Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. чрез адв.И. И. срещу решение № 658 от 04.04.2016г., постановено по адм. дело № 737/2015 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № Р-261402032-091-01/24.11.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. П., потвърден с решение № 118/16.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на АС - Пловдив, че получените от него суми под форма на държавна помощ, субсидии и друго подпомагане, представляват плащания за 2010г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., а не плащания за 2009 или предходни години. Твърди, че получените субсидии през ревизираните периоди попадат в изключенията, предвидени в § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2011 г./, § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2012 г./, § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014 г./. Иска отмяната на решението. Не претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. С. в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на М. С. против ревизионен акт /РА/ № Р-261402032-091-01/24.11.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. П., потвърден с решение № 118/16.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП.

С ревизионен акт № Р-261402032-091-01/24.11.2014 г. на касатора са определени задължения за данък върху общия доход към бюджета по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва : за 2010 г. в размер на 32, 51лв. и съответните лихви; за 2011 г. в размер на 1375, 70лв. и съответните лихви; за 2012 г. в размер на 544, 29лв. и съответните лихви и за 2013 г. в размер на 345, 77лв. и съответните лихви; както и допълнителни задължителни осигурителни вноски както следва: за Държавно обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2009г. в размер на 35, 10 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 26, 55 лв.; Здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2009г. в размер на 15, 60 лв. и лихва за просрочие в размер на 7, 44 лв.

Приходният орган е приел, че М. С. не е декларирала в пълен размер в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ получените от нея доходи свързани с производство и продажба на тютюн през периода 2009г. – 2013г., поради което са налице данни за укрити доходи. Определена е обща годишна данъчна основа, формирана от данъчните основи по трудови правоотношения, от продажба на непреработена земеделска продукция – тютюн и получените от ДФ „Земеделие” субсидии /плащания за плащ /СЕПП/ и доплащания за тютюн. Върху изчислените данъчни основи, след приспадане на нормативно признатите разходи и задължителните осигурителни вноски, установени за съответната година, е определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е съобразил установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните. М. С. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010г., в която е декларирала в приложение №3 доходи от продажба на произведена непреработена растителна продукция в размер на 17200 лв., съставляваща премия реколта 2009г. Прието е, че сумите в размер съответно 14569, 92лв. и 233, 28лв. са изплатени субсидии, отнасящи се за 2009г. и съобразно § 6, ал. 1 от ПЗР от ЗДДФЛ същите са приспаднати от облагаемият доход. Поради липса на доказателства, разликата от 2396, 80лв. (17200, 00 – 14569, 92 -233, 28) е приета за доход от субсидии, поради което същата е участвала при формиране на данъчната основа за ревизираната 2010г.

За 2011 г. е подадена ГДД в която С. е декларирала в приложение №3 доходи от получени субсидии в Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет в общ размер на 12 093, 50лв., от които 10 059, 08лв. доходи за 2009г. или за предходни години, изплатени през 2011г. При това положение е деклариран доход в размер на 2 034, 42 лв., разходи за дейността 60 % в размер на 1220, 65 лв. и облагаем доход в размер на 813, 77 лв. При ревизията са установени получени доходи в размер на 24 331, 47лв. от продажба на тютюн и в размер на 12 093, 50лв. от получени субсидии. При извършения анализ по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна основа от получени доходи от друга стопанска дейност, съответно данък за внасяне в размер на 1375, 70лв.

За 2012г. РЛ е подала ГДД, като в приложение №3 е декларирала доход от ориенталски тютюн в размер на 31 242, 80лв. и получени субсидии от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет в размер на 2 105, 76 лв., включително доходи, придобити през 2012г., които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ за предходни данъчни години в размер на 9961, 42лв. При определяне основата за облагане с пряк данък за отчетната 2012г. при условията и по реда на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК, органите по приходите са съобразили, че по банките сметки са постъпили средства от заплатени субсидии за площ за подпомагане по схема национално доплащане фонд „Тютюн” от ДФ „Земеделие“ в общ размер на 12 067, 18лв. (потвърдено в данните предоставени от фонда), съответно 9 961, 42лв. на 27.03.2012г. и 2 105, 76 лв. на 12.04.2012г. Съобразени са изплатени по банкова сметка в [фирма] суми в размер на 16 242, 80лв. на 09.01.2012г. и в размер на 18 661, 50лв. на 14.12.2012г., т. е. общо в размер на 34 904, 30лв., съобразно договор, сключен с [фирма] за продажба на манипулиран суров тютюн от реколта 2012г.

За 2013г. РЛ е подало ГДД, като в приложение №1 на същата е деклариран получен доход от трудови правоотношения в размер на 4475, 86лв. и в приложение №3 са декларирани получени субсидии от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет в размер на 2 652, 95лв., включително доходи, придобити през 2009г. или за предходни години, изплатени през 2013г. под формата на държавни помощи, субсидии в размер на 9 766, 10лв. Органа по приходите е съобразил установеното получаване на доходи от друга стопанска дейност - производство на тютюн като регистриран тютюнопроизводител в размер на 12 419, 05лв., съобразно данните от ДФ „Земеделие“, разходи за дейността от 60%, в размер на 7 451, 43лв. и задължителните осигурителни вноски заплатени в размер на 743, 04лв.

При тази фактическа обстановка съдът е възприел тезата на приходните органи, че получените доходи от М. С. за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., свързани с производство и продажба на тютюн, както и постъпилите средства по банковите сметки на РЛ от схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и от схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството от ДФ Земеделие, представляват облагаем доход и следва да се облагат с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Решението е правилно.

Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Не е било спорно по делото, че М. С. не е декларирала получените доходи от производство на тютюн през 2009г., когато тези доходи са необлагаеми според разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ /в сила до 31.12.2009г./ - не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция /в случая тютюн/, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

Спорният въпрос е относно относно приложението на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2011 г./, § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2012 г./, § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014 г./ във връзка с получените от ревизираното лице през 2010г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. субсидии по национални доплащания на тютюн, необвързани с производството съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтния период 2007 г, - 2009 г. /Наредба № 2 от 21.02.2011 г./, съответно Наредба № 2 от 11.02.2010 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбите, право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година от референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ (ЗАКОН ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ) и продължават да извършват земеделска дейност. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от същите наредби е посочено, че помощта по схемата за национални доплащания се изплаща на килограм, въз основа на средногодишното количество изкупен качествен /1-3 класа/ тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г. Когато земеделският производител не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.

Правилен е извода на АС-Пловдив, че цитираните разпоредби, тълкувани във връзка с характера на схемата за национални доплащания по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г., като необвързана с производството, че тези субсидии не са обвързани с производството на тютюн през 2009 г. и предходните години, нито с производство за годината, за която се отпускат. Производството на тютюн през референтния период на 2007 - 2009 г. е използвано за определяне размера на субсидията.

Съдът правилно е приел, че подпомагането на схемите за доплащане, необвързани с производството не е за 2007 - 2009 г., по смисъла на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 31 от 15.04.2011 г. в сила от 01.01.2011 г./, § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 99/2011 г., в сила от 01.01.2012 г./, § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, а за кампанията, за която са отпуснати. Подпомагането се осъществява въз основа на общо заявление, съгласно Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления и мерки за директни плащания, което се подава в периода 1 март - 15 май за годината, за която се кандидатства за подпомагане. Размерът на финансовото подпомагане се определя за всяка от годините въз основа на закупен и премиран тютюн през референтния период 2007 - 2009 г., но подпомагането е за годината, за която лицето е кандидатствало, в случая - за 2010г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

С оглед на гореизложеното, правилно е приел първоинстанционният съд, че приходните органи законосъобразно са включили в облагаемия доход за 2010г. – 2013г. получените от М. С. доходи от производство и продажба на тютюн, както и постъпилите средства по банковите сметки на РЛ от схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и от схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството от ДФ Земеделие, като е определил допълнително дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. – 2013г.

С оглед на гореизложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в своята цялост следва да остане в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат за касационното производство в полза на касатора. На ответника по касация - Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 393 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658 от 04.04.2016г., постановено по адм. дело № 737/2015 г. по описа на Административен съд -Пловдив.

ОСЪЖДА М. Г. С., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на Национална агенция за приходите сума в размер на 393 лв. / триста деведест и три лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.