Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Д. Б“ ООД - гр. С. срещу решение № 5091 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12135/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221516006534-091-001/16.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - София, при ЦУ на НАП с Решение № 1430/11.09.2017 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е обсъдил и анализирал поотделно и в съвкупност всички приобщени в хода на съдебното производство доказателства, поради което е достигнал до погрешно правни изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, алтернативно – иска се връщането му за решаването му от друг състав, както и се иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Зарева я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на разглеждане от първостепенния съд е бил РА № Р-22221516006534-091-001/16.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - София, с Решение № 1430/11.09.2017 г., с който на ревизираното дружество е отказано приспадане на данъчен кредит, в размер на общо 19 098, 66 лв., по 5 бр. фактури издадени от „ КПФ строй БГ“ ЕООД, с предмет „услуга“;също така е увеличен финансовият резултат за 2012 г. с общо 117 973, 30 лева, представляващи стойността на отчетени разходи по фактурите от„ КПФ строй БГ“ ЕООД/75 493, 30 лева/ и по две фактури от „Интер логистик ТТ“ ЕООД с предмет „СМР по договор“ /42 480 лева/ и след преобрзуване е определено зюдължение за корпоративен данък - 11 797, 33 лева, заедно със съответните лихви.
За да отхвърли жалбата на "Д. Б“ ООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че не, не е доказано реално осъществяване на доставката, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 от ЗДДС за признаване право на ДК. Предмет на доставката е СМР. Липсват доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Доставчиците не са намерени на декларирания адрес, което е препятствало възможността да им бъде извършена проверка на счетоводството. Липсват доказателства за авторство на процесните фактури, за направени разходи за строителни материали. Съдът е съобразил, че ревизираното дружество е с предмет на дейност извършване на СМР и е имало кадрови ресурс да извърши само процесните услуги, поради което не е било необходимо наемане на подизпълнители. Това обстоятелство е обосновало извод за симулативност на приложените договори с доставчиците с цел упражняване на право на приспадане на ДДС. В частта по ЗКПО предвид установената липса на доказателства за за реално осъществени доставки на услуги от страна на „КПФ строй БГ“ ЕООД, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и е приел за законосъобразно увеличението на финансовият резултат на дружеството със сума в размер на 95 493, 30 в. представляваща сбора на данъчните основи по процесните пет фактури. Съдът е разгледал и документите относно извършени СМР от страна на „Интер логистик ТТ“ ЕООД за същите са издадени два броя фактури и е приел, че са налице отчетени разходи за услуги, които в действителност не са получени, по аналогични на горните мотиви, поради което е приел, че РА е законосъобразен и в частта с която на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО финансовият резултат на „Д. Б“ ООД за 2012 г. е коригиран в посока увеличение със сумата 42 480 лв., представляваща сбора на данъчните основи на издадените две фактури от „Интер логистик ТТ“ ЕООД. Обжалваното решение е правилно постановено.
За да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит по доставки на услуги, следва по несъмнен начин да се установи, че те са действително извършени по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на доставки на услуги, без да се установява чрез съответните писмени доказателства реалното им осъществяване, не води до законосъобразното упражняване на посоченото материално право.
Относно фактурите от на „КПФ строй БГ“ ЕООД №№: 1/03.10.2012 г., 2/08.10.2012 г., 3/11.10.2012 г., 20/09.11.2012 г. и 30/20.11.2012 г., с посочен предмет на доставките „услуга“. Дружеството не е намерено на декларирания адрес, съответно не е представило изисканите му документи и обяснения. Документи са представени от ревизираното лице копия на фактурите; договори за строително-монтажни работи, сключени на 19.09.2012 г.,25.09.2012 г., 26.09.2012 г. и 09.10.2012 г., съгласно които „Д. Б“ ООД възлага извършване на СМР (изкопни, кофражни, арматурни и бетонови) на посочени в договорите обекти; констативни протоколи за установяване изпълнението и за заплащане на натуралните видове работи за обектите; приемо-предавателни протоколи за приемане на извършените работи; банкови извлечения за извършени плащания по фактурите.
Извършената справка в информационната система на НАП показала, че „КПФ строй БГ“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 02.01.2013 г.; не е наемало лица по трудови правоотношения и/или по граждански договори, защото през процесните периоди не е подавало уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда и декларации, обр. 1 и обр. 6; няма данни за наличие на материална и техническа обезпеченост, която да позволи извършването на процесните доставки на услуги, както и данни за предходни доставчици; спорните фактури са включени в дневниците за продажби; за процесните периоди е деклариран ДДС за внасяне, който не е внесен в Бюджета.
Приложеното експертно заключение по допуснатата ССчЕ не опровергава изводите на първоинстанционния съд, че издателя на фактурите не са действителните изпълнители на услугите.
Горните данни са основание да се приеме за недоказано реално изпълнение на услуги от страна на „КПФ строй БГ“ ЕООД .
В тежест на посочения във фактура „получател“, който има претенция да получи начисления ДДС, е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване. По отношение на процесните спорни факти, от страна на дружеството - жалбоподател не бе проведено успешно насрещно доказване. Правилно е посочено в обжалваното решение, че неоткриването на счетоводства, по смисъла на чл. 9 ЗСч., на „доставчиците“ е препятствало възможността, след проверка да бъде изградена обективна представа, дали реално е осъществявана по занятие търговска дейност, свързана с посочените във фактурите специфични услуги, за да може да бъде установено, дали ДДС е начислен правомерно. Напротив - декларираната от „КПФ строй БГ“ ЕООД в ГДД дейност е – „проучване на пазара и изследване на обществено мнение“, както и липсата на каквито и да било доказателства за налични физически и материални ресурси сочи, че на невъзможност дружество да извърши строителни и ремонтни дейности.
Аналогични и правилни са мотивите на съда по отношение на „Интер логистик ТТ“ ЕООД по издадените две фактури. Следва да бъде добавено, че фактура № 36/06.08.2012 г. изобщо не е била включена в дневника за продажби, но е отчетена от ревизираното лице счетоводно.
Правилен е извода на административен съд София –град, че липсват безспорни доказателства, установяващи по несъмнен начин, че дружествата, от чието име са издадени фактурите, са автори на документираните с тях сделки. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят констатациите на приходните органи по посочените по-горе доставки, като това не е сторено и с изслушаната от първостепенния съд счетоводна експертиза и затова, като е отхвърлил жалбата в тази й част, съдът е постановил правилно решение.
Предвид казаното до тук следва, че решението е правилно и в частта досежно коригиране на счетоводния резултат в посока увеличение във връзка с документираното по фактурите издадени от „КПФ строй БГ“ ЕООД и „Интер логистик ТТ“ ЕООД на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, с който се определя като отклонение от данъчно облагане (ал. 1) и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. След като безспорно е установено, че не са налице реално осъществени доставки на услуги и доколкото отчетените от касатора данъчни основи по процесните фактури имат характер на разход участващ във формирането на финансовия резултат, то съответно, те подлежат на корекция по реда на ЗКПО.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1843 лв. на основание чл. 161 ДОПК и на база чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5091 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12135/2017 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА "Д. Б“ ООД ЕИК 201126307 да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1843 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и три лева/. Решението не подлежи на обжалване.