Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. – Ч. против решение № 10 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 288 /2014 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 2409/17.09.2014 г. на началника на отдел „Досъдебно производство“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - К., с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила и обстоятелството, че не е допуснала описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд – Кюстендил да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Наказанието е определено с оглед характера на нарушението и при съобразяване с нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР, която предвижда, че неизпълнението на служебните задължения се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Разпоредбата е императивна и обвързва дисциплинарно наказващия орган, което заедно с обстоятелството, че наказанието е за минималния, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок, налага извода, че мотивиране на заповедта с допълнителни съображения относно вината, вида и размера на наказанието не е необходимо. Ето защо възражението на жалбоподателката за съществени нарушения, допуснати във формата на административния акт, е неоснователно.

Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение от служителката Г., съдържащи се в сигнал на прокурор при Районна прокуратура – Д. е извършена е проверка. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (сигналът е постъпил на 17.07.2014 г.) и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения (такива са депозирани на 21.07.2014 г.) и изслушване на служителката (протокол от 17.09.2014г.). Взети са предвид и събраните доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР.

В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е допуснала посоченото в заповедта нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР за санкционирането й са изпълнени. Първият текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а вторият предвижда това нарушение да се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В конкретния случай е установено, че в нарушение на установеното в длъжностната характеристика задължение, служителката не изпълнява писмените указания на прокурор от Районна прокуратура – Д. да изпрати на доклад в прокуратурата ДП № 417/ 2014 г. по описа на РУП - Д. (писмо от 18.06.2014г. и от 01.07.2014 г.). При тези факти правилно е преценено, че жалбоподателката не е изпълнила служебните си задължения. На това основание поведението на служителката е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание „порицание” (чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед.

Възражението в касационната жалба, че писмата с указанията на прокурора не са получени от служителката, поради което последната не следва да носи отговорност за тяхното неизпълнение, е неоснователно. Този довод се опровергава от обясненията на жалбоподателката по случая, дадени на 21.07.2014 г., в които Г. признава, че е получила писмата, но поради необходимостта от събиране на обяснения от лицата по досъдебното производство и служебната си ангажираност не е успяла да изпълни указанията.

Д. на жалбоподателката, че е изпълнила указанията, тъй като е докладвала на прокурора по телефона, също е неоснователен. Доказателства в този смисъл не са ангажирани, а събраните такива опровергават това твърдение.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за представяне на доказателства, а също и възможност да ангажират такива, включително и гласни за установяване на релевантните обстоятелства.

Решението е постановено след обсъждане на възражения и доводите на страните, анализ и оценка на доказателствата, а изводите на съда за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни съображения. Поради това и с оглед липсата на конкретни съображения в този смисъл, настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на решението.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 10 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 288/ 2014г. на Административен съд – Кюстендил. Решението е окончателно. Особено мнение: