Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от Д. К., подадена чрез адв.А. против решение № 733/05.04.2016 г.,постановено по адм. д. № 1038/2015г. по описа на Административен съд –Варна, с което е отменен РА № 081202534/23.01.2013г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 228 от 30.05.2013г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна, в частта му, с която са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година за размера над 16 141, 70 лева и съответните лихви.

В касационната жалба на ревизираното лице се навеждат подробно развити оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност, и необоснованост на решението в обжалваната му част - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, липсата на предпоставки за провеждане на ревизия по чл. 122 ДОПК и неправилно е определена данъчната основа за облагане. Оспорва, че неправилно съдът не е приел извършените банкови преводи по сметките на РЛ като предоставени и върнати заеми и възнаграждения за различни услуги, извършени с личен труд от РЛ. Иска отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на...