и правилото на § 210 от ПЗР на ЗИДЗСВ, че започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт, задължително подлежат на довършване при досегашните условия и ред, съдът намира, че новата ал. 6 на чл. 193 ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 09.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени, каквото материално право не е съществувало за съдия Й.Д, т. е, той не е имал право да бъде назначен на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ в цитираната по–горе редакция на закона.

При така изложените съображения и с оглед проверката, която съдът извърши на основанията по чл. 146 от АПК, намира, че жалбата е основателна, а обжалваното решение на СК на ВСС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид обстоятелството, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ има действие само за обявените и приключили конкурсни процедури по ЗСВ след дата 09.08.2016 г., то и жалбоподателят няма право да бъде назначен в хипотезата на тази разпоредба. Поради това няма основание делото да се върне като преписка на СК на ВСС за произнасяне по искането, направено с жалбата на С.К - съдия в Районен съд Варна, да бъде назначен по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в търговската колегия на Окръжен съд - Варна.

В същия дух е и формираната вече съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни и/или идентични казуси. В посочения по–горе смисъл са постановени решение № 2658 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 13586/2017 г., решение № 3974 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 7948/2017 г., решение № 3975 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 10373/2017 г., и др.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат, защото единствено ответникът е претендирал такива (юрисконсултско възнаграждение), а неговото решение се отменя, което по арг. за противното от чл. 143, ал. 4 от АПК изключва приложното поле на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К).

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК във връзка с чл. 187 и с чл. 193, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ по жалба на С.К, съдия в Районен съд - Варна, решение по т. 4.2 от протокол № 49 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.12.2017 г., с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), Й.Д, съдия в Окръжен съд - Шумен, е преместен на длъжност „съдия“ в Окръжен съд - Варна - търговска колегия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.