Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П., при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу решение № 910 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 722/2015г., по описа на Административен съд – гр. П..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу обжалвания РА.

Ответникът - [фирма], чрез пълномощника си адв. Р. Р., в писмен отговор и съдебно заседание, чрез адв.В., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на разноски по представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателна.

Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401827-091-01/24.11.2014 г. потвърден с Решение № 102/13.02.2015 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” в частта за допълнително установени задължения на [фирма], за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42/49 от ЗДДФЛ: главница в размер на 484.57 лв. с прилежаща лихва 113.14 лв.; за ДОО: главница в размер на 1262.72 лв. и лихва – 342.79 лв.; за ДЗПО – УПФ: главница в размер на 259.15 лв. и лихва – 76.28 лв. и за здравно осигуряване: главница в размер на 525.40 лв. и лихва – 123.14 лв.

На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия.

По същество на спора, съдът е приел за установено, че основната дейност на [фирма] гр. [населено място] през ревизираните периоди е пътнически сухопътен транспорт. по редовни пътни линии /Асеновград-Пловдив/ и специализиран превоз (извозване на работници на други фирми), така и случайни превози (по договори с туроператори в Европа и трети страни) и с летище София за извозване на пътници. За ревизирания период [фирма] се явява работодател и платец на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, като в дружеството има назначени работници при условията на ІІІ категория труд. Подавани са уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. С наетите лица са сключвани трудови договори при пълно работно време – 8 часа и за непълно работно време – 4 часа, като се води присъствена книга/форма обр. 76 и графици за работа на работниците.

След анализ на изисканите и събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт, органът по приходите е преценил, че: 1.- част от работниците са отработили повече дни от тези, начислени по ведомостите за заплати и за които е подадена информация с декларация обр. 1; 2 - част от лицата, работили в дружеството, декларират, че са получили по-голямо възнаграждение от отразеното в трудовите им договори и ведомости за заплати и 3- част от работниците са работили на официални празници, като за положения труд не им е заплатено според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото им възнаграждение, а на други са отразени неприсъствени дни за дни, в които са полагали труд, вкл. и на официални празници, като по този начин дружеството е укрило възнаграждения, респективно дължими задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/.

Прието е, че са налице доказателства, че в предприятието са отчитани по-малко отработени от работниците дни, включително и 4-часови, при условие, че е налице информация за упражнен пълен работен ден или неначисляване на възнаграждения за работа в дни, обявени за официални празници.

При така установеното е прието наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 124а от с. з., извършваната ревизия е извършена по особения ред за определяне на задълженията за ЗОВ на жалбоподателя.

При същите обстоятелства по реда на чл. 42/49 от ЗДДФЛ на дружеството е определен данък съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, а основата за облагане с определена по особения ред, визиран в чл. 122 от ДОПК и по месеци са определени размерите на допълнително дължимите суми за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ, като данните са представени в табличен вид на стр. 3 от обжалвания РА.

Съдът е обсъдил заключението на ССЕ, съгласно което счетоводството на ДЗЛ е водено правилно и законосъобразно, като не са налице различия в посочените като получени възнаграждения на работниците, внесени са дължимите суми по ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО.

При тези факти съдът е приел, че не са налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК от ДОПК.

До този извод съдът е достигал като е приел, че в административната преписка липсват доказателства за санкции срещу работодателя – жалбоподател в настоящото съдебно производство относно по реда на чл. 416 от КТ.

В преписката липсват доказателства за санкции от страна на ДАИ, респ. по реда на ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) /ЗАП/ относно твърдяните повече отработени часове от шофьорите. Изготвените тахошайби, на електронен носител, съдът е приел, че са основа на административнонаказателно производство.

няма доказателства за наложени санкции - влезли в сила присъди за изготвянето или ползването на документи с невярно съдържание.

Позовал се е назключението на ССЕ, досежно редово водено счетоводство на ДЗЛ и на последно мясот е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК е наприложима, като се е позовал на чл. 6, ал. 8 от КСО. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Ревизията, извършена на [фирма] относно правилното прилагане на ЗДДФЛ за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения и на КСО и 330 за вноски за наети лица за ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ и вноски за здравно осигуряване, обхваща данъчни периоди от 01.03.2011 г. - 30.04.2011 г. и за периода 01.11.2011 г. -31.12.2012 г.

В хода на ревизията, след проверка на представената от ревизираното лице счетоводна документация, представени от държавни органи информация и доказателства, включително и АУАН и протокол, издадени от „Инспекция по труда“ Пловдив и проверки в информационната система на НАП, органите по приходите са стигнали до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 т. 3 от ДОПК - в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, като това са представените от ревизираното лице ведомости за начислени възнаграждения съпоставени с форма обр. 76, предвид констатираните различия по отношения на отработените дни във форма обр. 76 /неприсъствени дни/ и начислените възнаграждения за тези дни и т. 4 от ДОПК - „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред” - тъй като стопанските операции не отговарят на действителното състояние, поради което размерът на осигурителния доход, върху който са дължими ЗОВ от [фирма] за ревизираните периоди, ще бъде определен по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

В РД на стр. 14 подробно са описани констатираните от „Инспекция по труда“ Пловдив нарушения и по отношение на кои лица са допуснати тези нарушения. Видно от приетият по делото Протокол за извършена проверка с изх. № 1107/04.04.2012г. от „Инспекция по труда“ Пловдив е било установено, че конкретно посочени работници на дружеството са положили труд на официални празници - 24.12.2011г. и на 25.12.2011 г., без да им е изплатено не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа на официални празници в нарушение на разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда. С Протокол за извършена проверка с изх. № 923/11.04.2011г. са установени нарушения на трудовото законодателство, касаещи безопасни условия на труд. Въз основа на АУАН № 16-1601223 от 17.04.2011г. е издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 16- 1601223/06.07.2011г.

При така установеното е необоснован извода на съда за липса на доказателства за санкции срещу работодателя – жалбоподател, предвид посочените такива, издадени от „Инспекция по труда“ Пловдив.

На стр. 14 от РД на база така представените доказателства органът по приходите е направил извод, „ ...че са налице нарушения на трудовото законодателство, които касаят възнагражденията на работещите, както и техните права за осигуряване, и данъчно-осигурителните задължения на ревизираното лице. На стр. 13, втори абзац и следващи органът по приходите е направил съпоставка между представената форма обр. 76 от ревизираното лице за явяване на лицето на работа / съответно с начислените възнаграждения за отработени дни /във ведомост за заплати/ и предоставената информация от ОД на МВР гр. К. за влизанията и излизанията на шофьорите и превозните средства, собственост на дружеството. На стр. 6 от РД при извършена проверка на място в офис на задълженото лице е извършен преглед на пътни листи и за установените факти и обстоятелства е съставен протокол обр. Кд-73 с № 0687171/01.10.2014г. Установеното при тази проверка е подробно описано в РД с посочване на имената на шофьорите, дати, превозни средства и т. н.

Съпоставката на всички документи и представените от ДЗЛ форма обр. 76 и ведомости за заплати, от които се установява неотразяване в счетоводните документи на възнаграждения на наети работници за официални празници и почивни дни, както и за извънредно отработени часове, незаконосъобразно е прието от съда като недостатъчно основание за прилагане на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК.

Неправилно съдът е приел, че органа по приходите е обосновал своите изводи единствено на изявления на бивши работници, пет на брой, като се дерогира официално отразеното в счетоводните документи на дружеството. Видно от проверките, извършени през 2011 г. от „Инспекция по труда“ Пловдив, тези работници тогава са били на работа в [фирма], а не „бивши“, а констатираните нарушения от Инспекцията са по отношение на работещи в дружеството лица.

В ревизионния доклад на стр. 11, абз. пети, органите по приходите са обсъдили всички отговори по ИПДПОЗЛ от наети в дружеството /настоящи и бивши/ лица, включително и представени от Я. тахошайби и защо не приемат същите като доказателства при ревизията.

Основателен е довода на касатора и в частта относно неправилно възприетото от съда заключение на ССЕ, тъй като същото е работило при наличните записвания в счетоводството на ДЗЛ и в тази насока са и изводите му, като е посочил, че "доколкото счетоводните записвания отразяват данните от ведомостите за заплати, то същите са водени редовно.“ Обяснението дадено във връзка със „сумарното отчитане на работното време“ е ирелевантно тъй като по делото липсват доказателства за такава заповед на ДЗЛ. Описаните на стр. 5 от заключението заповеди не са представени и приети по делото, а при описаните проверени документи същите не са отразени от вещото лице като проверени.

Неправилни са изводите на съда и относно приложимите материално правни разпоредби в частта на ЗОВ, а именно чл. 6, ал. 8 от КСО, тъй като същата е относима за самоосигуряващите се лица, а в процесния случай са установени задължения за ЗОВ на наети лица от [фирма]. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО също се отнася за самоосигуряващите се лица, а не за наети лица.

Неправилно е решението и в частта относно установените задължения за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ, тъй като [фирма] е извършвало дейност пътнически сухопътен транспорт с код по КПД - 4939, като е осъществявало транспортна дейност както по редовни пътни линии /Асеновград-Пловдив/ и специализиран превоз (извозване на работници на други фирми), така и случайни превози (по договори с туроператори в Европа и трети страни) и с летище София за извозване на пътници. За ревизирания период [фирма] се явява работодател и платец на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Законосъобразно в хода на ревизията е прието, че дружеството има назначени служители по трудови правоотношения и съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ доходите от трудови правоотношения подлежат на облагане с данък. Работодателят определя месечно авансовия данък за доходите от трудови правоотношения. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът се удържа от работодателя при окончателно изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ.

Относно основата за облагане с данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.03.2011 г. - 30.04.2011г. и за периода 01.11.2011 г.-31.12.2012г. е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК, тъй като са налице доказателства, че в предприятието са отчитани по-малко отработени от работниците дни, включително и 4-часови, при условие, че лицата са заявили, че са работили на пълен работен ден или неначисляване на възнаграждения за работа в дни, обявени за официални празници.

Задължението за внасяне на данъка се определя с разпоредбата на чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ, която е спазена в хода на ревизията, поради което и като е достигнал до други правни изводи, АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА.

Съобразно изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските, като на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 908 лева, за две съдебни инстанции.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 910 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 722/2015г., по описа на Административен съд – гр. П.. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], срещу ревизионен акт № Р-16-1401827-091-01/24.11.2014 г., в частта в която е потвърден с Решение № 102/13.02.2015 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА [фирма], да заплати на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 908 лева, рацноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.